Спомени

Здравей, „Хай клуб"! Малкото време, което ми остава насаме, прекарвам с теб, ти изпълваш всичките ми мисли с безброй интересни и нови неща. От много време искам да ти пиша, но чак сега събрах смелост да го направя с едно стихотворение.

Спомени
Восъкът закапа от запалената свещ,
и спомените аз разгърнах, и старият копнеж.
Отворих стария в библиотеката забравен албум
и в спомени се впуснах, в незабравимия отминал сън.
Проблесна в мен лицето ти дори.
И от очите ми закапаха горещите сълзи.
Спомних си за устните ти там в ноща,
за всичко около теб спомних си сега.
Но изведнъж ми причерня и аз отново
завърнах се в реалността.
Разбрах отново, че те няма,
че пак останах аз сама.

Надежда Воденичарова
[[email protected]]