Преди да поеме по пътя на актьорството, Мая Бежанска завършва математическата гимназия в родния Благоевград. Майка ѝ си я представяла като учителка – с тебешир в ръка пред черната дъска. “Кандидатствах, приеха ме, но после записах само “Кукли” във ВИТИЗ”, разказва актрисата в подкаста “24 часа от живота”.
Любовта към сцената идва от баща ѝ, артистична душа, който я водел по концерти и читалища. По онова време в стария квартал “Вароша” в Благоевград всяка къща била като малко ателие – по наука, изкуство, литература. “Баща ми ме разходи през това приказно място и аз отварях всяка къщичка, точно като Алиса. Изведнъж отворих къщата на куклите и ме посрещна Мери Попинс. Жената с пъстри дрехи и огромни шапки се казваше Светла Кунчева. Само като я видях, казах на баща ми, че оставам.” Така започва нейният път още от трети клас с дълго детство в света на кукления театър. Прекъсва за кратко в пубертета, но сцената така и не я напуска.
Вече десета година Мая Бежанска организира летни лагери за деца в Юндола. За годишнината ще събере децата и родителите им заедно, за да преживеят това, което досега е било само детска привилегия. “Много е вълнуващо, когато родителите дойдат да си вземат децата – те ги водят и им показват всичко, което сме създали. Този път искам да им подаря не просто лагер, а общо преживяване, три дни игра, споделяне и време в тази приказна гора.”
Какво ѝ дават децата, искала ли е да се откаже от театъра и още от откровения разговор с Мая Бежанска слушайте в подкаста “24 часа от живота” в сайта на “24 часа” и във всички подкаст платформи.
