Антинатализъм - концепцията, която набира сила

Нравствено длъжни ли сме да донесем нов живот в този свят? Антинатализмът, философска концепция, която набира сила, твърди, че не трябва.

Тя твърди, че е морално погрешно да се създава потомство. Терминът идва от латинските думи "anti", което означава против, и "natal", което означава раждане.

Антинаталистите вярват, че животът е пълен с болка и страдание. Те твърдят, че внасянето на нов живот в света е форма на вреда, тъй като излага новите индивиди на болката и страданието, които са присъщи на живота. Те вярват, че да не довеждаш нови хора в този свят е по-добра идея, тъй като е по-добре да не съществуваш изобщо, отколкото да съществуваш и да страдаш.

Антинатализмът не е нова идея. Съществува от векове, като някои от най-ранните поддръжници са древногръцките философи. Въпреки това той спечели повече внимание през последните години, особено в платформи за социални медии като Reddit и X (бившия Twitter).

За един антинаталист несъществуването – или никога да не си роден – е морално по-висше от съществуването.

Според антинаталистите предполагаемите ползи от съществуването не надвишават това присъщо страдание. Те твърдят, че човешките същества имат задължението да не налагат живота – с всичките му трудности – на друг човек без неговото съгласие. По същество потенциалните деца не могат да се съгласят да се родят и се сблъскват с неизбежни борби.

История на антинатализма
За да разберем по-добре какво е антинатализъм, трябва да се задълбочим в неговия произход. Антинатализмът е сравнително ново философско движение, но, аккто споменахме, неговите корени могат да бъдат проследени до древногръцкия философ Епикур.
Епикур вярва, че целта на живота е да се постигне щастие и че най-добрият начин за това е да се сведат до минимум болката и страданието. Той твърди, че раждането е източник на болка и страдание и че следователно е погрешно да се раждат нови хора.

През XIX век философът Шопенхауер също се противопоставя на идеята за размножаване. Той вярва, че животът по своята същност е безсмислен и че няма смисъл да се раждат нови хора на света.
През XX век философът Бенатар развива по-всеобхватен аргумент срещу размножаването. Той твърди, че има три основни начина, по които животът е лош:

1. Асиметрията на удоволствието и болката
Удоволствието е хубаво, но болката е лошо. Това означава, че винаги е по-лошо да се родиш, отколкото да не си роден.

2. Неизбежността на страданието
Всички хора изпитват страдание в някакъв момент от живота си. То може да бъде физическо, умствено или емоционално.

3. Несигурността на живота
Не може да знаем какво крие бъдещето. Това означава, че не може да знаем дали животът, който създаваме, ще бъде щастлив или нещастен.
Въз основа на тези аргументи Бенатар заключава, че е погрешно да се раждат нови хора.

Аргументи за антинатализма
Има няколко аргумента, които един антинаталист може да използва в подкрепа на позицията си, които могат да ни помогнат да разберем какво е антинатализъм.

1. Страданието е присъщо на живота
Един от основните аргументи за антинатализма е, че животът е пълен със страдание. Всички изпитваме болка, болест и загуба. Дори най-щастливите и успешни хора в света не могат да избягат от тези реалности.

2. Пренаселеност и унищожаване на околната среда
Друг аргумент за антинатализма е, че светът вече е пренаселен и довеждането на нови индивиди в света само изостря този проблем.
Антинаталистите твърдят, че пренаселеността води до унищожаване на околната среда, изчерпване на ресурсите и увеличаване на страданието за всички живи същества.

3. Асиметрията между удоволствието и болката
Антинаталистите твърдят, че положителните преживявания и удоволствието не балансират или превъзхождат огромното количество болка и проблеми, пред които са изправени хората.

Те твърдят, че удоволствието и щастието са мимолетни, но болката и страданието са постоянни. Един момент на тежко страдание – като смъртта на любим човек – може да премахне годините радост.

4. Проблемът с неидентичността
Проблемът с неидентичността е философски проблем, който възниква, когато се разглеждат моралните последици от размножаването. Антинаталистите твърдят, че когато се размножаваме, ние създаваме нов индивид, който не е съществувал преди.

Този нов индивид няма думата дали иска или не да бъде създаден и няма контрол върху обстоятелствата в живота си. Антинаталист вярва, че това е морално погрешно да подчиняваш някого на съществуване без негово съгласие.

Антинаталистите твърдят, че децата не могат да избират дали искат да съществуват и да се сблъскат с неизбежно страдание. За антинаталистите тази липса на съгласие прави размножаването неетично.

5. Хедоничната бягаща пътека
Хедоничната бягаща пътека е психологически феномен, при който хората се адаптират към промените в обстоятелствата си и тяхното ниво на щастие се връща към базовото ниво.

Антинаталистите твърдят, че дори да доведем нови индивиди в света, които първоначално са щастливи, те в крайна сметка ще се адаптират към обстоятелствата и ще се върнат към изходното си ниво на щастие.
С други думи, създаването на нови индивиди не увеличава общото щастие в света.

6. Животът е безсмислен
Известен като аргумент от безсмислието, той гласи, че е грешно да се раждат нови хора на света, защото животът в крайна сметка е безсмислен. Няма смисъл да се опитвате да постигнете нещо в живота, защото всичко накрая ще бъде забравено.

Аргументът от безсмислието се основава на принципа на нихилизма. Нихилизмът е вярата, че животът няма смисъл. Според принципа на нихилизма няма смисъл да се прави нищо, защото нищо няма значение.

ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Храната, която топи мазнините на корема
Най-странните фетиши в секса
Училищни конфликти – съвети за родители
АББА проправя пътя на шведската музика на международната сцена
Рейки – енергията, която лекува

Напишете дума/думи за търсене