Кралят учен Рама IV предсказа затъмнението, което го уби

• Владетелят на Сиам изчислява точното време на астрономическото събитие и организира пищно празненство, на което е ухапан от комар и умира от малария
• Монгкут тръгва за Вакор и не се вслушва в придворните си астролози, че хороскопът му за 18 август 1868 г. е зловещ
• Любовта към науката на бившия будистки монах, който има 82 деца, предначертава бъдещето на кралството му

Слънцето е изядено. В това вярвали ацтеките преди хиляда години, когато имало затъмнения. Испанският мисионер монахът Бернардино де Саагун описва, че при пълното затъмнение през 1596 г. те принасяли в жертва всеки, който бил със светла кожа или светла коса, надявайки се така да спрат демоните да се спуснат от небесата и да погълнат всички. Древните маи можели да предсказват много точно тези астрономически събития, но ги тълкували като "счупване" на слънцето, а владетелите извършвали ритуали за кръвопускане в опит да възстановят пълното здраве на звездата. И древните гърци знаели кога ще настъпи затъмнение, но също не можели да овладеят паниката си. Особено монарсите, които се криели от гнева на боговете и дори поставяли на трона други хора, за да излъжат невидимите сили и да ги накарат да поразят погрешния човек.

Много култури в миналото са опитвали всякак да изплашат митологичния вълк, змия или дракон, които си представяли, че поглъщат Слънцето. Някои дори изстрелвали огнени стрели в небето, за да го запалят отново. Днес вече връзката между затъмненията и смъртта се смята за суеверие, а небесният спектакъл провокира масов възторг и фестивални емоции.

Но в историята има едно знаково затъмнение от 18 август 1868 г., довело до смъртта на краля на Сиам - същия, който предсказва въпросното астрономическо събитие с абсолютна точност и го преживява като най-великия ден в живота си. Въпреки тъжната развръзка обаче любовта към науката на Рама IV, или още известен като Монгкут, спасява кралството му от колонизиране.

Историята завършва със студени тръпки и гореща треска, с обръщане надясно по правилния начин, а започва, както обикновено, с плач. С първия плач на принца на Сиам, днешен Тайланд, който се ражда през 1804 г. като законен наследник на трона, тъй като е син на кралица Шри Суриендра.

Цялата история четете в брой №4/2025 на списание "Космос".