Понякога животът се обръща неочаквано – не с гръм и трясък, а с нещо съвсем обикновено. Закъснение. Трафик. Един пропуснат полет.
Бхуми Чаухан, млада жена от Индия, живееща в Лондон със студентска виза, трябвало да се прибере обратно във Великобритания след кратко гостуване при семейството си в Ахмедабад. На 12 юни тя закъснява за полета си с едва десет минути. И това закъснение й спасява живота.
„Тръгнах навреме, но трафикът беше ужасен", споделя тя по-късно пред индийските медии. „Когато стигнах на летището, вече затваряха гейта. Молех се, умолявах ги да ме пуснат, но беше твърде късно."
Тогава не знаела, че това „твърде късно" всъщност ще й подари още много „навреме". Дни, които никога нямаше да има, ако се беше качила на самолета. Полет AI 171 на Air India излита от летището в Ахмедабад в 13:39 ч. Малко след излитането обаче се разбива над сграда на медицинско общежитие. Загиват 265 души – пътници, членове на екипажа, хора на земята. Само един човек оцелява. Но Бхуми така и не се качва на борда.
„Научих за катастрофата по пътя към дома. Потресена бях. Земята се разклати под краката ми. Осъзнах, че десет минути по-рано и... можех да не съм тук."
Съдбата й поднася ужасяващ парадокс: живот, подарен в мига, в който толкова други са изгубени. Сред загиналите – цели семейства, малки деца, хора, които просто се прибирали у дома.
Бхуми вярва, че нещо по-висше я е запазило. „Матаджи и Ганпати Баапа бдяха над мен. Понякога Бог ти говори чрез случайността." Но с вярата идва и болката: „Мисля за онези, които не успяха да се приберат. Всеки ден се моля за тях."
На борда са пътували хора от различни краища на света, в това число индийци, британци, португалци, канадци. 230 пътници и 12 души екипаж – всички загубени за миг. А само една жена, останала на летището с разбито сърце и сълзи в очите, живее, за да разказва тяхната история.
Случайност? Предопределение? Отговор няма. Но историята на Бхуми напомня, че понякога най-досадните обстоятелства, като задръстванията, пропуснатите възможности, загубените минути, могат да се окажат най-големият дар. Понякога животът се крие именно в онези няколко минути, които си мислим, че сме изгубили.
Коментари (0)
Вашият коментар