Тодор Живков съветва Горбачов как да реформира социализма

Партийните и държавните институции са огромни и централизирани, но същевременно тежки и тромави, и отнемат все повече разходи и социална енергия, пише бившият Първи

На 10 ноември 1982 г. умира роденият в руско семейство в Каменское край Днепропетровск, Украйна, генерален секретар на ЦК на КПСС Леонид Брежнев. След него е избран Юрий Андропов, дългогодишен председател на КГБ, който е на поста до смъртта си на 9 февруари 1984, и Константин Черненко, роден в Красноярския край, но смятан за украинец. След малко повече от година и той умира и за генерален секретар е избран 54-годишният Михаил Сергеевич Горбачов. С това завършва един период в ръководството на КПСС и Съветския съюз, тъй като първият в партията е “по право” и председател на Президиума на Върховния съвет, определян днес като “геронтокрация”.

Първите стъпки на Горбачов показват, че ще продължи налагания от неговите предшественици външнополитически курс. На 23 април 1985 г. в Москва той свиква пленум на ЦК на КПСС. В основния доклад казва:

Ние трябва, другари,

дълбоко и докрай да

осъзнаем създалото

се положение

и да направим най-сериозни изводи.

Историческите съдбини на страната и позициите на социализма в съвременния свят до голяма степен зависят от това как ще поведем нещата по-нататък. Като използваме широко постиженията на научно-техническата революция, като привеждаме формите на социалистическото стопанисване в съответствие със съвременните условия и потребности, ние трябва да постигнем съществено ускоряване на социално-икономическия прогрес. Друг път просто няма.

“От това се определя сега делото на социализма и комунизма”. Това е първата му заявка за “гласност и перестройка”, но дотогава първото, което е направил, е борбата с алкохола, което води до поскъпването му.

И по-надолу: “Много предстои да се направи и за по-пълното задоволяване на търсенето на промишлени стоки и услуги, да се запълни стокооборотът с необходимата продукция, да се осигури наситеност на пазара, да се подобри качеството и да се разшири асортиментът на произвежданите стоки, да се направи по-гъвкава системата на цените и да се повиши културата на търговията. На решаването на тези задачи е подчинена Комплексната програма за развитие на производството на стоки за народно потребление. Тя предвижда съществено увеличаване на производството на висококачествени дрехи и обувки, на съвременни стоки с културно-битово предназначение и на домашни потреби, както и развитие на разнообразни видове услуги”. Времето показва доколко е успял.

Нататък Горбачов напомня, че в средата на март е свикано в Москва съвещание на ръководителите на партиите на държавите, участнички във Варшавския договор: “На Организацията на Варшавския договор предстои и занапред, докато съществува блокът НАТО, да играе важна роля в отстояването на позициите на социализма в Европа и света.” На 27 април подписаният на 14 май 1955 година Варшавски договор е продължен с още 20 години. Ще минат 4 години и той ще промени коренно мнението си.

Той обаче обявява и друго: От 1982 година е в сила

едностранно поетото от

Съветския съюз

задължение да не използва

пръв ядрено оръжие

Тодор Живков веднага се ориентира в новата обстановка.

На 18 юни той изпраща на Горбачов съображения - така той обича да нарича свои основни разсъждения за развитието на реалния социализъм. Все пак той е генерален секретар на БКП 30 години преди Горбачов. С подобен “стаж” е и унгарецът Янош Кадър. Поводът да го изпрати е скорошна среща в Москва и както си признава Тодор Живков “разговорът с Вас още повече насърчи желанието ми да ускоря завършването на този материал, по който бях започнал да работя преди деловото ми приятелско посещение в СССР”. После прави уговорката, че “материалът не изчерпва целия кръг от въпроси. Ако Вие, другарю Горбачов, прецените, че е необходимо, готов съм

да се срещнем

конфиденциално,

за да разискваме

изказаните

съображения”

Всъщност още година преди това пред Политбюро на БКП заявява, че трябва да се реформира политическата система, която пречи на икономическите реформи. В съображенията си до Горбачов той доразвива своите идеи. Продължава и в следващите години, докато през 1989 г. стигне до “Другари, социализЪмът е едно недоносче”.

Какви са те?

Тодор Живков обяснява, че особена загриженост предизвиква застоят в икономиката, резултат от изоставане в обществената производителност на труда, научно-техническия прогрес и внедряването на новите технологии. Това според него било валидно за всички социалистически страни. После се пита “как става така, че десетилетия наред капиталистическият строй, който е исторически обречен и се раздира от непреодолими антагонистични противоречия, ни изпреварва, а в икономиката ние продължаваме да вървим след него, особено в последните години, когато той завоюва нови позиции в научно-техническия прогррес”.

Анализът му дори и днес е твърде интригуващ. Той обяснява, че развитите капиталистически страни, като изключва САЩ, нямат собствена суровинна база, а социалистическите страни имали всичко. Продължава, че по основни продукти – нефт, газ, метали, цимент, сме достигнали или сме близо до най-развитите държави. Разбира се, пропуска да каже – дължи се в голяма степен на СССР. Спира се и на проблемите.

Научно-техническият прогрес не е залегнал в основите на социалистическото планиране, от него изоставала организацията на труда, а и носителите на научно-техническия прогрес не са сред хората с най-високи доходи. За да го постигнем при социализма, трябвало да се прилага силата на партийния и държавния апарат.

Другият важен въпрос в съображенията му са стоково-паричните отношения и нарушенията при прилагането на принципите и нормите на разпределение според количеството и качеството на труда. По отношение на политическата система прави извода, че партийните и държавните институции били толкова огромни и централизирани, но същевременно тежки и тромави, че

отнемали много повече

разходи и социална

енергия, отколкото

социализмът може

да си позволи

При това около тях се оформяла цяла възпроизвеждаща се социална прослойка, която се изправяла срещу всяка промяна.

След това изплюва камъчето: “Една от причините очевидно е неоснователно дългото задържане на преустройството и усъвършенстването на политическата система на социализма в съответствие с новата обстановка и новите задачи. Проблем, който не може да не ни тревожи, е натрупаното през последното десетилетие социално напрежение.

Това все повече поставя на изпитание съществуването на ръководната роля на комунистическите партии.

Въпреки нашите многократни постановки досега не сме решили въпроса за премахване на грубото вмешателство на партийните органи в работата на стопанските и държавните звена.”

Спира се и на отношенията в Съвета за икономическа взаимопомощ на социалистическите страни – СИВ: “В рамките на СИВ трудно се появяват нови неща, а дори и това, което се появява,

погива, защото ние

се мъчим да наливаме

младо вино в

разсъхнала се бъчва

Не е ли парадокс това, че всяка от нашите страни може да създаде по-лесно съвместно предприятие или да организира развойна дейност с фирма от капиталистическа страна, отколкото ние можем да направим това помежду си?”.

Горбачов не отговаря. Ето как оценява този факт Тодор Живков в спомените си: “Отговор обаче не получих. Очевидно съветският ръководител си даде вид, че наистина споделя реформаторската линия, или не беше разбрал за какво става дума. Навярно и високомерието, присъщо на повечето съветски ръководни дейци, си е казало думата. Как може той, генералният секретар на ЦК на КПСС, да отделя такова внимание на съображенията и тревогите на ръководител от една малка страна! Не дай боже пък да се съобразява с неговите идеи и предложения”.

На 22 и 23 октомври 1985 г. в София съвещанието на Консултативния комитет на държавите от Варшавския договор завършва. На 24 октомври Тодор Живков и Михаил Горбачов се срещат. Двамата отиват в комбината за металорежещи машини. Там Горбачов обявява, че посещението му е “оставило силно впечатление” и обобщава, че още сега има добри резултати, и което е твърде важно – мащабни, перспективни планове.

Същия ден са подписани междуправителствени споразумения за изграждане на две съветско-български научно-производствени обединения. Той казва и друго: “По наше мнение задачите на нашето общество могат да се решат успешно преди всичко чрез активното участие в творческата, инициативната работа на всеки съветски гражданин, на всеки трудов колектив”. И изглежда, се е вслушал в думите на Живков за съвместните предприятия.

В началото на месеца той е бил в Париж на разговори с Франсоа Митеран и двамата освен за икономическо сътрудничество доста подробно са анализирали и мирните инициативи на СССР. Горбачов говори и във френския парламент и акцент на изказването му е и задълбочаване на икономическите връзки между СИВ и тогавашната Европейска икономическа общност. Това е

първото му посещение

в западна страна след

избирането му за

генерален секретар

на ЦК на КПСС.

На срещата в София отново не става и дума за “съображенията” на Тодор Живков, а за социално-икономическото развитие на България и СССР, за подготовката на поредните партийни конгреси на БКП и КПСС и перспективите на българо-съветското сътрудничество. Горбачов го кани да направи официално приятелско посещение в Съветския съюз.

На 16 и 17 декември в Москва е срещата с правителствените делегации на държавите, участващи в 41-ата сесия на Съвета за икономическа взаимопомощ. Тодор Живков не присъства. Българската делегация се води от председателя на Министерския съвет Гриша Филипов. Поставено е началото на разногласията между Живков и Горбачов, които знаем до какво довеждат.

Кой е Михаил Горбачов?

Роден е на 2 март 1931 година в село Приволное в Красногвардейския район на Ставрополския край в селско семейство. На 15 години започва работа в машинно-тракторна станция. На 21 години става член на КПСС, след още три завършва Юридическия факултет на Московския държавен университет, а на 36 и Ставрополския селскостопански институт. От 1955 г. е на комсомолска и партийна работа. През 1966 г. е избран за първи секретар на Ставрополския градски комитет на КПСС. Член е на Централния комитет на Комунистическата партия на Съветския съюз от 1971 година. След 7 години става секретар на ЦК на КПСС. След още една е избран за кандидат-член, а от 1980 г. е член на политбюро на КПСС.

На 11 март 1985 г. на извънреден пленум е избран за генерален секретар на ЦК на КПСС по предложение на външния мининстър на СССР по това време Андрей Громико, който е сменен от него. През 1983 г. е на посещение в Канада, разрешено от Андропов, а на следващата година се среща с Маргарет Тачър в правителствената резиденция Чекърс край Лондон. Тя връща неофициалната визита като присъства на погребението на Андропов.

Какво казва Статистическият годишник на

Народна република България за 1985 г.?

•  В трудоспособна възраст са 5 045 000 души. Населението на страната е 4 456 000 мъже и 4 515 000 жени. Раждаемостта на 1000 човека е 14 на сто. Най-висока е била през 1913 г. – 45 на 1000.
•  Страната има производствени фондове за 98 991 000 лева.
•  Произведено е общо зърно от пшеница, ръж, ечемик, царевица фасул, слънчоглед 9,5 милиона тона.
•  Годишно от една крава са получени 4000 литра мляко, а от овца - 47 литра. Средният добив от декар домати е 2887 кг.
•  Отглеждат се 1 751 000 говеда, от които 687 000 крави, 3 734 000 свине, 10 500 000 овце, 42 277 777 птици.
•  Средната номинална работна заплата на годишна база е 2448 лева.
•  Децата в детските градини са 380 хил. 64 148 са в детските ясли.
•  Построени са 68 930 жилища,
•  В България има 4182 училища – единни средни политехнически, професионално-технически, средни професионално технически, техникуми и училища по изкуствата, специализираните са 129, университетите са 30, а полувисшите училища – 21.
•  Кината са 3293, театрите - 63 с 27 249 места, изнесени са 15 521 концерта, има 206 музея и 4275 читалища.
•  На каква цена е направено всичко това, ще стане ясно в следващите години.

  

Тачър за Горбачов в книгата си “Годините на Даунинг стрийт”

“Дори система като съветската, която задушава и погубва личността, не може да го прави до безконечност, както показват случаите с хора като Солженицин, Сахаров, Буковски, Ратушинская и хиляди други дисиденти или отказники. А това предполага, че в даден момент отделната личност може да предизвика системата, която досега е използвала, за да придобие власт. Затова за разлика от мнозина други, които иначе споделяха подхода ми към Съветския съюз, бях убедена, че трябва да търсим най-удачния човек в изгряващото поколение съветски ръководители, когото да “култивираме” и да поддържаме в допустими граници. Ето защо грешат онези, които смятат, че съм се отклонила от първоначалната си линия към Съветския съюз, защото съм била заслепена от господин Горбачов. Аз го забелязах, защото търсех човек като него. И бях напълно убедена, че такъв човек може да съществува в тоталитарната система, тъй като вярвах, че духът на индивида никога не може да бъде сломен от Кремъл, както не може да бъде съкрушен и в ГУЛаг.”