С два инсулта и тежко болен, ДиКиро прави последните си мозайки (Снимки)

• На 23 октомври се навършват 16 години от кончината на художника
• За съпругата му Русалия животът й без него е само дълг и бреме

"Митко вложи себе си в тази огромна творба. Направи я по идея на Начо Културата - човека, който превърна Стария Пловдив във витрина на България.

Годината беше 1973-а. Митко тогава бе на 40 години, в силата си. Работеше на скелето и твореше образа на Захари Зограф върху фасада от 200 квадратни метра. Начо му каза, че е

хубаво да има представително сграфито на входа на архитектурния резерват

И той го сътвори с техниката мокро фреско - нанася цветовете и ги изрязва. Получава се живописно и леко пластично изображение."

Към този спомен отпреди 50 години се върна съпругата на големия художник Димитър Киров - Русалия, докато наблюдава реставрацията на огромното пано върху фасадата на една от сградите на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.

Цели 2 години и 7 месеца тя минаваше покрай мащабното произведение със свито сърце, тъй като на 1 април 2022 г. буря отнесе огромно парче от творбата. И оттогава Русалия все чакаше да бъде възстановено.

От дни екип на "Старинен Пловдив" начело с директора и виден реставратор проф. Елена Кантарева работят, за да поправят сграфитото.

Русалия е доволна, че това става в навечерието на кончината на ДиКиро

На 23 октомври 2008 г. художникът си отиде, но остави хиляди картини, мозайки, портрети.

"Невъзможно е да се изброят произведенията му. Само в ателието са хиляди", казва бившата балерина Русалия Кирова, която дълги години е била солистка в Пловдивската опера.

До последния си дъх ДиКиро е работил. "Сутрин ставаше и почваше да рисува, след това се захващаше с мозайки. Имаше безгранична работоспособност", описва го жената, сочена за негова муза. Дори в последните си дни  продължил да се труди.

"Карах му се, понеже е диабетик, че не е хубаво да диша праха при направата на мозайки. Той: "Не, докато не направя изложбата, няма да спра." И я организира, преди да почине, беше много болен", връща се към спомена тя. Трудно е да се сети кой е най-знаковият момент в живота с големия художник.

"Всичките ми дни с него са незабравими. Много изживяхме заедно", казва тя. Отсега стяга

мащабна изложба на 20 май догодина, когато се навършват 90 г. от рождението на ДиКиро

Замислила е и как да я подреди. "Неговите картини ще са експонирани на един етаж, а на втория - творби на приятелите му.

"Вкъщи е пълно с такива - на Златю Бояджиев, на Георги Баев, на Емил Стойчев, на Слона", разкрива Русалия. Киров е бил изключително уважителен към Златю Бояджиев. И геният от Брезово му е подарил своя картина с надпис "На Митьо от Златю".

Представлява стара църква с типичния почерк на големия художник. Докато разказва, Русалия следи всеки детайл от възстановяването на повреденото от бурята сграфито. Казва на реставраторите как мъжът го е правил.

"Бях свидетел колко труд и каква любов вложи, защото е носител на голямата награда "Захари Зограф" в Самоков. Получи я с моя портрет, озаглавен "Балерината", припомня тя. За Кирова отминалите 16 г. без съпруга са само дълг и бреме.

"За мен са много тежки. Бяхме много щастливи. Но гледам да живея, като поддържам спомена за него, и затова периодично организирам изложби", описва тя. Когато сграфитото със Захари Зограф рухва, тя едва изчакала да отмине бурята и още през нощта отишла да види пораженията.

"Плаках", казва Русалия. Спомня си, че преди ДиКиро да си отиде от този свят, макар и с два инсулта, той отново се покатерил на скелето, за да освежи цветовете.

"Само да не вали, до края на октомври ще го реставрираме", увери я проф. Елена Кантарева. Липсващата част от творбата е 30 квадрата.

Възстановява се по оригинална технология. Това е специфична стенописна техника, която се състои от нанасяне на няколко цветни слоя мазилки един върху друг, след което се откопирва работен картон и се изрязва.

Русалия и сега твърди, че е нямало по-щастлива жена от нея при брака с ДиКиро. Освен че е увековечена в картините му, двамата имат невероятни преживявания.

"Беше Кавалер на изкуствата на Франция. И там често организираше изложби, аз го придружавах и изживявах с него Париж, който той много обичаше наред с Пловдив и с родния Истанбул.

Те бяха любимите му градове и затова неизменно присъстват в изкуството му", описва тя. И неволно се връща към онези години, когато се запознават. Тя е балерина в Пловдивската опера, току завършила и пристига от София.

Запознанството с ДиКиро тръгва от една рисунка

Нейна приятелка я завела в ателието на младия художник, за да рисува портрет. Художникът поискал да нарисува и Русалия. На следващия ден срещнал балерината на улицата и я поканил да направи още по-голям портрет. Тя обаче не отишла. ДиКиро се ядосал.

"Аз те обичам, искам да се оженя за теб", обяснил се в любов той. Дори се разплакал. "Беше безумна сцена", спомня си Русалия. Двамата се превръщат в част от художествения елит на Пловдив.

Незабравими са вечерите в Стария град със Слона, Катя Паскалeва, Начо Културата. Събиранията в легендарната кръчма "Пловдив" се превръщат в ежеседмични, където художници и артисти с часове обсъждат изкуството.

След това идват незабравимите им срещи със Салвадор Дали, Марсел Марсо, пътуванията по света, изложбите.

Животът ми с него беше една безкрайна поема,

обобщава днес вдовицата. И отсега мисли за изложбата, с която ще ознаменува на 20 май догодина 90-годишния рожден ден на съпруга си.