Импресия за звездния дъжд

Искам да ви предложа една любовна импресия за моята Ники. Искам да й пожелая да си остане все същото изумително красиво и нежно творение, такова, каквото го видях на през първата лятно нощ на 21 юни 2006-а. ОБИЧАМ ТЕ, НИКИ...завинаги! Моя малка розичка на фона на хладния душ на безразличието и бетонните сгради, които ни заобикалят...Това е за теб,bоо...Кико:р

Може би

На Ники

Може би един капчук ще разкаже как сме вървели под дъжда. Под един нежен дъжд. Тогава валяха звезди. Само веднъж от простора се изсипва звезден порой. Небето ни подари една такава звездна вечер. Само наша. Може би защото тази вечер пак вали,си спомням за онзи дъжд. За теб. Както някога изтриваш с устни дъждовните звезди от лицето ми. Твоите очи се усмихват. Светът се разбива на шарени късчета в локвите.

Вървим щастливи под разплаканото небе. Наоколо няма никой. Мокрите птици ни гледат учудено. Дъждат шепне в тишината. Спираме за миг дъха си и чуваме как над света вали. Как дъждът мокри земята, как под него притихват житата и пясъчните дюни. И се питаме дали е приказка или магия. Дъждовните пръски докосват всичко наоколо. Мълчим заслушани в музиката на звездния дъжд.

Може би ти също гледаш дъжда,който се изсипва тази вечер от небето. Може би вървиш с друго момче. Или чакаш като мен да се повтори приказката на онзи дъжд. Може би ти сега не можеш да заспиш и някъде високо един капчук плаче в съня ти. Може би пръстите ти отново ме търсят в тъмното. Викаш ли ме или само дъждът разказва нещо зад прозореца. Викаш ли ме?

Аз тичам през дъжда към теб. Стъпките ми събуждат тъмнината. Спирам само за миг и поглеждам небето. Валят звеэди... 

Кирил Христов
[[email protected]]