Александър Димитров - 16 г. по стълбата от чирак до най-ветровитата точка на света

- 12-годишен гони топките на Стоичков, Костадинов, Пенев, Трифон и Джеки в ЦСКА

- Едва не губи крака си заради инфекция след скъсани връзки, спасява го д-р Мазнейков

16 години. Толкова дълго продължи изкачването му по стълбата. Сега, когато е на най-високото ѝ стъпало, тя е разклатена от бурни ветрове. Но той го знае отлично - през всички тези години е имал възможност да опознае суровия климат от първо лице.

И днес, когато може да се похвали, че е в челото на списъка с рекордьорите по продължително време на въпросната ветровита стълба, се изправя лице в лице с най-голямото предизвикателство. Но то не го плаши, защото точно към него се е катерил.

Септември 2025 година. Малко след 49-ия си рожден ден Александър Димитров е назначен за селекционер на мъжкия национален отбор на България по футбол.

Поема тима след двете загуби с по 0:3 от Испания и Грузия на старта на световните квалификации. Наследниците на някогашните четвърти в света в момента са 86-и в света - свлякохме се до тази позиция в ранглистата на ФИФА, като пред нас вече са Замбия, Кюрасао, Уганда, Гвинея, Габон, Оман...

Още една причина един от най-ветровитите постове в България, а и в света, да изглежда със статут на сламена колиба насред опустошителен ураган. И точно сега дойде време за изкачването на последното, най-трудното стъпало от стълбата...

Историята на Александър Димитров с националните отбори започва през вече далечната 2009 година. Тогава Ферарио Спасов води селекцията на България до 17 г. и го кани да работи с юношеските национали. Всичко започва с работа като асистент с момчета, предимно родени през 1994 г. - в годината на най-големия успех на българския футбол.

Александър Димитров е роден на 12 септември 1976 г. в София. Още от 6-годишен тренира в ЦСКА. Започва с по-големите, защото няма от неговия набор. До пълнолетие е в школата на ЦСКА. Когато погледне нагоре към първия отбор, може да види фигури като Христо Стоичков, Любослав Пенев, Емил Костадинов, Трифон Иванов, Георги Димитров-Джеки, Георги Георгиев, Георги Велинов, Лъчезар Танев, Петър Витанов-Патрика... Като 12-годишен изпитва първото голямо щастие - на мачовете на ЦСКА гони топките на Ицо, Любо, Туньо, Емо, Джеки...

Играе халф. Капитан е на всички юношески формации на “червените”. Вече е започнал да тренира с първия отбор и да играе с юношите.

Отбор от таланти, в който е и Методи Деянов. На мач от републиканското първенство срещу “Етър” във Велико Търново къса връзки. Следва не просто операция, появяват се кошмарни усложнения. Прави стафилококова инфекция. И идва ужасяващата заплаха да му отрежат крака. Месец и половина е в болница.

Изключително професионална намеса на легендарния доктор Христо Мазнейков спасява крака му. Истинско чудо е, че не просто остава на два крака и отново може да ходи, но продължава да играе футбол. Макар да не е в ЦСКА, а в “Янтра”, “Беласица”, “Академик” (София) и в Индонезия.

В треньорството започва рано и от нулата веднага след края на активната си футболна кариера през 2006 г. - като асистент в индонезийския “Персипура Джаяпура”, за който е играл. През 2007 г. Иван Колев го кани за помощник-треньор на мъжкия национален отбор на Индонезия.

Връща се в България и започва да работи като старши треньор в “Конелиано” (Герман), предимно с юноши. През 2009 г. е треньор на “Витоша” (Бистрица), където играе за удоволствие и Бойко Борисов. Макар и до днес да е свързван с политическия лидер, към когото не крие уважение и близки отношения, Димитров не получава “висок старт” за треньорската си кариера, а започва от най- ниското ниво - не директно като майстор, а като чирак. В юношеските национални отбори помага на Ферарио Спасов, Атанас Маринов, Атанас Желев, Михаил Мадански, преди да се пребори за “първа цигулка” в националните отбори за подрастващи и да извърви пътя на българския вариант на “американската мечта”, Ферарио Спасов, който го кани да работи с юношите на България, е сред хората, на които ще е вечно благодарен - и за човещината, и за треньорските уроци. Впоследствие работи с него и в “Ботев” (Пд).

През 2011 г. Александър Димитров става селекционер на националния отбор до 15 г. През 2014 г. воденият от него отбор на България до 19 г. се класира на финалите на европейското първенство в Унгария. През следващата година води националния ни отбор до 17 г. на Евро 2015, на което сме домакини. На клубно ниво е старши треньор на “Берое” и “Локомотив” (Горна Оряховица) през 2016 и 2017 г. От края на 2018 г. е селекционер на младежкия национален отбор на България.

През това време инвестира в учене и самоусъвършенстване. А лектори са му били едни от най-големите в професията - Ариго Саки, Висенте дел Боске, Арсен Венгер, Фабио Капело, австриецът Вили Рутенщайнер, нидерландецът Раймонд Верхайен, работил в “Барселона”, “Челси” и “Манчестър Сити”...

Магистър и докторант в Националната спортна академия. Наученото от трудове на големите имена използва и за дисертацията си в НСА, която предстои да защити вече като национален селекционер.

"Но има един човек, на когото дължа 99% от теоретичните си знания, и съм му изключително благодарен. Това е доцент Юри Николов", казва Александър Димитров.

Назначението си на върха на стълбата в националните отбори използва, за да акцентира върху екипа си с думите, че това не е One man show. Продължава да работи с екипа, водил младежите - героя от САЩ 1994 Ивайло Йорданов, бившия халф на “Локо” (Сф) Явор Вълчинов, треньора на вратарите Николай Чавдаров.

“Щастлив съм, че сме екип от дълги години и мога да разчитам на всеки, за да вървим напред заедно. И те, и кондиционен треньор, анализатор, администратор - всички, това е повече от щаб, това е семейство. Тук няма “аз”, има “ние”. А при динамичното развитие на треньорската професия в последните 15-20 години, без екип, който работи денонощно като “ние”, няма как да стане”, каза Александър Димитров.

А тъй като дебютът му срещу Турция на 11 октомври и следващият мач - гостуване на Испания на 14 октомври, сами по себе си предвещават бурни емоции, Димитров обобщава най-важния епизод от кариерата си дотук така: “Изключително предизвикателство, на което трябва да се насладим - с нужното уважение, но не и с прекалено голям респект към силата на другите, а с вяра в нас”.