Мъжки сълзи, мерене на аплодисменти и звезден прах във Венеция

На 6 септември ще стане ясно кой ще грабне "Златния лъв"

Колко точно значат аплодисментите в киното? Във всеки друг контекст - почти нищо. Но на фестивал като Венецианския, където всяка минута ръкопляскане се брои като глас в потенциална “Оскар” кампания, те имат почти мистична стойност. И тазгодишното 82-о издание на фестивала (27 август - 6 септември) потвърждава едно: Венеция вече не е само град на канали и гондоли, а задокеанският филиал на Холивуд.

Най-сантименталният досега момент бе, когато мускулестият любимец на Америка Дуейн Джонсън - Скалата, се разплака пред публика, буквално разтопен от 15 минути нестихващи аплодисменти след премиерата на “Смазващата машина”. Филмът, режисиран от Бени Сафди, проследява бурния живот на ММА легендата Марк Кер и е първата роля, с която Скалата се цели сериозно към статуетка на Академията. В лентата Джонсън показва емоционалност, каквато рядко сме виждали от него.

Мнозина смятат ръкоплясканията за новата валута на фестивалите. Макар че за външни наблюдатели всичко това може да звучи като несериозен ритуал, времетраенето на аплаузите вече е твърдо вписано в неофициалния PR на всеки голям филм. 13 минути заслужи и “Франкенщайн” на Гийермо дел Торо - сюрреалистична адаптация на класическия роман с участието на Джейкъб Елорди, Оскар Айзък и Миа Гот. “Магьосника от Кремъл” на Оливие Асаяс с Джуд Лоу впечатли с 10 минути аплодисменти. “Джей Кели” с Адам Сандлър и Джордж Клуни също се представи добре с 8 минути и половина, но “Баща, майка, брат, сестра” на Джим Джармуш с Кейт Бланшет събра едва  5 минути овации - малко под очакванията.

От минали години знаем - Венеция е червеният килим на бъдещите оскари

Това се случва все по-често напоследък, а звездите в Лидо са понякога по-важни от самите филми. Тази година Джулия Робъртс, Джордж Клуни, Ема Стоун и Скалата дефилираха с блясък. Въпреки това в конкурса се открояват няколко заглавия с реален шанс да доминират наградния сезон:

No Other Choice - новият “Паразит”?

Южнокорейският режисьор Пак Чан Ук разтърси публиката с мрачната сатира “Няма друг избор”  (No Other Choice), в която Ли Бьон Хон играе баща, уволнен от компанията си поради автоматизация чрез изкуствен интелект. За да получи нова работа, той започва буквално да елиминира конкуренцията. Филмът вече се обсъжда като новия “Паразит”.

“Джей Кели” - автобиография с намигване

Режисьорът Ноа Баумбах предлага интелигентна комедия за славата, стареенето и втория шанс чрез историята на холивудска звезда (Джордж Клуни), която решава да изостави известността заради дъщеря си. Адам Сандлър като верния му мениджър предоставя емоционален баланс и изненадваща дълбочина.

“Франкенщайн” - чудовищна амбиция

Проектът мечта на Гийермо дел Торо раздели критиците. Някои го наричат “гениален”, други - “претенциозна каша”. Но няма спор, че е едно от най-очакваните заглавия на годината. В нов обрат - втората част на филма е разказана от гледната точка на самото Чудовище.

“Бугония” - Ема Стоун срещу извънземна фармация

След поредица ексцентрични роли Ема Стоун влиза в още една - буквално извънземна. В “Бугония” тя играе изпълнителна директорка на фармацевтична компания, отвлечена от параноичен служител, убеден, че тя е пришълец от Андромеда.

La Grazia - италианска етика в чист вид

Фестивалът бе открит от режисьора Паоло Сорентино с дълбоко моралната драма La Grazia (“Помилването”), в която Тони Сервило играе президент на Италия в последните дни на мандата си, разкъсван между личната си съвест, законодателството и натиска от самия папа. Актуална и смразяваща тема е тази за евтаназията.

Международното изложение на кинематографското изкуство (така се е наричало през 1932 г., когато било основано) е уникално по рода си не само заради изключително атрактивната си локация в най-романтичния град в света. Венецианският фестивал събра отново на едно място голямо световно кино, звезди, експерти, публика, създавайки неповторима атмосфера на съжителство между всички тях.

Официалното жури, председателствано от Александър Пейн, включва чуждестранни режисьори и актриси, сред които Фернанда Торес и Чжао Тао. Фестивалът връчи специален “Златен лъв за цялостно творчество” на Вернер Херцог и Ким Новак. Херцог представи документалния си проект  Ghost Elephants, а Новак бе почетена и с документален филм за Vertigo. Според актрисата напускането на Холивуд било спасение: “Холивуд щеше да ме изяде жива”, а след това открила себе си чрез живописта и конете.

Голям интерес на фестивала предизвика и  After the Hunt на Лука Гуаданино, макар че е извън конкурса - той е с участието на Джулия Робъртс, Ейо Едебири и Андрю Гарфийлд.  Творбата беше възнаградена с шестминутни овации от зрителите, а критиците оцениха изпълнението на Робъртс като “завладяващо и нюансирано” и като “възраждане” в нейната кариера след многогодишна пауза.

Открай време Венецианският фестивал е това, което е, заради червения килим, по който дефилират звездите след пристигането си с моторни лодки. Сцената на остров Лидо събра накуп актриси - модни икони. Джулия Робъртс пристигна, облечена с кардиган с лика на Лука Гуаданино - признание за човека, който я режисира, но и специфичен израз на моден бунт.

Кейт Бланшет се появи в перли и пера от Maison Margiela и с костюм от архивите на Armani Prive. Може би е единствената холивудска звезда, която може да си позволи да се облече така и да изглежда елегантна, без да прилича на птица.

Амал Клуни омая всички с винтидж визия

на Жан-Луи Шерер. Джордж Клуни се реваншира с шоуто си на червения килим под ръка със съпругата си, сипейки чар и усмивки за фотографите, след като не можа да отиде на пресконференцията заради синузит. Така затвърди убеждението, че няма Венеция без Клуни. Джуд Лоу се разходи по сцената на фестивала, предизвиквайки онази типична реакция на завист у обикновения човек пред звездата от 90-те, който остарява очарователно. Той не се страхува дори да разгневи Владимир Путин, в когото се превъплъти във филма “Магьосника от Кремъл” на Оливие Асаяс. Трогателно завръщане на червения килим направи Франсис Форд Копола, който неотдавна се подложи на сърдечна операция в Рим. Режисьорът с италиански произход връчи наградата на дългогодишния си приятел Херцог .

8 минути публиката ръкопляска и на филма Made in EU на Стефан Командарев, който бе представен на 31 август в рамките на Venezia Spotlight в Зала “Градина” - това беше и българската следа във фестивала. В рецензията си за лентата сайтът Sreendaily.com сравнява Made in EU “с драматичните филми на работното място от XXI век на Кен Лоуч или Стефан Бризе”.