Комунизмът спря мечтите на правнука на Александър Балан, но така стигна върха в науката

Пътят на Александър Апостолов от София до Ню Йорк. Заради дядо, убит от комунистите, живее с двойна самоличност

Мечтае да е философ, режисьор и художник, но за да не бъде слуга на соцпропагандата, се отдава на програмирането

Преди дни разказахме спомените на правнука на акад. Александър Балан - Александър Апостолов, за прочутата му фамилия. В тази статия продължаваме с неговата лична история - от израстването в два свята по време на комунизма до покоряването на най-високите върхове на науката в САЩ.

Тези дни Апостолов изнесе лекция в БАН, тъй като на 4 октомври ще присъства на церемонията по въвеждането му като пожизнен член на Националната академия на САЩ за инженерни науки. Там той ще е сред елита на света - в отбраната компания на милиардери като Илон Мъск, Бил Гейтс, 80 нобелови лауреати, покойните Стив Джобс, първия човек, стъпил на Луната Нийл Армстронг, и др.

В това престижно общество българинът е приет заради изключителния си принос в цифровата трансформация на системите за релейна защита и автоматика.

Д-р Александър Апостолов цял живот мечтаел да е като прочутия си прадядо, който дори на 98 години участвал в международна конференция, и желанието му е напът да се реализира. Днес той е главен инженер в OMICRON electronics и зад гърба си има 51 години опит в областта на защитата, автоматизацията, управлението и комуникациите на енергийните системи.

Правнукът на Александър Балан - Александър Апостолов, израства в мултикултурна среда заради фамилията си, чието родословие е с корени от Европа и Америка. По време на социализма обаче това се оказва истинско предизвикателство.

"Роден съм през 1949 г. и от много малък разбрах, че имаше един живот вкъщи и друг - навън - разказва пред "24 часа - 168 истории" д-р Александър Апостолов. - На наши приятели и роднини имотите бяха отчуждени и не беше лесно. (Тяхната фамилна къща също е отнета заради дядо му Влайко, убит от комунистите - бел. ред.). Ние празнувахме Коледа, когато тя не се празнуваше, на всички се натрапваше Нова година. Когато с децата излизахме да си играем в първите дни на януари, те споделяха какви подаръци са получили от дядо Мраз, а ние си измисляхме нашите. Дори не можех да кажа, че празнуваме Коледа, защото за нас Бъдни вечер бе на 6 януари (по стар стил - бел. ред.). Така още от съвсем малък осъзнах, че животът е многостранен и това, което е в едната част от него, може да е напълно различно в другата." 

Така Александър Апостолов още от дете израства с идеята, че каквото и да става, той в никакъв случай не трябва да споделя с когото и да е това какво става в дома му и в семейството.

"Развих способността да се самонаблюдавам и самоконтролирам в действията си - отбелязва той. - На базата на това съм си изработил усещането винаги да знам къде съм, какво е емоционалното ми състояние и да преценявам кое е най-доброто действие, което да предприема." Допуска, че вероятно е усвоил това умение благодарение на майка си, която още от съвсем малък му повтаряла: "Каквото и да правиш, първо брой до 10." "Един ден се зачудих защо ми го казваше толкова често и стигнах до извода, че за тези 10 секунди имаш време да си зададеш трите основни въпроса - какво правя, защо и как. Ако не ги зададеш в този специален ред, има риск да реагираш спонтанно, след което да съжаляваш."

Този урок от детинството по-късно ще се превърне в негово мото и Апостолов започва всеки свой научен доклад или проект именно с отговорите на тези три въпроса. 

Схватливото момче вероятно е впечатлило всички в XXI гимназия, където забелязват, че Александър е изключително добър по математика и физика. Именно затова през 1966 г. започва да учи програмиране, когато то все още е в своята най-ранна фаза. "В този момент нямаше програмни езици, а машинен код и първите програми, които подготвих, бяха на него, на перфолента - спомня си Александър. - С други думи, спокойно мога да кажа, че съм проследил целия процес на тази цифрова трансформация през последните 50 години."

Въпреки че изключително бързо напредва по физика и математика, той се увлича и от техника и дори сам успява да си направи грамофон. 

"По онова време моите основни интереси бяха в изкуството и философията - разказва ученият. - Мечтаех да стана фотограф, кинорежисьор, но майка ми и баща ми обясниха, че в комунистическа България мога да бъда такъв само ако служа на пропагандната машина, затова се отказах. След това исках да ставам художник, тръгнах на уроци по рисуване, но ми обясниха, че и там трябва да се слугува. Отказах се и реших като прадядо да стана езиковед, но ме запознаха със старши научен сътрудник от БАН, който честно ми обясни колко политизирана вече е и тази наука. Тоест дори в нея не можех да бъда това, което съм. Когато осъзнах, че в хуманитарната сфера не мога абсолютно нищо да направя, ако не слугувам на комунистическата машина, си казах, че не ми остава нищо друго освен да вляза в МЕИ - някога така наричаха Техническия университет - София."

Младежът решил, че там ще може да се посвети на програмирането, но на кандидатстудентския изпит решава една от задачите на базата на знанията си по аналитична геометрия, тъй като бил в математическа паралелка. За беда, тя изобщо не се изучавала в обикновените училища. Комисията, вместо да оцени знанията на момчето, постановява, че то няма как да има подобни знания, и вместо шестица, получава оценка 4,5. 

"Заради това не успях да вляза в специалност с програмиране, резултатът ми стигна за "Енергийни системи" - свива рамене той. - От друга страна, си дадох сметка, че нищо не ме спираше да се занимавам паралелно с програмиране."

Благодарение на това странно стечение на обстоятелствата Александър Апостолов започва да учи енергийни и релейни системи и автоматика и след казармата отива да работи в "Енергопроект". Виждайки там компютър "Правец", той решава моментално да улесни своята работа, създавайки първата си програма.

"Там работих близо 14 години, от 1975 до 1989 г., като бях проектант на противоаварийната автоматика - разказва той. - Програмирах противоаварийната автоматика и исках да използвам програмируеми контролери, но се оказа, че в Министерството на енергетиката не искаха да ги внедрят. Според тях системата трябваше да се състои от електромеханични релета - пълно безумие. 

Това ме амбицира и през 80-те години започнах битка за внедряване на някои иновации, изнасях доклади за цифрово-честотната защита и когато през 1990 г. падна Берлинската стена, бях изправен пред съдбоносен избор."

Апостолов става член на Зелената партия със Соломон Паси и е номиниран за депутат, но още тогава по своя си метод "Какво правя, защо, как" преценява, че технологиите повече го влекат.

За да се ориентира, заминава за САЩ, където вече се е установил най-добрият му приятел от гимназията. Седмица по-късно е вторият тур на изборите в България.

"Когато избраха комунистическо мнозинство, си казах, че това е знак - оставам в САЩ - спомня си той. - Започнах да си търся работа и след месец станах инженер по релейна защита в една от енергийните компании в щата Ню Йорк. За мое щастие, там бяха стартирали много интересни проекти." Един от тях цели за да трансформира два трифазни електропровода в един шестфазен, за се осигури 73% повече пренос на енергия с една и съща конструкция.

"Проявих голям интерес и този проект стана мой - спомня си той. - Проектирах релейната защита на този шестфазен електропровод и я изпълних, което ми даде достъп до учени и специалисти, които бяха на много високо ниво в тази област." 

С друг проект Александър Апостолов още преди 30-ина години започва да внедрява невронни мрежи и изкуствен интелект, за да открива навреме къси съединения. След патента и амбицията да работи с най-напредналите за времето си технологии стартира неговата лична американска мечта. Днес българинът е

сред най-ярките умове в

цифровата трансформация

на енергийните системи, тяхната ефективна работа и защита и е канен на едни от най-престижните научни конференции в тази сфера.

Разказва, че още съвсем млад мечтаел да се запознае с лидерите в своята специалност, които проправят пътищата към нови хоризонти, и в един момент неусетно станал един от тях.

"Участвах на едни и същи конференции и събития с най-известните имена в тази сфера", разказва той. Заради приносите си е избран и за главен редактор на международното издание за релейна защита и автоматика PAC World, където интервюира топиноваторите с най-голям принос.

"За мен повечето от тези хора бяха идеал, а вече сме приятели", усмихва се Апостолов. Той никога няма да забрави момента, когато за първи път прочел доклад на пионера в областта на цифровата релейна защита Джордж Рокфелер. Специалистът не е част от богатата фамилия, а в края на 60-те е водещ експерт по защитни релета в Westinghouse Electric Corporation. На базата на този доклад една от енергийните компании в Калифорния инсталира първата компютърна цифрова защита.

"За мен това бе началото на цифровата трансформация в нашата област", отбелязва той. По-късно интервюира Рокфелер и двамата прекарват един ден в къщата на всепризнатия "гуру".

"Преди да си тръгна, той каза, че двамата сме сродни души, което за мен бе толкова приятно", спомня си Апостолов. А в следващите години се сприятелява с почти всички авторитети в тази трудна научна област: "Те са различни като психика, уникални са като интелекти, но сякаш всички имат един общ вътрешен двигател, който ги движи в живота".

Така неусетно се стига до етапа, когато заради всичките му патенти, заради приносите му като член на американския Комитет за релейна защита го избират за пожизнен член на Американската академия по инженерство - една от трите академии на науките на САЩ. "Не можех да повярвам, че тази година заедно с толкова много нобелови лауреати и изявени фигури подписахме писмо до правителството във връзка с фондовете за наука - разказва ученият. - Нищо подобно не съм очаквал, винаги правех това, което смятах за добре. Казвах си, ако някой ме признае - Окей, ако не - няма значение. За мен титлите не са важни, а какво представлявам аз като човешко същество. Никога не съм молил да получа награда, никога не съм искал да ми се повиши заплатата или да получа друга длъжност. Давах максималното, а ако някой ме признае, добре дошло." Споделя, че част от житейската му философия е подобна на тази на Алберт Айнщайн - ако човек има очаквания, ще има и разочарования. От друга страна, ако работиш максимално и приемеш живота такъв, какъвто е, става по-лесно. Така неусетно той стига научния Олимп в света.