Соцмодата: между шивачките и “Кореком”

• Острият дефицит на хубави дрехи и козметика прави българките свръхизобретателни
• Музикалните звезди диктуват стила на обличане и прическите

Ако трябва да опишем с една дума модата в България по време на социализма, тя вероятно би била “дефицитна”. От една страна, държавата насърчава скромността, практичността и колективния дух, а прекалената суета често е възприемана като проява на “буржоазно мислене”. От друга - българките никога не се отказват от желанието си да бъдат красиви, стилни и различни. Именно това желание превръща модата през социализма в една от най-интересните страници от историята на българското всекидневие.

След 9 септември 1944 г. обществото се променя из основи. Новата власт проповядва равенство и скромност, а това неминуемо се отразява и върху начина на обличане. В първите години след войната модата отстъпва място на необходимостта. Недостигът на суровини и ограниченото производство превръщат дрехите в ценност. Палта се преправят, рокли се обръщат наопаки, а от старите костюми се шият детски дрехи. Почти всяко семейство има шевна машина - най-често “Подолск”, а по-късно и български модели - и умението да се шие се смята за задължително.

Още през 50-те години държавата започва да изгражда собствена модна система. Появяват се домове на модата - институции, които разработват модели за леката промишленост. Именно там работят художници моделиери, чиято задача е да следят световните тенденции и да ги адаптират към социалистическата действителност. Както отбелязва проф. Любомир Стойков: “Българската мода никога не съществува изолирано - тя непрекъснато води своеобразен диалог със световната, макар и подчинен на икономическите и политическите ограничения на времето”. През следващите десетилетия държавните предприятия започват да произвеждат все по-разнообразно облекло. Имена като “Рила стил”, “Витоша”, “Янтра”, “Пирин”, “Младост” и други се превръщат в познати на почти всяко семейство. Българските фабрики изработват качествени костюми, палта, трикотаж и обувки, като голяма част от продукцията е предназначена и за износ към Западна Европа. Парадоксално е, че в много случаи българските шивачи произвеждат дрехи за известни чуждестранни марки, а самите те трудно могат да си позволят подобни модели.

Жената на 50-те е била скромна, но елегантна. В началото на социализма идеалът за женска красота е умерен. На работното си място представителките на нежния пол често са с престилки, униформено работно облекло или просто скромно облечени. Иначе на мода са роклите с подчертана талия, по-дългите поли, прибраните сака и малките шапки. Цветовете са по-сдържани - тъмносиньо, кафяво, сиво и бордо. Почти всяка жена се стреми да има поне една празнична рокля, задължително копринена или от габардин, която пази за сватби, именни дни и Нова година. Голямо значение имат списанията. “Жената днес” не само публикува статии за домакинството, но предлага кройки, модни съвети и идеи как старите дрехи могат да бъдат преобразени в нови. По-късно се появяват и специализирани модни издания, а през 80-те години немското списание “Бурда” започва да достига до България и се превръща в истинско съкровище за жените, които умеят да шият, защото всеки брой съдържа повече от 20 разкроени модела в реален размер.

През 60-те години светът става по-цветен, което се отразява и на България. Влиянието на европейската мода вече е осезаемо. Появяват се рокли с геометрични десени, миниполи, тънки чорапогащи с ръб и обувките с по-висок ток. Популярни стават прически тип каре, копринени шалове, големи слънчеви очила и фини кожени ръкавици. По това време се развива и българската козметична индустрия. Предприятия като “Ален мак” започват да произвеждат богата гама от кремове, червила, пудри, сенки и лакове за нокти. Продуктите им присъстват във всяка парфюмерия и са достъпни за повечето семейства. Сред най-познатите козметични продукти са кремът “Здраве”, който постепенно се превръща в истинска класика, както и козметиката на “Роза” – Карлово, известна с продуктите си на основата на българско розово масло. Парфюмите “Магнолия”, “Момина сълза”, “Теменуга”, “Роза” и “Шипка” се превръщат в емблема на българската парфюмерия. Макар да не могат да се сравняват с френските марки, те остават траен спомен за много поколения българки. Посещението в парфюмерията е истинско събитие. Жените внимателно избират червило, лак за нокти или нов аромат, а най-хубавите козметични продукти често се пазят само за специални поводи.

Много историци определят 70-те години като “златното десетилетие” на социалистическата мода. Производството се увеличава, магазините предлагат по-богат избор, а българските моделиери започват все по-смело да интерпретират западните тенденции. На мода са панталоните с висока талия, разкроените крачоли, саката с широки ревери, полите тип А, както и плетените жилетки. Особено ценени са кожените палта и велурените якета. През зимата почти всяка жена мечтае за хубаво палто от естествена вълна. По това време голямо влияние оказва и българската естрада. Изпълнители като Лили Иванова, Емил Димитров, Йорданка Христова и Бисер Киров променят не само музиката, но и модата. Жените внимателно следят как са облечени любимите им певци и певици, какви прически носят и какъв грим използват. Много фризьори дори получават поръчки “като Лили Иванова”. Музиката също се променя. Освен българската естрада все по-често звучат италиански песни, френски шансони и популярни мелодии от фестивала “Златният Орфей”. Вечерните танцови забави, ресторантите и летните естради се превръщат в място, където модата може да бъде показана. Нито една дреха не символизира социализма така, както дънките. Истинските Levi’s, Wrangler или Lee са почти недостижими. Те се намират основно в “Кореком”, където се пазарува с валута и не всеки може да купува оттам. Често пристигат от Югославия, Германия и Австрия чрез роднини и приятели.

Да притежаваш оригинални дънки, е било привилегия. Много младежи ги пазят с години, преправят ги, кърпят ги и ги носят до пълното им износване. Същото важи и за маратонките Adidas и Puma, кожените чанти от Италия, часовниците Seiko или модерните слънчеви очила. Всички те се превръщат в символи на престиж и свобода.

През 80-те години модата в България става значително по-смела. Макар страната все още да е част от социалистическия блок, влиянието на Запада вече не може да бъде спряно. Чрез телевизията, чуждите списания, презаписваните видео и аудиокасети и музикалните клипове българите виждат как изглежда светът отвъд желязната завеса на соца и се опитват да го пресъздадат по свой начин. На мода идват широките сака с подплънки, тесните поли, лъскавите материи, ярките цветове и големите пластмасови обеци. Появяват се и българските дънки “Панака”, както и спортните елечета с много джобове от същата серия. Косите стават все по-обемни - топирани, накъдрени с ролки и фиксирани с големи количества лак.

За младите момичета посещението при фризьор е събитие само по себе си и се превръща в необходимост преди абитуриентски бал, сватба или празник. По това време българската козметична индустрия преживява своя разцвет. Освен традиционните кремове и червила на “Ален мак” голяма популярност имат розовата вода и козметичните серии на “Българска роза” - Карлово. Парфюмите “Магнолия”, “Момина сълза”, “Теменуга” и “Роза” могат да се намерят в почти всяка парфюмерия, а по-заможните семейства мечтаят за френски аромати като Chanel No. 5, Climat или Fidji, които най-често се купуват от “Кореком” или се носят от чужбина. Самият “Кореком” се превръща в легенда. Магазините предлагат стоки, които обикновеният човек рядко вижда – оригинални дънки, маратонки, парфюми Dior, Lancome и Chanel, японски часовници Seiko, електроника Sony и Panasonic, шоколади Toblerone и кафе Nescafe. За мнозина разходката пред витрините е почти толкова вълнуваща, колкото самото пазаруване. Модата вече не се диктува единствено от държавните предприятия. Все повече значение имат музикалните звезди. Българската естрада преживява един от най-силните си периоди. Лили Иванова непрекъснато променя сценичния си стил и задава тенденции с костюмите, обувките и прическите си. Георги Христов, Васил Найденов, Богдана Карадочева, “Тоника СВ” и ФСБ също влияят върху вкуса на младите хора. Успоредно с официалната музика все по-често се слушат ABBA, Modern Talking, Boney M., Queen, Scorpions и Sandra. Касетите се презаписват десетки пъти, а всяка нова песен се разпространява от приятел на приятел. Модата върви ръка за ръка с музиката – ако любимият изпълнител носи кожено яке, скоро подобни якета започват да се търсят и в България.

Красотата се създава с въображение. За разлика от днес, когато изборът е огромен, тогава всяка добре изглеждаща жена влага много повече усилия. Ако в магазина няма подходяща рокля, тя се ушива при кварталната шивачка. Ако няма модерна чанта, някой познат може да донесе подобна от Югославия. Ако определен плат бързо изчезва от магазините, той се купува и се пази с години в гардероба, докато дойде повод за специална рокля. Материите са главно естествени – памук, лен, коприна. На мода е например коприната “Липник”, произвеждана в Русе, която пада тежко. А шивачките са едни от най-търсените специалисти. Почти всяка жена има “своя” шивачка и “свой” фризьор.

Преди абитуриентските балове пред ателиетата се образуват списъци с чакащи, а изработката на една официална рокля може да продължи седмици, като задължително процесът включва две проби. Същото е и за сватбите. Често е можело да се видят млади сгодени момчета да чакат на опашка от рано сутрин пред ЦУМ, за да са първи в месарницата например, защото количествата от всичко са ограничени, а трябва да има с какво да почерпят гостите на сватбата.

Голямо влияние оказват и модните ревюта. Макар далеч по-скромни от парижките дефилета, те се организират в големите градове и представят новите колекции на държавните предприятия. Българските моделиери показват, че могат успешно да съчетават световните тенденции с местното производство. Според проф. Любомир Стойков именно тогава започва да се формира професионална школа в българския моден дизайн, която по-късно ще даде основа за развитието на съвременните български модни марки.

Днес много от дрехите от социализма изглеждат ретро, но зад всяка рокля, всяко палто и всеки чифт дънки стои лична история. История за чакане на опашка, за приятел, върнал се от чужбина с подарък, за нощ, прекарана пред шевната машина, или за дълго събирани пари за един-единствен парфюм.

Парадоксът на социалистическата мода е, че колкото по-ограничен е изборът, толкова повече хората ценят красивите вещи. Една добре ушита рокля се носи с години, палтото се пази десетилетия, а чифт оригинални дънки може да бъде най-скъпата вещ в гардероба.

След промените през 1989 г. всичко рязко се обръща. Хората спират да ценят толкова вещите си, западните марки навлизат свободно, магазините се изпълват с нови стоки, а изборът става почти безкраен. Заедно с това обаче постепенно изчезва и онова особено чувство, че всяка нова дреха е ценна, а всяка покупка - малък празник. Модата по време на социализма не е просто история за поли, костюми и парфюми. Тя е разказ за едно общество, което живее между ограниченията и мечтите, между държавно планираната икономика и желанието за индивидуалност. И именно затова днес тя продължава да предизвиква интерес - не само като стил, а като културен портрет на няколко поколения българи.