От наистина много дълго време се каня да ви пиша, за да разкажа моята история. И ето започвам. С момчето, което си харесвам, сме заедно от първи клас до сега - 7-ми клас.
Всичко си беше наред през всичките тези години. Бяхме най-добри приятели, ако може да съществува приятелство между момче и момиче при нас го имаше. Но в деня, когато завършвахме 6-и клас го видях в друга, различна светлина - беше изключително сладък. До тогава никога не бях гледала на него като на вероятно гадже. Започна лятната ваканция и той не ми излизаше от ума, мислех само за него, говорех само за него. По средата на ваканция му писах смс от телефона на една моя приятелка (без тя да знае), че много го харесвам и т.н. След това той постоянно звънеше на този номер и когато приятелката ми вдигна и той питаше: "Габи там ли си?" Но тя му отговоряше, че сега не е. Той продължаваше да упорства и звънеше ли, звънеше.
Дойде края на ваканцията. Когато се прибрах във София и си включих скайпа той ми беше писал. Реших да му отговоря. Попитаме дали го харесвам, защото получавал някакви "любовни смс-и", но мен ме беше страх и му казах, че аз съм му ги пращала, защото съм се хванала на бас и не го харесвам. От тогава в училище постоянно в часовете той се обръща назад и ме поглежда и аз го поглеждам, и винаги погледите ни се срещат(той седи пред мен). След известно време се реших да му кажа истината. Свършихме часовете, той излезе и се опитах да му кажа, но не можах и в този момент той се досети. Тръгнахме заедно след училище,въпреки че аз съм в другата посока и тъкмо щяхме да поговорим за това и дойде едно момче от нашия клас, което тръгна с нас и всичко се провали.
Мина един месец, в продължение на който аз продължавах да му пращам смс-и от Интернет. И тъкмо се бях отказала, но най-добрата ми приятелка ме убеди да го питам дали иска да си станем гаджета. Чаках го пред училище почти всяка сутрин. Но аз така и не посмея да го заговоря по тази тема. От тогава постоянно си крещим и се караме, единственото ни общо беше класа, в който сме и това, че и двамата обожаваме баскета.
Дойдоха празници. Беше Бъдни вечер и тогава му изпратих смс, който гласеше: "Винаги си ми в ума, когато стоя пред теб оставам без думи, а това не става често. Така че ще те питам направо-искаш ли да си станем гаджета? Лека". На сутринта се събудих и видях,че ми е отвърнал. В неговия смс пишеше,че не иска. Имал си гадже, много хубаво при това, казвала се Мартина. Написах му "добре оставям те, съжалявам за неспокойствието ваше надменно височество". Забележете, че съм написала "неспокойствието". Само не ми е ясно защо мен трябва да ме интересува как изглежда гаджето му и как се казва. Не ми трябваха подробностти,т ова не ме засягаше, но страшно много ме нарани. Когато всяка вечер си лягаш винаги плачех.
Но дойде Новата година и си пожелах всичко, което е станало през 2008-а да си остане там и да не се връща. Обещах си никога повече да не мисля за него, а камо ли да плача. През 2009-а щом се сещах за него, се усмихвах и си казвах, че той е минало и такъв ще си остане. Доста ми е трудно да го забравя, защото все пак сме в един клас. От началото на новата година не сме си казали и думичка, нито сме се погледнали. Съвсем наскоро едно момче ме потърси в скайп, знаел ме коя съм, но не се познаваме. Това момче не е на "ти" с компютрите също като "него", загрява бавно и т.н. Имам някакво предчувствие още от първи момент, когато си писах с това момче, че е "той".
Направих си втори скайп, пуснах ги едновременно и го потърсих от другия скайп, попитах го как се казва и той ми каза името на момчето, което "си харесвах". Тогава разбрах, че това той. Преди да го блокирам го попитах защо ми е взел скайп, той не ми отговори. Блокирах го и сега продължавам да го мразя, но все пак не съм толкова гаден човек, и ако иска да е с някоя друга, нека е щастлив. Вече не ми пука за него, той не е част от моя живот и никога повече няма да бъде. Знам, че все някога ще намеря някое момче, което да ме харесва такава каквато съм и да не мисли постоянно за мнението на околните. Да има смелост да изкаже чувствата си, а не да се крие като заек от орел.
Габриела Попова [[email protected]]
Коментари (0)
Вашият коментар