Километрични плажове с дюни, екзотични птици и барбекю на брега на Тихия океан. Това е началото на лятото, а по пясъка вървят Георги Мамалев и съпругата му Ели. Правят го в дните, когато тук чакаме зимата, пише 24 часа.
Двамата се върнаха преди дни от Австралия, където посрещнаха лятото, но по-важното е, че актьорът представи своя моноспектакъл "Какво става" в Сидни и Мелбърн.
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1 до 4 лева
"Пътуването дотам е изпитание", разказва Мамалев за изживяното. Заедно с Ели избират пътя, който им се вижда най-пряк - през Истанбул и Дубай. Летят час и половина до Турция, след което още четири до Обединените арабски емирства. "На летището в Дубай можеш да видиш всички представители на света. Непрекъснато трупаш впечатления", обяснява той. Според прекачването и престоя на различните летища пътят отнема около 27 часа. Прекарват 14 часа до Сидни на борда на един от най-висококласните самолети в момента - "Еърбъс 380 800". Той е на два етажа, а за да не доскучае на човек през цялото това време, има осигурени най-различни удобства. "Обслужването е много добро. Ако не ти се спи, на екрана пред теб има богат избор от филми, концерти, шоупрограми и игри", добавя Мамалев. Може би най-трудното в пътуването дотам е 9-часовата разлика.
Той предупреждава, че когато посетите континента, внезапно ще ви се доспива, след което внезапно ще се събуждате.
В Сидни кацат късно вечерта. Посрещат ги Мая и Веселин Василеви - хората, от които актьорът получава поканата. Те са участници в българското дружество "Родина" там. Още с пристигането виждат първата забележителност, минавайки по моста "Харбър", а именно световноизвестната опера, която по това време на денонощието е приказно осветена.
След дълъг сън от тежкото пътешествие компанията предприема разходка в квартал, в който къщи имат звезди като Джордж Клуни, Никол Кидман и Ръсел Кроу. Макар това да е едно от най-скъпите за живеене места в Сидни, разликата с другите почти не се усеща, защото Австралия е много чиста и подредена страна.
"Австралия представлява една огромна скала над океана. На места тя достига до 100 метра. Скалист, огромен, насечен, страховит бряг и срещу теб океанът", разказва със затаен дъх Георги Мамалев. Ако се застоите и загледате продължително, можете да видите китове. Континентът обаче не навсякъде е толкова скалист.
Същата вечер си организират пикник. След пясъчните ивици има зелена площ, а веднага след нея - открити къщички с барбекю за обществено ползване, което се задвижва с монети, във всяка. Намирате ги съвършено чисти и съответно трябва да ги оставите в същия вид. Можете да карате джип по плажа с километри. Единственото условие е да няма прилив, защото тогава ивицата е много тясна и има опасност да заседнете.
Отново в Сидни актьорът за пръв път влиза в океана, когато с домакините Мая и Веселин Василеви отиват на къмпинг покрай залива Ана. "Там е опасно да плуваш, защото има акули. Позволено е само на определени места. Иначе на своя отговорност можеш да влизаш. Оттам нататък акулите не прощават", предупреждава закачливо той. Австралия е обитавана и от много други опасни животни. От 20-те най-отровни
змии в света 18 виреят точно там. Навсякъде по плажовете пък има изхвърлени медузи с името Блу Ботъл. Ако пипалата им те опарят, болката е непоносима.
Компанията улавя две тихоокеански сьомги, които приготвя на обособено за това място до плажа. Вечерят с тях на верандата на своето бунгало с изглед към ситния пясък и вълните.
Когато се събират с останалите участници от дружеството, за да обсъдят предстоящия спектакъл, Мамалев разбира, че в Сидни има голяма група от български винари, които купуват специални сортове грозде, от които правят вино и ракия. "Всеки носеше алкохол собствено производство и искаше аз да дам оценка", казва със смях той. Определя виното като много добро, но ракията като прекалено силна.
Във вечерта на моноспектакъла присъстват повече от 250 души. Съвпада с Деня на народните будители и цялата зала е украсена с портрети на български възрожденци. Кратко приветствие изнася посланикът ни в Австралия Красимир Стефанов.
След деня на вълнуващото представление с всички аплаузи, цветя и снимки компанията се разхожда с ферибот до операта. Австралийците използват много водния транспорт. По този начин се придвижват бързо от един квартал до друг. "Там всичко е забележителност, защото е необичайно. Мирисът е необичаен", продължава разказа си актьорът. Всички разновидности на евкалипт могат да бъдат видени там, а бамбук и жасмин растат навсякъде. Австралия се пази от това да нахлуват чужди растения, които нарушават естествената флора. Забранено е тези, които не са автентични за континента, да бъдат развъждани. На летището се проверява стриктно дали не се пренасят семена, а по бреговете минават ботаници, които унищожават случайно донесени от вятъра такива.
След дните, прекарани в Сидни, Георги Мамалев и съпругата му отлитат за Мелбърн. "За човек, пътувал 14 часа, 2 часа във въздуха са просто една забава", казва той. На летището ги посрещат Благой и Нина Благоеви. Благой Благоев е наш олимпийски медалист по щанги. Двамата със съпругата му са членове на българското дружество в Мелбърн.
Когато разбират, че Мамалев ще изнася моноспектакъла си в Сидни, отправят запитване дали е възможно да посети и техния град. Така се стига до идването му. Едно от първите неща, които виждат, са две кенгурута, играещи си покрай пътя. "Има табели, на които пише "Внимание - 20 км кенгуру или коала". Това е нещо нормално там", казва актьорът.
По време на престоя си двамата със съпругата си посещават етнографския квартал "Баларад". Преди много години той е бил селище на златотърсачи и в местната река се откривали големи количества от ценния метал. В един момент държавата запечатва местността в тогавашния облик. И до днес минават дилижанс и пазач с пушка, който дори гръмва. В училището децата са облечени в костюми от онова време. Друга атракция за туристите са ваденето на пясък и уроците по намиране на злато в реката.
По това време в Мелбърн тече и световното конно състезание. Всички са облечени в ретро костюми, а дамите носят широкополи шапки. Заведения се отварят навсякъде, а жителите на града са в превъзбудено настроение, защото приемат този ден като голям празник. Хора от цяла Австралия, а и не само се събират, за да участват в залаганията.
"Същата вечер бе и моето представление", разказва Мамалев. "Благой и Нина бяха много щастливи, че дойдоха повече хора, отколкото на други събития, които са организирали", добавя той. Впечатлен от вълнението на организаторите и на двете места, актьорът разказва как хората там милеят за България и всичко, свързано с нея. Най-много го трогва разказът на наш сънародник, който живее в Сидни от почти 20 години. Когато напуска страната, взема със себе си касети на "Клуб НЛО". Всеки ден ги слуша на отиване и връщане от работа. Когато вижда Мамалев, го моли за автограф върху тях. От своя страна актьорът не скрива учудването и вълнението си от това как емигрантите пазят с години всяка вещ, напомняща им за родината. "Когато ги извади, за да се подпиша, аз просто се изненадах, защото ги бях забравил вече", обяснява той.
Освен пътешествието и всичко видяно Мамалев е впечатлен от самото дружество "Родина" - Сидни. Основано преди 35 г. от българи, емигрирали в Австралия, днес то може да се похвали със собствен фолклорен състав и неделно училище за българските деца. По-интересното обаче е, че всички средства по нуждите на дружеството се осигуряват от местното министерство на финансите. Мамалев разказва как по този начин австралийската държава поощрява децата да не забравят родния си език.
"В Сидни имат една мечта. За жалост нашата държава не им помага в това отношение. Преди Камбера да бъде обявена за столица, Сидни е била столица на Австралия. Сградата на посолството е българска собственост и остава в Сидни необитаема. Нашите сънародници от дружество "Родина" искат да я използват, за да не плаща наем австралийската държава. Писали са писма до външно министерство, но без отговор. Оказва се, че Австралия дава средства, а нашата държава нехае", разказва с неприкрито разочарование Мамалев.
Като недостатък и предимство на държавата актьорът посочва една и съща причина, а именно това, че континентът е сякаш по-встрани от останалия свят. Това прави повечето му обитатели много спокойни хора, но за сметка на това младите го напускат точно заради същото. Харесва му също и климатът. През лятото температурите са до 40 градуса, а зимата не падат под 15. На Нова година спокойно можете да се излежавате на плажа.
На връщане Георги и Ели Мамалеви взимат със себе си от австралийското вино, което всъщност е българско производство. Той не крие, че въпреки многото дестинации, които е посетил през живота си, Австралия е може би най-невероятната. Когато тръпката от изживяното го напусне, със сигурност ще отпътува отново натам.
ЮМИ РЕДЖЕБ
Коментари (0)
Вашият коментар