Роднинска целувка

Роднинска целувка

Здрасти, Анна! С брат ми, който е на 14г. бяхме останали сами. Докато си оправях леглото той се промъкна зад мен, бутна ме на леглото и започна да ме целува. Аз го отблъснах и след това му ударих шамар. След няколко дни той ми каза, че ще разкаже за това на нашите. Аз го познавам много добре и зная, че той ще излъже за всичко и те ще повярват на него, защото той е ''ангелчето''. Моля те, помогни ми!!!

Мило момиче, според мен той няма да каже на родителите ти. Но аз те съветвам ти да го направиш. В момента държиш тайна, която ти тежи и напряга. Брат ти е направил нещо, което ни най-малко не си търсила, искала или очаквала. Може би ще е добре да поговориш с майка си, да й кажеш, че тази случка те е притеснила. Ответната реакция би трябвало да бъде разговор с брат ти и независимо каква история представи той, родителите ти ще имат едно наум, че нещо нередно се случва. Хубаво ще е да сте в отделни стаи, особено ако разликата ви е малка не е препоръчително да делите стая - все пак хормоните бушуват и не е трудно за брат ти да пренасочи сексуалните си нагони към най-достъпния субект - ти. Обясни притесненията си пред майка ти и искрено се надявам, че тя ще предприеме адекватни действия.

Роди се брат ми

Здравей, Ани!!! На 11 години съм. На 27 април ми се роди брат и сега майка ми и баща ми само на него обръщат внимание. На мен абсолютно нищо! Само ми купуват, а аз не искам това, искам малко внимание!!! Какво да правя?! Моля те, помогни ми в най-скоро време, умолявам те!!!

Здравей! Това ще е трудно време за теб - хем се радваш, че имаш брат, хем вече не си единствената, на която се обръща внимание, постепенно се чувстваш изместена. Но не разбирай погрешно ситуацията - родителите ти те обичат, никога не са спирали, но се съгласи, че това беззащитно бебе има нужда от 100-процентовото им внимание в тези първи месеци. То ще се радва и на твоето внимание. Сега е лятна ваканция, ще можеш да прекарваш повече време с майка си - опитай се да й помагаш, все пак си кака, нали? Намери време между игрите с приятели да й кажеш, че я обичаш, че ако има нужда от нещо ще си до нея. Майка ти постепенно ще успее да раздвои вниманието си и ще оцени твоето внимание и търпение. Опитай се поне с баща си да отидеш на кино, помоли го да отидете на някое интересно място. Директно му кажи, че ти липсва вниманието му, но без да го съдиш. Важно е да разбереш, че братчето ти няма да заеме твоето място, то е дете, което има своето място в семейството ви. Радвай му се и недей да бъдеш безмилостна към родителите си.

Никой не ме харесва

Здравей, Ани! Аз съм момиче и сега ми предстои да стана осми клас. Най-вероятно ще вляза в друго училище и ще се срещам с много хора. Проблемът ми е, че имам прекалено ниско самочувствие. Имам чувството, че никой не ме харесва. Особено момчетата. Единствените хора, които ми казват, че съм красива са близките и приятелите. В училище постоянно ми викаха "зубар"! Как да си вдигна самочувствието? Много те моля, дай ми съвет! От Merina

Скъпа Мерина, имаш време сега през лятото да успееш да намериш хоби, което те кара да се чувстваш добре - рисуване, пеене, някакъв спорт, писане. Така ще намериш и нови запознанства. Важно е да наблегнеш върху положителните си страни, а не да се фокусираш върху негативните си. Намери нещо, в което си добра и развивай потенциала си. Когато успяваш в нещо ще се чувстваш добре, а от там ще повдигнеш самочувствието си. Това че учиш е супер, но намирай време за приятели, опитай се да бъдеш по-отворена. Сигурна съм, че имаш много знания, които биха могли да се приложат в нещо полезно и приятно. Ако искаш да промениш нещо в себе си - стил на обличане, прическа, аксесоари - експериментирай. Не се страхувай да бъдеш различна! Запомни - не е възможно всички да те харесват, винаги ще има такива, на които няма да си им любимка, но ще има и хора, с които ще си паснете в новото училище и всичко ще е ОК! Важното е в желанието си да се харесаш да не загубиш себе си!

Обиждат ме

Здрасти, Ани! Аз съм на 12. Почти всички са ми казвали, че нямам истински приятели. Това много ме натъжава. Но най-гадно ми става, когато някой почне да ме обижда. А това вече няма край :(. Едва трая вече всичко :(. Какво да правя ? Мими :)
Скъпа Мими, когато някой те обижда най-доброто средство е да не му обръщаш внимание. Второто нещо, което те съветвам да правиш е веднага да търсиш подкрепа от някой по-възрастен, който е наоколо - по този начин показваш, че имаш социална подкрепа, а това обезкуражава онези, които те тормозят. Недей да се движиш сама, бъди винаги с поне един приятел. Съветвам те да споделиш и с родителите си - недей да криеш от тях за този тормоз. Много е важно да бъдеш подкрепена в тази тежка ситуация - да усещаш, че не си сама! Затова - обкръжи се с приятели и други важни за теб хора, които биха могли да застанат зад теб и това ще обезсърчи тормозещите.

Хей на всички. Ето, че дойде и последният път, в който аз и Мария пишем. Това време мина адски бързо - кога беше ноември месец, когато се чудих дали да не се опитам да си видя какъв ми е късмета (за конкурса става въпрос де). Това преживяване беше уникално - не само, защото всеки четвъртък имах възможността да се изявя в най-известното българско списание (няма да скромнича, беше супер яко, когато различни хора ме спираха да ме питат за това ), но и възможността да помогнеш на някой друг. Искрено ще се радвам, ако поне един от тези, на които аз съм отговорила се е почувствал по-добре. А и опита в тази сфера - един ден, ако се насоча към психологията, този опит ще ми бъде от огромна полза. Искам да благодаря на нашия ментор. Ани, наистина нямаше какво повече да желаем от това ти да ни напътстваш. Надявам се също, че сме ти били от полза. А на тези, които наесен евентуално ще се включат в новия конкурс искам да ви пожелая да не губите вяра в себе си до края, защото мига, в който научих че съм едната избрана бях на седмото небе (сериозно говоря). Самата възможност да се преживее всичко това си заслужава. Да ви кажа честно, дори си пазя всяко едно писъмце, което Ани ни е изпратила..Така че успех. Пожелавам успех и на рубриката, на Ани и peace на всички читатели!

Отговаря МАРИЯ, 17 год., София

Мила, Ани, мили, читателки, думите не ми стигат да опиша какво прекрасно преживяване беше за мен писането за „Интимно" в „Колкото повече, толкова повече." Не просто късмет, а истинска благословия е толкова от рано да се заемеш с нещо, което истински обичаш. Психологията винаги е представлявала повече от обикновен интерес за мен, а благодарение на Ани се превърна и в реална работна сфера.
Да помагам на вас читатели, беше не само удоволствие за мен. Чувствах го като призвание и специална привилегия. Дано евентуалните ми заместнички в бъдеще оценят тази позиция, защото не всеки я заслужава. Препоръки нямам, а пожелания много. Не губете време във фокусиране върху маловажни проблеми, момичета и момчета. Не се карайте за глупости, и не се натъжавайте за неща, които не можете да промените. Времето минава прекалено бързо. Особено когато става въпрос за хубави неща. Обичайте се. И другите, разбира се, но най-вече себе си, защото рано или късно... Вие ще бъдете човека, на когото ще можете да разчитате. Няма да има никой друг, който да ви познава и разбира по-добре от вас самия. А да бъдеш себе си си заслужава. Защото няма никой друг точно като теб.