Как живяхме: 108 кадъра от 9 ветерани фоторепортери

Какво представлява професията фоторепортер и какви са най-големите предизвикателства в нея? Това разказват, а и показват със свои кадри деветима изявени фотографи, които са решили да се пенсионират след дълги години работа в различни печатни издания. Всеки от тях участва с 12 свои снимки в изложбата “Професия фоторепортер за цял живот”, която се открива днес в 19 ч в подлеза между Министерския съвет и президентството, на главната улица на антична Сердика.

В експозицията са представени общо 108 фотографии от Георги Панамски, Иван Стоименов, Виктор Гилтяй, Рада Петкова, Румяна Чапанова, Иван Григоров, Люлин Стаменов, Георги Георгиев-Джони, Георги Цветков - Гошоре. Всички те са ветерани в професията, над 75-годишни и сами подбират кадрите за изложбата. А някои от тях са наистина исторически свидетелства за всичко, през което преминава страната ни.

Така например сред фотографиите на Георги Георгиев-Джони е кадър на Тодор Живков с държавния глава на СССР Леонид Брежнев. Георги Цветков - Гошоре показва в една от уникалните си снимки как жена мие входа на мавзолея на Георги Димитров пред зорките погледи на двама гвардейци.

Портретът на Ванга, протегнала ръка напред - може би най-разпознаваемата снимка на пророчицата, е дело на Виктор Гилтяй и също ще бъде в изложбата.

Четирима любими актьори - Никола Анастасов, Стоянка Мутафова, Георги Парцалев и Димитър Манчев, облечени в спортни екипи на националния стадион, малко преди да излязат на терена за футболен мач. Така ги заснема Иван Григоров преди приятелския мач между артисти и журналисти на Международния ден на театъра - 27 март, през 1984 г.

Историческата фотография също ще бъде показана в изложбата, която е част от фестивала “Седмица на фотографията в антична Сердика” и се прави с финансовата подкрепа на Столичната община. Ще я открие медийният експерт доц. Георги Лозанов.

Всеки от фотографите е уловил в обектива

си миг от историята на България

Георги Панамски е роден през 1934 г. в Ловеч. Завършил е право, учил е журналистика и география. Работил е като фоторепортер във в. “Народна младеж”, бил е завеждащ отдел и член на редколетията на в. “Работническо дело”.

Правил е самостоятелни изложби - “Мигове в парламента” (1991) и “Портрет на един народ”, има издаден и авторски фотоалбум “Професия: Очевидец”.

Иван Стоименов е завършил през 1974 г. полиграфическия техникум “Юлиус Фучик” със специалност “Фотография”. Оттогава работи като фоторепортер и редактор в Централ-фото, София прес, сп. “България”, вестниците “Репортер 7”, “Континент”, “Дума”, “Земя”, “Монитор”, “Класа”. Автор е на изложбата “30 години преход в 30 снимки”.

Виктор Гилтяй казва: “Най-силните години на българската журналистика бяха около 2000 г., когато се състезавахме да имаме събитие, което друг няма”. Той е фоторепортерът, чийто творчески път започва и приключва във в. “Труд”. Виктор Гилтяй е служил във флотата, завършил е фотожурналистика в Московския държавен университет “Ломоносов”.

Рада Петкова завършва техникума по фотография при Янка Кюркчиева през 1968 г. Започва кариерата си във вестник “Кооперативно село”, след това работи като фоторепортер в редица издания като в. “Култура”, “Литературен фронт”, сп. “Азбуки”, в. “Знаме”. Прави над 10 самостоятелни изложби с награди включително от Мексико, Италия, Русия. Най-голямата ѝ любов е да снима деца. Тя е един от основателите и дългогодишен председател на “Клуб на фоторепортерите” и е сред организаторите на “Най-дългата рисунка, правена от деца”, влязла в рекордите на “Гинес” през 2003 г.

Румяна Чапанова завършва техникума “Юлиус Фучик”. През 1979 г. получава званието “Фотограф художник”, учредено от Министерството на културата. Работи последователно в агенция София прес като фоторедактор в главна редакция “Списания”, в списанията “България”, “Славяни”, “Наш дом”, вестник “За жената”, в списанията “Български курорти" и “Идеален дом”. Била е автор на статии в списание “Българско фото”.

Иван Григоров е един от емблематичните фоторепортери в легендарния някогашен седмичник на СБЖ вестник “Поглед”. Автор е на исторически снимки от прехода, както и на уникални кадри от възродителния процес.

Люлин Стаменов е дългогодишен фотожурналист, отразяващ предимно политически събития. Освен това има и забележителни художествени кадри. Колегите му добре познават работата му във вестник “Новинар” и различния му поглед към всички събития в обществения живот.

Дългогодишният фотограф Георги Георгиев-Джони е събрал и публикувал над 50 000 свои документални снимки, илюстриращи някои от знаковите събития от началото на демократичните промени у нас в сайта “Изгубени в прехода”.

“Очи имаме, но памет нямаме. Затова са необходими тези снимки. Те са историята на България. Не се получи, защото не разбрахме какво е демокрация. В комунизма живеехме изолирано. И демокрацията я приехме много странно. Ние приехме парадната, шарената страна на демокрацията и въобще не погледнахме вътре какво е. Свободата е личен избор, никой не може да ти я даде, ако не я избереш”, казва Георги Георгиев-Джони.

Георги Цветков - Гошоре e истински ветеран на фотожурналистиката, оставил в историята уникални фотографии. Минал е като ураган през вестниците “Учителско дело”, “Железопътен воин”, “Студентска трибуна”, “Кооперативно село”. През 1978 г. анархистичните му убеждения по парадоксален начин го изпращат във вестник “Труд”, където работи 33 години.

Доц. Георги Лозанов:

Авторите сякаш искат да ни

направят терапия на тревожността

Отчасти заради концепцията на кураторите - Рада Петкова, Йордан Симеонов и Юрий Трейман, отчасти спонтанно, изложбата “Професия фоторепортер за цял живот” е станала доста различна и интересна.

Тя представя фоторепортажа от другата страна на фоторепортажа и не само заради темите, а и заради хората, които стоят от другата страна на фотообектива. Знаете, когато виждаш неговите произведения, фотографът стои винаги зад тях, а тук той е на преден план.

Обикновено темите на фоторепортерите са драмите на света - катастрофи, природни бедствия, наркотици, докато тук няма да видите такова нещо. Изложбата е с радостен всекидневен акцент - има кадри на деца, на големи фигури от българското изкуство, на създателите на комедии, така че можем да кажем, че във фотографиите тук присъства хуморът, а не драмите. Сякаш авторите са искали да разведрят аудиторията - усещането е, че си дават сметка за момента, в който се намираме днес, и искат да ни направят терапия на тревожността.

Виждаме снимките на фотоветераните, които са минали през годините на соца и знаят границите, в които едно идеологическо общество искаше да вкарва творчеството. Но тук те бягат от политическите сблъсъци, показват това, което тях наистина ги радва. Така че изложбата им ще бъде приятен изход от драмите на софиянци.