Името му нашумя покрай сериала "Забранена любов". А фамилията му веднага поражда въпроса дали има нещо общо с големия Николай Гяуров. Да, Мартин е внук на световноизвестния бас и син на диригента Владимир Гяуров. След кратко колебание 25-годишният млад мъж е насочил живота си в друга посока, макар да носи част от таланта на предците си. С чаровния актьор говорим за творческия му избор, за отговорността да си Гяуров, за любовта и още нещо, както казва Катето Евро в емблематичния филм "Оркестър без име".
Кога ти се избистри желанието да се насочиш към актьорския занаят?
- Майка ми ми го избистри. Винаги съм бил много хаотичен, бягах от училище - това е най-загубеното ми време! Само ходех да ритам и нищо друго не правех, а и не знаех какво искам да правя. Като завърших, влязох в НБУ с пеене, за да избегна казармата.
Но вероятно имаш певчески данни?
- Да, имам някакви (усмихва се)...Та майка ми подметна за НАТФИЗ, ходeх на уроци и взех, че влязох. Постепенно се запалих, не съм от хората, които казват, че винаги са мечтали да са актьори. Никога и не съм си давал сметка, че ще се занимавам с това.
Сигурно някои от преподавателите са провокирали интереса ти?
- Професор Здравко Митков ми преобърна живота, промени ме и като характер, и като ценности, много ми повлия.
Имал си възможност да учиш и в Италия, но не си направил този
избор?
- Проговорил съм на италиански и съм живял извън България от раждането си до 2-3-годишна възраст, когато родителите ми са се върнали тук. Но оттогава не съм мърдал никъде, а на италиански вече две приказки не мога да кажа. Помня, че баща ми преди време ме предупреди, че пеенето е обвързано с език, което до известна степен също предопредели избора ми по-късно.
Родителите ти сега как гледат на твоя избор?
- Баща ми не знам как гледа, нямам понятие... Той е труден човек, не е много лесен за разбиране. А майка ми усещам, че се гордее с мен и се радва. Много я обичам, страхотен човек е! Явно са се събрали с баща ми, защото и двамата са добри и отворени хора. Баща ми е невероятно отзивчив, има страхотно чувство за хумор, както и ясни, и точни принципи, винаги знае какво прави и защо го прави. Като характер аз нямам нищо общо с него. От гледна точка на организираност, на манталитет съм черната овца в семейството (смее се).Може би адски много се различаваме, защото аз съм израснал тук, а той не. Бих могъл много да науча от него и ако бях като него, може би щях да постигна много повече.
Тежко ли е да си наследник в толкова известна фамилия?
- На мен никога не ми е тежало. Може би, ако бях продължил с пеенето, щеше да е по-различно. Сега повече има някаква завист към мен и желание да се проваля. Но това е по-скоро от страна на хора, които не са около мен, така че не ме интересуват много. Но днес е проблем, може би хората ги е страх, че някой ще влезе някъде, откъдето би могъл по-лесно да ги нарани.
Открит ли си в любовта?
- Да и може би точно заради това съм позволявал да ме правят на идиот, но всичко се връща на този свят (смее се).
Бунтар ли си?
- От време на време - да и не. Малко по-трезво гледам на нещата, знам кога си струва и кога не. Което не означава, че не поемам рискове.
Не ти ли е самотно понякога?
- Не, въпреки че от шест години, откакто влязох в НАТФИЗ, живея сам. Не знам, но по някакъв начин привличам хората и от тях успявам да избера тези, с които искам да бъда. Винаги съм в приятна компания. Разбира се, човек среща всякакви идиоти, но когато имам нужда, съм с приятели.
Извън творческите си ангажименти какви други интереси имаш?
- Всичко е насочено към приятелите и футбола.
Професионално не съм се занимавал с футбол, но много съм захласнат по него. Всяка събота се събираме на едно игрище зад "Спартак", понякога и на други места играем. Сега получих голям подарък - фланелка на Бербатов, запален фен съм на "Манчестър Юнайтед".
Щастлив ли си?
- Много! И чувствам някакво улягане. Но ако ме попитат дали искам да съм в детските си години или да остана на тези, макар да имам повече задачи и отговорности, предпочитам тези сега.
Имаш ли любима реплика на герой,чийто образ си пресъздал?
- Не, но скоро колега ми каза една, която много ми хареса: "Важното е яхтата да е бяла, а хайверът може и да е черен!"
интервю на Надежда Йосифова,
снимка: Ивайло Дончев
Коментари (0)
Вашият коментар