Драматичното бягство на царското семейство

• През септември 1946 г. са прогонени от България и натоварени на влак, със страх стигат до Египет
• "Имаме сведение, че след излизане от страната ще опитат да направят покушение срещу Симеон. Пази го", предупреждава Кимон Георгиев адютанта му

“Не очаквах, че ще я докараме дотук”.

На 16 септември 1946 г. в 16 ч това чува 9-годишният цар Симеон II от подчинен на царското семейство, който го качва в бронирана кола заедно с майка му царица Йоана, сестра му княгиня Мария Луиза и леля му княгиня Евдокия. С нея тръгват за Казичене, там трябва да се качат на влак, с който започва дългото им бягство от България.

Не знаят дали ще стигнат живи до Александрия

Това се превръща в най-драматичния ден на българското царско семейство, а страхът, който се чете в очите им тогава, Симеон Сакскобургготски няма да забрави, докато е жив. За този момент той си спомни в новия филм за него “Царят гражданин” на телевизионера Павел Станчев.

Съдбата им в онези часове е заложена на карта. От една страна, у тях стои съмнението, че

смъртта на цар Борис III вероятно не е естествена

От друга, година по-рано заради издадената смъртна присъда на Народния съд са разстреляни тримата регенти принц Кирил Преславски, премиерът Богдан Филов и ген. Никола Михов.

Докато пътуват в автомобила, княгиня Евдокия казва на царица Йоана: “Това ми напомня бягството към Варен”. През юни 1791 г. крал Луи XVI и Мария-Антоанета с децата си опитват тайно да се измъкнат от двореца “Тюйлери”, за да се спасят от революционерите, но те ги залавят и обезглавяват. Майката на Симеон II пребледнява при чутото, но не реагира. Синът ѝ обаче ще запомни ужаса завинаги.

На царското семейство е позволено да вземе със себе си само личен багаж. Тръгват с няколко куфара и каси с лични предмети. “Оставих всичко, което най-много обичах”, разказва години по-късно царица Йоана. Успява да вземе тайно два предмета - копие от филма с погребението на цар Борис III, което е запазила, докато другите са унищожени от комунистите, и екземпляр от тома, посветен на 25-годишнината от царуването на съпруга ѝ.

Член на делегацията е и Стефан Стефанов, който лично от премиера Кимон Георгиев е избран за адютант и охрана на Симеончо, както той нарича царя.

“Няколко дни преди пътуването, когато ме отведоха във Врана, за да ме представят на царица Йоана, Кимон Георгиев сподели пред мен: “Имаме сведение, че след излизане от България ще се опитат да направят покушение срещу Симеон - разказва Стефанов преди години пред “168 часа”. - И допълни:

“Не искаме историята ни да започва с такова убийство,

както навремето в Русия, когато след Октомврийската революция убиха царя. Твоето задължение е да го пазиш”.”

Малко известен факт е, че когато се урежда дипломатическият паспорт на изгнаническото семейство, валиден само за 3 месеца, Георги Димитров казва: “Сега сме квит с Борис”. Дълги години тоталитарната пропаганда упорито крие, че Цар Борис III лично се е застъпил пред нацистките власти за спасяването на Димитров в Лайпциг на процеса за подпалването на Райхстага.

Въпреки страха от репресии, когато влакът тръгва с царското семейство от гара “Казичене”, придружавани от съветски конвой, отстрани се събират хора, които питат царица Йоана: “На кого ни оставяш?”.

През нощта минават през Пловдив. На гара “Свиленград” машинистът спира влака и отказва категорично да изведе българския цар от страната. Два часа чакат турски локомотив, който да изведе композицията от България за Истанбул. Оттам прокудените от комунистическия режим се качват на кораба “Аксу”. Царицата признава, че едва тогава, след 2 години на страхове, най-после се чувства в безопасност заедно с децата си.

По време на плаването адютантът му Стефан Стефанов

гледа да го държи близо до себе си на палубата

Като всяко дете, той обичал да си играе. Двамата дори ловели риба. “Някъде на втория, третия ден престолонаследникът ми каза: “Поручик, дай ми една чаша вода - спомня си Стефанов. - Погледнах го и му отвърнах: “Ти да не си малък да не можеш да си вземеш. Я стани и си сипи, че и на мен ми дай една”. И той го направи. Като излезе, царицата ми заяви: “Точно така, той трябва да разбере, че каквото е било досега, вече няма да го бъде.”

В Порт Саид, Египет, пристига сестрата на Йоана да я посрещне и ѝ казва, че е прочела във вестник, че правителството на България дава на царското семейство 5 млн. лири стерлинги, но щели да ги получат, след като напуснат страната. Поне щели да бъдат финансово обезпечени. Новината обаче е само пропагандна, те никога не виждат тези пари.

В Александрия ги спират на около миля от брега, където ги пресреща голяма бяла яхта. Някой казва: “Идва Виктор-Емануил да посрещне дъщеря си”. Той се качва по мостика, ръкува се с царица Йоана, тя му целува ръка, а той допира устни до челото на внука си.

Така, без да е абдикирал от престола, младият престолонаследник Симеон II отива в изгнание, което ще продължи точно 50 години.