Две момичета - една голяма любов

Здравейте, здравейте, "Хай клуб":)
Едва ли си ме спомняте още, така че ще ви припомня - аз съм Лидия и миналата година публикувахте моята история - за мен и моята голяма любов, която се случи да е жена.
Писах ви колко ни беше трудно, писах ви и за плановете ни да заминем. Общо взето темата на моята история беше "Какво може да накара едно 18годишно момиче да напусне България". Решихме да ви информираме какво се случи с нас...

Ето ни след една година по-узрели. Докато моите родители винаги са ме приемали такава, каквато съм, то Женя нямаше късмет с техните, затова се изпокараха жестоко. Добрата новина е, че всичко това е зад гърба ни. Вече и двете сме пълнолетни и, нямам търпение да ви се похваля, живеем заедно! Съвсем наскоро се преместихме в наш малък, собствен апартамент. Добре, де, апартаментът си е малко под наем, но и това е много голяма стъпка за нас. Купихме си и куче и започнахме малко по малко да поставяме първите сламки, изграждащи нашето семейно гнездо.

Засега размислихме с местенето в Испания, защото и двете се чувстваме щастливи за момента. Разбира се, продължаваме усърдно да учим езика, а лятото бяхме на екскурзия до там и изживяването беше страхотно. Толкова жива, колкото през последните месеци, не съм се чувствала никога. С Жени сбъднахме някои от малките си и някои от големите си мечти заедно. Посетихме Барселона, скочихме с бънджи, изкачвахме скали, заживяхме заедно. Не всичко беше мед и масло, имахме много трудни моменти, но ги преживяхме, защото сме заедно.

Мислех да ви пратя снимки, но засега ще се въздържа, защото най-вероятно все ще се намерят злобни хора, които все ще намерят начин да попречат на Жен в университета заради това, че е щастлива... с друго момиче.

Иначе аз прекъснах, за да имам повече време за театъра, испанския, а и за да започна работа като маникюристка в един салон. Освен това си намерих още една работа като пиърсър и тату дизайнер, което много ме радва, защото така давам изява на артистичната част от себе си. Имам големи амбиции да продължа образованието си, но първо искам да стъпим на по-твърда финансова основа. А докато правя нещо по въпроса, макар че не е кой знае какво, ще се занимавам с театрално изкуство. Кой знае, освен с психологията, дай Боже, може да ми провърви и в НАТФИЗ. :D

Хубаво е, че под досадния ми натиск, моята малка муза Жени също откри още един неин талант- пише гениално и скоро спечели награда за най-добро есе на... испански език. Кажете после, че сме си губили времето =D

Общо взето далеч не сме такива песимисти, както преди една година. Даже напротив - открихме, че можем да бъдем напълно щастливи и тук, в България, като това не ни пречи от време на време да мислим за някоя друга година в Испания вбъдеще. Все пак, човек поставя сам ограниченията си, като си казва "или това, или другото".

Е, тази думичка "или" се опитахме да я сведем до минимум в повечето аспекти от ежедневието ни :) Наслаждавам се на всяка една секунда. Сбъднах много мои мечти, а на мястото на тях не оставих просто дупки, попълних ги с чисто нови надежди и амбиции. Човек трябва да бъде силен. Hundirse o nadar. Имаш избор - или плуваш, или потъваш.

За да сме щастливи, трябва да се научим да плуваме.
Обичам те, Женинце!
Благодаря ти, че си толкова прекрасна, благодаря ти, за всичката любов, благодаря ти за рамото, на което мога да се опра...

Jenya i Lidiya [[email protected]]