В залата в Пасей Сити онзи вторник вечерта не беше само волейбол. Беше обещание - че можем да се изправим, когато ни е най-трудно, и да дадем нещо повече от чисто спортна победа: да върнем на едно цяло общество вярата, че младостта и труда могат да събудят национална гордост. България бе с два сета назад срещу Съединените щати, когато се случи онова, което ще помним дълго - обрат, който имаше лице, име и семейна история: Александър и Симеон Николови.
Първите два сета преминаха в полза на американците - 25:21, 25:19 - и сякаш всички логични аргументи бяха срещу нас. После дойде пробуждането: 25:17, 25:22 и тайбрек 15:13. Младият Александър завърши срещата с 29 точки - мач, който ще бъде записан като един от повратните моменти в неговата ранна кариера.
Някъде между блоковете и асовете звучаха и чуждите признания. Ковчежникът на американския отбор - треньорът Кърч Кирали, не скри уважението си: „Give Bulgaria great credit; they did a masterful job of coming back. Alex Nikolov got them out of lots of trouble." (от англ., "Отдайте голямо признание на България; те свършиха майсторска работа със завръщането си. Алекс Николов ги измъкна от много проблеми.")
Тази история не е само за една вечер. Тя е за корените, от които растат тези двама млади - за една фамилия, в която спортът се е превърнал в образец на живот, а успехът - в резултат от дългогодишен труд и изграждане на характер. Център на тази история е бащата - Владимир Николов, едно от най-ярките имена в българския волейбол. Днес, когато синовете му носят националната фланелка, той говори не толкова като легенда на играта, колкото като баща: „Мечтата на всеки родител е децата му да го задминат. Аз бих бил най-щастливият човек на земята, ако това се случи." Четете цялата статия ТУК.
Водеща снимка: Starphoto.bg
Коментари (0)
Вашият коментар