Дон Джон, или когато порното съсипва любовта

Джон Мартело е силен, красив, добър и модерен мъж.

Приятелите го наричат Дон Джон (така се казва и филмът, написан и режисиран от Джоузеф Гордън-Левит), защото всяка седмица е с различна мацка, но никоя не е в състояние да бие блаженството, което изпитва, докато гледа порно.

Барбара Шугърман (Скарлет Джохенсън) е разкошна, умна, добра и също модерна жена. Отгледана с романтични холивудски филми, тя вярва в съществуването на Чаровния принц.

Режисьорският дебют на Гордън-Левит е впечатлителен със своята остроумност, богата кинематография, забавни моменти и много душа. Филм, който поглежда в интимността на любовта и секса, в нараняването на другия, без да се усещаме за това.

На „Дон Джон" обаче му липсва едно нещо - допълнителни 20 мин, които тотално да ни захаросат. Но може би така е по-добре, в противен случай бихме станали прекалено придирчиви към нашите си принцове, нали?