Саша от „Тайната градина на Саша“: Всичко могат да ни вземат, но моженето и страстта не могат

Собственичката на впечатляваща градина в с. Тъжа заплашва един мързелив рододендрон, че ще му види сметката, и той започва да цъфти като за изложба

Саша и Петко се запознават в Техническия университет в Русе и пламва любов. До този момент той мечтаел да се ожени за девойка от село, за да има къде да си чопли земята. „Но не случи – аз съм софиянка - разказва голямата му любов днес. - На сватбата мама му подари един домат в тенекия да не страда". Животът обаче е непредсказуем.

Саша и съпругът й Петко СНИМКИ: АВТОРЪТ и ЛИЧЕН АРХИВ
Саша и съпругът й Петко СНИМКИ: АВТОРЪТ и ЛИЧЕН АРХИВ

Междувременно, през годините, Петьо е заразил жена си с нелечимата страст към градинарството. От командировките в чужбина другите носели на жените си я парфюм, я бижу, а той все цветя й подарявал. „Всичко хубаво на този свят ми се е случвало благодарение на Петьо, а лошите неща – когато не съм го послушала", признава с намигване и обич Саша.

Имали място в село Тъжа, близо до Казанлък, а животът им претърпял своите обрати и ги отвел да живеят там. Бързичко започнали да садят това-онова. „Всичко започна с две сакъзчета", казва Саша, която днес е стопанин на една от най-впечатляващите градини в цяла България. В „Тайната градина на Саша" се влиза под клоните на дърво, по което цъфтят лалета. А вътре заедно със съпруга си тя отглежда над 500 растителни вида. Може да отидете на гости, отворено е за всички. Само й звъннете по телефона, за да отдели време да ви посрещне и да се насладите на преживяването. Ще ви разведе, ще ви каже на латински имената на всичките си отрочета, ще ви разсмее, вероятно и ще ви разплаче (от вълнение, от умиление и други подобни), ще ви омае и най-вероятно ще си тръгнете като мен нелечимо „заразени" с вълнение от цветята, градините и големите мечти...

Саша, необратими (и неприятни) обстоятелства наложили с Петко да заживеете на село, но поговорката, че „всяко зло е за добро" важи с пълна сила за вас, нали?

- Да! Инженери сме и двамата, аз съм със специалност Осветление, а Петьо е машинен инженер. Благодарни сме за всичко, което се случи. Динамиката, с която работехме, нямаше да ни позволи да имаме това, което имаме днес. И решихме да се занимаваме с проектиране, изграждане и поддържане на декоративни градини.

Дойдохме тук, в село Тъжа, заедно с 30-годишния ни опит и страст към растенията. В началото идвахме само уикенда, но след 2012-а се преместихме окончателно. Беше едно празно място, на което мама се упражняваше да гледа зеленчуци. Първата година отглеждахме всичко. Вдигнахме каменна ограда, защото любопитните погледи и негативните прогнози за резултата от труда ни ни притесняваха. Постепенно създадохме тази градина, като не сме имали идея да я представяме на туристи. Градината не е цел, градината е път. Казвам го на много хора, които си мислят, че ще си направят градината и ще си легнат. Тя се променя постоянно. Освен това, човек трябва много да чете, когато си купува растения. Ние много пъти сме били неподготвени. Садим и чакаме – дали ще стане, дали ще преживее.

Наложи се да купим още място, където в момента отглеждаме зеленчуци. То е доста малко, но така сме го засадили, че може да изхрани едно 15-членно семейство. Всичко е от лакомия (смее се).

Кога ти хрумна да започнеш да каниш хора в градината?

- В Павел баня има два хотела и парк, който ние поддържахме. Един ден, бях до рецепцията, дойде мъж и каза: „Абе много е скучно тука, кажете къде да отида". Все едно птичето ми кацна на рамото. „В моята градина елате!", му казах. И още на другия ден сложих обява. Така започнаха хора, които в Павел баня лекуват стави и кости, да идват да видят градината.

Значи „Тайната градина на Саша" не е много „тайна"?

- Зависи. Ако попиташ някого от селото къде е градината на Саша, те вдигат рамене и казват: „Такава градина няма". Не я знаят. А поне от 12 години я представяме.
Петьо: Народопсихология.

Бързо ли ви научиха туристите?

- Не, не съвсем. Даже беше проблем в началото, екскурзоводите не разбираха защо да ги водят при нас. Срещнах една жена, която била туристически гид в Израел. Тя ми каза: „Там един камък на криво да имат, правят от него туристическа атракция". След няколко месеца Мария Захариева, екскурзовод, доведе група холандци. Не вярваше, че ще им е интересно да гледат цветя и дръвчета. Въпреки това й казах „Абе, Мария, цъфнала ми е опунцията, не искаш ли да им я покажем?". Мария силно се съмняваше те да пожелаят, но холандците изведнъж се оживиха. Започнаха да разпитват това какво е, онова какво е. Аз за съжаление съм моноезична, но въпреки това им беше интересно, защото говорехме с латинските имена. После, като се завърнали, в сайта на туроператора бяха написали: „Бяхме в България и видяхме много неща от Пловдив до Търново. Всичко ни хареса, но най-много ни хареса градината в Тъжа".

Гостуванията в градината ти включват и по някоя изненада. Падаш си максималистка малко?

- Малко ли?! Един ден набрах билки от градината и заедно направихме чай с тях. Всички много го харесаха. И ме питаха не предлагам ли. Тогава започнах да правя торбички с чай от сушени билки, така че всеки да може да си вземе за вкъщи.
Това обаче много ме увлече. И започнах да чета всичко за билките. Съставих дузина рецепти за чайове за състояния като цистит, констипация и прочие. Те пък се оказаха много успешни. И това не ми беше достатъчно. Казвам си, защо трябва да се мъчим с тези чайове? Разучих технологията и направих тинктури. Сега се лекуваме в семейството с тинктури.

И това не е всичко, нали?

- Какво говориш?! Започнах да правя и кремове – за стави, за рани, за лице. В началото не беше лесно – имах много неуспешни опити, докато получих стабилна консистенция. Така допълних семейната ни аптека.

Един ден решихме да правим и палаткови детски лагери. Слагаме палатките между дърветата, а дечицата, като дойдат в понеделник, се събуват боси и си обуват обувките чак в петък, когато родителите дойдат да ги вземат. Започва едно тичане, игра. Ловят раци, квасят мляко, берат билки, готвим заедно и най-големият кеф –пръскаме се с маркуча.

И сигурно сте голяма любов?

- Ох, едно дете не можеш да го накараш да те прегърне, ако не иска. Тези деца спонтанно се затичват и ме прегръщат – не знам дали можеш да си представиш какъв адреналин е това! После дни не мога да заспя.

А лагери за възрастни кога?

- Имаме! Веднъж ни посети една жена и като влезна, много се развълнува. Евгения Маринчева – арттерапевт. Оказа се, че търсела точно такова място. Та започнахме да правим и Арт пътешествия. Хората се настаняват в къща за гости, тя им провежда Арт сесии в градината и така.

Често гостите се интересуват от това кога и как се режат плододаващите и декоративните. Това ни подсказа в началото на пролетта да организираме събитие: Пролетна резитба на овошките.

Когато наближи Великден, се засили интересът към козунаците. Какво измислихме ли? Събитие: "Домашни козунаци". Това беше голямо забавление. Изминахме целия технологичен процес: замесване, втасване, оформяне, печене, дегустация. Повярвай, домашните козунаци нямат нищо общо с купените.

Да те върна на градината. Как натрупа тези знания и от къде научаваш как се гледат всички тези редки видове?

- Чета. Има и други хора в тежка зависимост от растенията. С тях имахме форум, пишехме, обменяхме опит, срещахме се. Често правим и общи поръчки. Отваряме огромните каталози и поръчваме много неща, без да знаем дали ще живеят в България. Ако едно растение се чувства добре, то не е поради нашите усилия, а въпреки тях.

Спомням си как една есен (тогава имаме време да разглеждаме каталози) правихме поръчки. Аз съм поръчвала в унес и напролет получих... 42 саксии дървета и храсти. Какво направих ли? Една голяма част подарих на парка в Павел баня.

Има ли нещо ирационално при растенията? Извън логиката и науката?

- Има дори изследвания по темата. В едно помещение отглеждат растения в някакви субстрати, не в почва. Слагат им електроди на листенцата и стебълцата и ги свързват с уред, който е много чувствителен и може да отчита слаби импулси. Минава един оператор и им казва: „Сега ще ви полея, ще ви наторя, вие ще се чувствате много добре". И уредите отчитат някакви сигнали. След няколко дни същият оператор минава и започва да говори на растенията: „Аз сега ще ви подпаля листата и вие може да не погинете, но със сигурност много ще ви боли". И уредите отчитат други сигнали...

Винаги съм мислила, че това са бабини девитини...

- Да, да! Имам един рододендрон от 11 години. На картинката е жълт, но той не цъфти. Преди 3 години много му се ядосах и колкото пъти дойдеха хора, им обяснявах, че ако този рододендрон и тази година не цъфне, ще отлети в райските цветни полета. Те цъфтят през май. Нашият през септември извади един оскубан цвят, за да ми каже „Чакай, недей", и оттогава цъфти като за изложба.

Ясно е ти какво им даваш. Какво те ти дават?

- Ооооо... В почвата има едни бактерии –микобактериум ваце (бел.а. Mycobacterium vaccae), които попадат в организма или чрез вдишване, или през кожата. Те способстват производството на серотонин. Тоест ние се заразяваме с щастие. И това е научно доказано.

Ти говориш ли им?

- Ментално. Защото ще ме приберат, ако им говоря на глас.

Какви хора идват и как реагират на градината?

- Ако някой колекционира крокодили, със сигурност няма да дойде. Идват хора, които се интересуват от растения, но идват и такива, които искат да ми натрият носа: „К'во пък толкова?!". Тръгваме от тук и те в началото подмрънкват: „Ъ, това го имам... и това го имам". Докато стигнем до портата отсреща, вече са се ориентирали и започват да ме слушат. Това са 15 метра.

Каква е тайната на "Тайната градина на Саша"?

- Няма тайна. Всичко е любов. Има хора, които ми казват, ма ти си луда да пускаш непознати хора! Дори някой да тръгне с лоша мисъл, когато се отнасяме с топло чувство към човека, той реагира огледално. Посрещни човека с открито сърце и той ще ти отвърне със същото.

Колко хора вдъхнови да гледат растения? Колко отнесоха тази „болест" у дома?

- Преди две седмици идваха хора за арттерапия. Едната жена се прибрала вкъщи и написала стих за преживяното. Представяш ли си какво чувство е това?! Като да те прегърне дете!

Дано не прозвучи твърде претенциозно, но не е най-важно да научат за растенията. Аз си го представям като моноспектакъл. Идват хора, които виждам за пръв път и се опитвам един час да привлека вниманието и интереса им. Искам, когато си спомнят за идването в градината, да се усмихнат. Защото не съм убедена, че мога да мотивирам хора да гледат цветя, но със сигурност мога да ги вдъхновя да правят нещо. Защото всичко могат да ни вземат, но моженето и страстта не могат.

"Вдъхновителки" е кампания на "24 часа" и MILA.BG, която събира историите на обикновени жени с необикновения талант да мотивират и вдъхновяват другите. Жени, които умеят да променят средата. Жени, които умеят да движат напред други жени. Жени, които са мотор за подкрепа и мощно личностно израстване.

Кампанията "Вдъхновителки" се осъществява с подкрепата на Филип Морис България и Eucerin.

  • Ключови думи:
ПОКАЖИ КОМЕНТАРИТЕ
Мика Стоичкова се омъжи тайно
“24 часа” въвлече Иван и Андрей и в общо бащинство, но майката е една!
Ламин Ямал на яхта в Гърция
Какво да правим при слънчев удар
Онасис принуждавал Джаки Кенеди да правят секс на публични места

Напишете дума/думи за търсене