Защо умира бекхендът с една ръка?

През февруари за първи път от въвеждането на официалната световна ранглиста по тенис за мъже през 1973 г. в топ 10 нямаше нито един играч, който изпълнява бекхенд с една ръка.

Причина за този прецедент стана и загубата на Григор Димитров от Алекс де Минор (Авл) на полуфинал в Ротердам. При успех българската звезда щеше да се върне сред първите 10, откъдето по същото време изпадна Стефанос Циципас (Гър).

В момента в топ 100 на света само 11 души играят бекхенд с една ръка. Най-младият от тях е 21-годишният Лоренцо Музети. Всички останали са поне по на 25, а петима - над 30 г. Най-напред под №12 е споменатият Циципас, пише Sports.ru.

Това е продължение на тенденцията за отмиране на бекхенда с една ръка. Преди 10 години например,

когато дълго и подробно се говореше за смъртта на този удар,

в топ 10 с една ръка играеха трима, в топ 50 - 11, а в топ 100 - 25.

Разбира се, трудно може да се прави сравнение с това, което беше на 23 август 1973 г., когато в първата публикувана ранглиста на АТП в топ 10 с бекхенд с две ръце играеше само Джими Конърс, който бе на 10-ото място. През 1984 г. такива тенисисти в топ 10 имаше 8, а 10 години по-късно - само трима.

В женската верига ситуацията е още по-зле. В топ 50 няма нито една състезателка с бекхенд с една ръка, в топ 100 са три, а сред първите 500 - 11. Последната шампионка в турнир от "Големият шлем”, която играеше обратния удар с една ръка, бе Франческа Скиавоне на “Ролан Гарос” през 2010 г.

Почти всички от съвременните играчи с такъв бекхенд - от Роджър Федерер до Кристофър Юбанкс, признават, че не биха учили никого да го изпълнява по този начин.

“Аз бих научила човек на бекхенд с две ръце, но на сечен и воле с една, защото при тях този с две ръце не е много надежден”, признава легендарната рекордьорка по титли в професионалния тенис Мартина Навратилова.

Как стана така, че бекхендът, който почти всички използваха,

се превърна в спомен от миналото?

Основният проблем е, че тенисът много се промени и стана чувствително по-бърз и силов. По тази причина настъпиха изменения и в самата техника на ударите. На първо място това се отнася за ретура. Сега сервисите са много по-силни в сравнение с времената на доминация на бекхенда с една ръка. Така на турнира в Дубай средната скорост на първия сервис бе 196 км/ч, а преди 25 години - на US Open и Australian Open през 1999-а - само 170 км/ч.

Затова при ретур вече е необходима много по-бърза реакция, а с бекхенд с една ръка това е доста по-трудно да го направиш. Дарън Кехил, треньорът на Яник Синер, разсъждава по този въпрос: “Заради това, че на играчите им се налага рязко да сменят хвата,

да посрещаш сервис с една ръка, е много по-сложно

На състезателите им се налага да приспособяват положението на тялото и позицията си на корта или да използват някакъв среден хват.”

Пол Анакон, бившият треньор на Роджър Федерер и Пийт Сампрас (и двамата играеха с една ръка отляво), прави следния извод: “Най-важното е това колко по-лесно е да посрещаш с две ръце. Много е важно как започва разиграването. Добре е да го направиш ако не в атакуваща, поне в неутрална позиция. По-лесно до такава стигат играчите с бекхенд с две ръце.”

Иван Любичич, който също бе треньор на Федерер, мисли, че ако играеш бекхенд с две ръце, хватът ти с дясната може да е като за форхенд, а с лявата - за обратен удар. Така е много по-лесно да реагираш и правиш пробиви.

Статистиката само потвърждава подобна логика. В топ 30 на най-добрите на ретур за последните 52 седмици само един играе бекхенд с една ръка - Лоренцо Музети. А ако гледаме данните само на твърди кортове, не остава нито един тенисист с такъв стил.

Освен ретура има и други проблеми и те се дължат на съвременните ракети. Първо, заради използваните композитни материали вече са по-леки. Второ, появиха се изкуствените синтетични кордажи. Всичко това води до по-силни удари, а играчите по-лесно придават въртеливо движение на топката. Последствията са две - на ударите трябва да се реагира по-бързо, а заради топспина топката често отскача на височината на рамото и дори още по-нагоре. При бекхенд с една ръка

е по-трудно да контролираш удара си,

когато топката към теб е силно лифтирана.

За да изпълниш качествено бекхенд с една ръка, трябва да посрещнеш топката малко по-далече от тялото си, отколкото ако играеш с две ръце. Замахът за такъв удар е по-голям и сложен и за този бекхенд е необходимо повече време, което в съвременния тенис липсва. По тази причина срещу играчите с една ръка тактиката може да бъде съвсем проста - да ги притиснеш в бекхенд ъгъла. Това работи успешно срещу всички - от Федерер до Душан Лайович. Новак Джокович победи Циципас 10 пъти поред с една и съща тактика - да изпраща топката силно от лявата му страна.

Още в края на 70-те години в САЩ проведоха изследване, с което анализираха биомеханиката на всички удари в тениса. И стигнаха до извода, че за бекхенд с две ръце е необходима координация между бедрата, краката, тялото и ръцете, а при този с една ръка целта е по-сложна - в синхрон трябва да работят бедрата, краката, тялото, рамото, предмишницата и дланта. А за качествен бекхенд с една ръка просто трябва и повече сила.

Тъй като ударът е по-сложен,

просто спират да учат децата на него

Карлос Родригес, бившият треньор на кралицата на бекхенда с една ръка Жустин Енен, говореше, че такава тенденция просто ще убие обратния удар с една ръка. Родителите и треньорите на деца вече не искат да чакат за резултати, докато младите тенисисти овладеят техниката на този бекхенд.

Разбира се, ударът с една ръка има и предимства. Обикновено играчите с такъв стил по-добре изпълняват подсечен бекхенд, а в съвременния тенис това е много важно, защото слайсът има важна функция в защита. А заради това, че хватът прилича на този за воле, обикновено такива тенисисти играят по-добре на мрежата.

Бекхендът с една ръка може да бъде много по-силен, отбелязва Любичич. А Доминик Тим го показва на практика.

Бекхендът с една ръка е много красив удар. На такова мнение е и Крис Евърт, която през 70-те и 80-те години бе на върха заради удара си с две ръце отляво.

“Аз 100% подкрепям красотата на бекхенда с една ръка, но този с две е по-компактен и ефективен. За този с една е необходима идеална работа с краката и идеален ритъм”, казва американката. А ако елементите са налице, резултатите са впечатляващи.