Стефан Сърчаджиев - най-младият от прочутия театрален род, учи занаят от Стефан Данаилов

Предначертан ли е пътят ти, когато баща ти е Стефан Сърчаджиев (Съра), чичо ти - Йосиф Сърчаджиев, а дядо ти Стефан е бил режисьор и театрален педагог

Кръвта вода не става. Доказва го младият и много талантлив актьор Стефан Сърчаджиев-младши. Може би е от фамилното име, в което актьорската работа е заложена, а може би е съдба - той е силно привлечен от театралната сцена, при това още от дете. Този месец Сърчаджиев-младши, който завършва режисура при проф. д-р Възкресия Вихърова, направи и своя дебют като режисьор, поставяйки пиесата “Балконът” в Открита сцена “Сълза и смях”. Черната комедия, чиято премиера бе този месец, е адаптация на пиесата “Загадъчен мъж” от Олег Ерньов и представя живота на самотник, изпаднал в безизходица и търсещ спасение през поредица от абсурдни ситуации. “Препъникамък се постарах да нямам. За мен беше най-важно за репетиционния процес да избера правилните хора, както за ролите, така и да си подхождат чисто човешки и да се сработят”, разказва Сърчаджиев. За щастие, това се случва бързо, а притеснението, че актьорите няма да имат химия помежду си, отпада. Трудности Сърчаджиев-младши среща с “организационната страна на режисурата” - кога и как да репетират, но благодарение и на съпругата му Велизара, която се грижи за графика, всичко идва на мястото си.

Макар това да е режисьорският му дебют, сцената със сигурност не му е непозната. Даже напротив, Стефан вече е играл различни жанрове - от комедия до драма, успява да мине и през най-различни характери и палитра от персонажи. Всъщност цели

5 години младият актьор

играе в Добричкия театър

“Йордан Йовков”

През това време има не една и две любими, но и предизвикателни роли. Разказва, че такъв е бил дебютът му, когато играе Мимито в пиесата “Зорба гъркът”, поставена от Стефан Спасов. “Това беше първата ми среща със сцената като професионален актьор. Постановката беше много хубава, хареса ми да играя в нея. Има някои роли, които оставят по-дълбок отпечатък в съзнанието ми”, обяснява Сърчаджиев. Не е сигурен обаче дали пътят му към театъра е бил предопределен, макар че още от най-ранна възраст стъпва в храма на Мелпомена. Водят го да гледа пиеса за първи път в Народния театър, когато е едва на 6 години. Не се сеща коя е била, но си спомня за една от следващите - “Самолетът беглец”. 

Красотата на това изкуство го впечатлява още тогава. Не е учудващо, че интересите му от малък са свързани именно с театър и изкуство. Все пак баща му е актьорът Стефан Сърчаджиев - Съра, известен с това, че озвучава редица филми, чичо му е Йосиф Сърчаджиев, също актьор, и дядо му - Стефан Сърчаджиев, който освен режисьор и театрален педагог е бил и преподавател във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” (сега НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” - б.а.).

Младият Сърчаджиев израства в много интересна и приятна обстановка, както сам казва. “Живяхме с моите баба и дядо. Това са Сава Хашъмов, който също беше актьор 45 г. в Народния театър, и жена му Анастасия Бакърджиева. Разговорите за изкуство и странните случки покрай него бяха всекидневие”, разказва още той. Всъщност

Сава Хашъмов е вторият

съпруг на баба му Анастасия

Преди това тя е била омъжена за Стефан Сърчаджиев, от когото е синът им Стефан Сърчаджиев - Съра.

От важните уроци, които Стефан научава за изкуството, е, че човек винаги трябва да се стреми към най-доброто, на което е способен, и да отстоява позицията си “при всяко положение”.

Без значение дали си актьор, или режисьор, винаги трябва да знаеш какво и защо правиш и да го предадеш на публиката по възможно най-добрия начин, убеден е той.

Може би страстта му към театралното изкуство е била твърде забележима, защото семейството му, което до болка знае плюсовете, а и минусите на професията, го подкрепя в решението му да поеме по пътя на баща му, дядо му и чичо му, а и на всички останали във великата фамилия, чийто живот е свързан със сцената.

“Както знаем, и до ден днешен, артистите, независимо дали са актьори, музиканти, режисьори или художници, в България са най-нископлатените. Това е голямата спънка за българските творци, която се надявам в някакъв момент да се промени”, казва Стефан. Но не само това е препъникамък за изкуството у нас, но и за много други сфери. За успешния път са нужни силен характер, който да те изправя срещу несправедливостите, конкуренцията и всичко, което може да те уязви. 

Студентските му години в НАТФИЗ са свързани с големия Стефан Данаилов, в чийто клас Сърчаджиев-младши учи. Легендарният актьор учи студентите си да са максимално откровени на сцената и това за Стефан е един от най-ценните уроци.

Лаконичен е обаче за отношенията си с актрисата Александра Сърчаджева, която е дъщеря на чичо му Йосиф Сърчаджиев. “С Алекс Сърчаджиева сме в обикновени роднински отношения, познаваме се. Тя е много добра актриса”, казва тай. Допълва, че би участвал в бъдещи проекти с нея.

 За пиесата “Балконът” 

За своя режисьорски дебют Сърчаджиев-младши избира черната комедия “Балконът”. Тя е адаптация на пиесата “Загадъчен мъж” от Олег Ерньов и представя живота на самотник, изпаднал в безизходица и търсещ спасение през поредица от абсурдни ситуации. Но освен прощъпалника за младия Сърчаджиев, стъпил уверено в режисьорските обувки, такъв имаше и Яна Николова, дъщерята на музиканта Славчо Николов от Б.Т.Р. Всъщност тя бе номинирана в категория “Дебют” от БГ радио с авторската си песен “Дори без теб”, завършва обаче актьорско майсторство. В пиесата на Сърчаджиев Николова влиза в ролята на самотно момиче с тежка професия - тя е електроженист, и със силен характер, разказва той. Другият женски образ е на съпругата му Велизара Сърчаджиева, а в главната роля влиза актьорът Михаил Иванов.

Родът Сърчаджиеви

Режисьор, театрален педагог и професор по актьорско майсторство във ВИТИЗ “Кръстьо Сарафов” Стефан Николов Сърчаджиев започва артистичния род “Сърчаджиеви”. Той е роден през 1912 г. в Кюстендил. Създава и ръководи “Опитен театър”, а от 1941 до 1944 г. е режисьор в българския Скопски народен театър. Работи и в Народния театър. Баща е на 4 момчета - актьорите Йосиф Сърчаджиев и Стефан Сърчаджиев-Съра, режисьора Богдан Сърчаджиев-Бондо и художника Николай Сърчаджиев.

Женил се е три пъти. От брака си с актрисата Леда Тасева обаче няма деца. Тя е заслужил артист, носител на орден “Кирил и Методий” и е една от основоположничките на новото българско кино, известна със своята елегантна и изтънчена ексцентричност.

Среща любовта и в Анна Сърчаджиева - Анна Фаденхехт, която е участничка в акцията по спасяването на българските евреи. Тя е родена през 1914 г. в семейството на юриста и политик от еврейски произход Йосиф Фаденхехт. Анна Сърчаджиева е майка на актьорите Йосиф и Богдан Сърчаджиеви и художника Николай Сърчаджиев. През 1983 г. израелската комисия към Държавния институт “Яд Вашем” я провъзгласява за “Праведник на света”.

Стефан Съраджиев се влюбва и в Анастасия Бакърджиева по време на снимките на “Хитър Петър”. Женят се седем години по-късно и имат син Стефан Сърчаджиев – Съра, чието раждане бащата не дочаква – почива няколко месеца по-рано. 

Той също тръгва по стъпките на родителите си и сега е едно от най-известните имена в дублажа. По-известни заглавия с негово участие са “Есмералда”, “Росалинда”, “Всички обичат Реймънд”, “Смолвил”, “Военни престъпления”, “Как се запознах с майка ви”, “До смърт”, “Хавай 5-0” и др. 

Неговият полубрат Йосиф Сърчаджиев също завършва актьорско майсторство във ВИТИЗ. А през 1974 г. получава отличието “Заслужил артист”. Има десетки театрални и филмови роли, като последният филм, в който се снима, е “Януари” преди 4 години. Съпругата му е известната сценаристка Райна Томова, от която има дъщеря – Ана, и син – Пролетсин, но има и още една извънбрачна дъщеря – актрисата Александра Сърчаджиева – от връзката му с Пепа Николова.