Модни възходи и падения в политиката

В българската политика модата не е задължителна по закон, но е критично важна за усещането за авторитет.

Или за липсата му... И както има фигури, чиито силуети приковават вниманието и без думи внушават усещане за класа и стил, има и такива, които превръщат сцената на властта в модно недоразумение и се

превръщат в хит на народното творчество

Още в ранните години на демокрацията - през 90-те на миналия век, Емилия Масларова се наложи със собствен моден стил. Неизменното изкуствено цвете на ревера на сакото - било от коприна, било от някаква друга материя, хрумка на дизайнерите, се превърна в емблема на министър на социалната политика. В сравнение с бледите и доста бедни модни силуети наоколо, брошката - цвете и стилните костюми на Масларова определено се открояваха. В образа неизменно присъстваха набиващите се на очи обеци и гердан, до голяма степен неприсъщи за повечето българки от онова време.

Малко по-късно Надежда Михайлова, днес - Нейски, бе една от първите, които показаха, че дипломатическият гардероб може да бъде женствен, но категоричен. Преди да се превърне в еталон за добре облечен външен министър обаче, тя стартира дефилето си на модната политическа сцена с фал - яви се с блузка с твърде къси за дипломатическия протокол ръкави (по правило те трябва да са до лакътя) и стана мишена на не особено добронамерени коментари в медиите. Или,

казано по-грубо отнесе доста подигравки.

В началото на 21-и век още една жена министър заложи на структурирания костюм, превръщайки деловата линия в инструмент за авторитет. Дали защото дойде в политиката от бизнеса, вицепремиерът в правителството на НДСВ Лидия Шулева успя да съчетае в облеклото си женствеността и строгата бизнес линия. По време на официални събития като Виенския бал тя бе въплъщение на стил и излъчваше онази неподправена радост, характерна за жените, когато облекат красива рокля.

За разлика от нея Екатерина Захариева ту се сгромолясваше, ту се изкачваше с бясна скорост по трасето на модата и най-вече на задължителния протокол. Тя е политикът, събрал най-много критики за външния си вид и най-много писания колко струват дрехите. Като министър на регионалното развитие външният вид не будеше кой знае колко интерес. Като министър на външните работи обаче тя скандализира дипломатическата общност, явявайки се на официално посещение с "рокля на големи гюлове", но за сметка на това без ръкави. За капак бе обута в сандали - гледка, непосилна за всеки сериозен експерт по протокол. Трябва да се признае обаче, че като еврокомисар Екатерина Захариева поддържа балансирана политическа елегантност - нищо прекалено, нищо случайно, всичко в рамките на добрия европейски тон.

Докато бе министър у нас, предишният български еврокомисар Мария Габриел също не се славеше с 

     утвърден моден стил. Тя често съчетаваше различни нюанси

на рокля и сако например, при това в доста случаи - не много успешно. Когато бе избрана в Европейската комисия обаче, разви линията си по брюкселски - започна умело да съчетава симплистична визия с европейска увереност. Именно "брюкселската" линия бе присъща и на първия ни еврокомисар Меглена Кунева.

Любопитен модерен контраст внася пък острието на ПП Лена Бориславова - по-мека, младежка, urban-elegance естетика, която понякога рискува да бъде твърде модна за политическа среда, но именно това я прави разпознаваема.

Като се изключи, че понякога тениските, полото или дънките не съответстват на блузите, както и че облеклото не е прието за достатъчно подходящо за сериозната политика, Бориславова определено се различава не само възрастово, но и като визия от останалите си колеги. От поколението, което превръща функционалността в стил е и дългогодишният столичен кмет Йорданка Фандъкова - практична, премерена,

във визуален език, който казва "работа, не подиум"

По деловитост в облеклото до нея се приближава и дългогодишният лидер на БСП Корнелия Нинова, макар че влечението към розовия цвят донякъде контрастира с образа на забързан и вглъбен в задълженията и работата си човек. За сравнение - Гергана Паси е пример за това как динамика, дипломатичност и индивидуалност могат да живеят в един гардероб. Историческия пласт носи първата жена премиер у нас Ренета Инджова - различна концепция за държавническо присъствие или строг минимализъм и леко сурова дисциплина.

Липсата на достатъчно стил донесе немалко коментари за доскорошният председател на парламента Наталия Киселова. Особено след като се появи с впечатляващ панталон с кант. Преди това тя прикова вниманието с рекламна тениска на стадиона.

Предшественичката Ива Митева също скочи в "надрани" панталони, имитиращи скъсани дънки. Любопитен щрих в тази история е, че именно Митева направи забележка на Филип Станев за неговите скъсани дънки, което провокира пламването на една неочаквана любов между двамата.

От друга страна, в исторически план при мъжете е имало къде-къде по трагични изпълнения. Старите поколения още помнят онзи депутат от зората на демокрацията, който винаги ходеше облечен в Народното събрание с кожена тужурка, черни панталони и бели чорапи...