Даниела Янков: Искам вкъщи мъж, а не шеф

Ако вече сте чели някъде, че Даниела Янков е мила, непринудена, слънчева и естествена, това е абсолютната истина. Честно казано, суперлативите, които се пишат за нашите звезди, са бая преувеличени, но Даниела не е един от тези случаи. Тя е всичко написано по-горе.

Ако не вярвате на това, ще ви разкажа, че докато пием кафе по време на интервюто, телефонът й звънва, някой отсреща й говори, а тя се учудва: „Имам скоба на колата? Аз платих" - казва наивно. Оказва се, че скобата е сложена десет минути преди тв водещата да пусне sms за мястото, където е паркирала. Моли ме да отидем заедно до там, като ми се извинява пет пъти. Хората, които са я „закопчали", са на мястото, но не си мислете, че й прощават просто защото е жената на Андрей. Взимат й десет лева, които тя сама предлага. След всичко това, вместо много да роптае, Даниела се сърди на себе си и по-скоро на Андрей, който й е казал, че по-рано от девет скоби не слагат. „Ние, сърбите, сме много точни хора. От утре ще пускам sms още в осем и половина. Странното е, че колата на Андрей рядко я закопчават, защото е Андрей."

Как се чувстваш след участието си във VIP Dance?
Хубавото е, че нищо не ме боли. Който гледа шоуто, ще каже: „Тези хора само се оплакват", но това наистина е така. Там сме били като една болница. Аз имам две кисти на сухожилието на палеца от самото начало, но не казах, за да не разочаровам Нешка Робева, която не искаше да се оплакваме. Затова и танцувах на равни обувки, на токчета въобще не мога да ходя. Подарих всичките си високи обувки на майка ми и на сестра ми... и това ме боли повече от контузията.  Всъщност преди шоуто бях абсолютно дърво. Въобще не танцувах, моят танц беше ето това (леко се поклаща), притеснявам се да танцувам, странно е за хората. Когато излизаме вечер, аз съм като мъж, седя на бара и гледам жените.  Доволна съм от това участие, защото хората се запознаха с мен.

А как се чувстваш да работиш заедно с мъжа си в „Станция нова"?
Това всички ме питат, но ние не сме много на едно място. Той не подготвя с мен нашата част. Още повече че аз девет години бях водеща в Сърбия. Той е гледал предаванията ми и ми има доверие. Вихра също е работила в телевизия, но повече зад кадър. Така че имаме опит. Разбрали сме се да не говорим за „Отчаяните съпруги" вкъщи, защото аз искам там да имам мъж, а не шеф. Ние четиримата се виждаме на срещи в офиса, за да решим какво ще подготвяме заедно с изпълнителния продуцент и главния сценарист. Много е смешно, защото мъжът ми става шеф и започва да говори и да вика. Той така говори, нали знаеш, пали се.

Как избирате гостите си?
Една от целите ни е да каним различни, не толкова известни лица. Омръзва им на хората да гледат едни и същи.

На Златка й търсехте гадже... а тя май ви прецака?
Смятахме, че ще е интересно. Не ни е прецакала. Тя беше излязла с един човек няколко пъти и не беше сигурна, че ще бъде с него. Но така се случи, че отношенията им стават сериозни, обичат се и се отказа от рубриката.

Кажи как ти понася преместването в България?
Аз две години и повече пътувах постоянно до тук. На митницата ме познават вече. Всеки уикенд идвах. Работех четири дни по цял ден, за да мога да пътувам в петък насам. Водех авторско предаване един ден в седмицата и го подготвях сама. Имаше и по-сериозни теми - за жени в затвора например, всякакви социални проблеми. И така... сядам в колата в петък и карам четири часа. В понеделник сутрин се събуждам в пет, ставам и тръгвам обратно за работа. По едно време полудявах. Бърках и езиците. В предаването си вкарвах по някоя българска дума. Очаквах момента, в който да се почувствам добре тук, за да живея тук. Понаучих български, после решихме да се женим, после започнах да танцувам по много часове в шоуто и нямах време за размисъл. Дори организирах сватбата оттук по телефона. Сега вече се чувствам на мястото си.

Е, защо трябваше да се ожените по време на предаването?
През март решихме, че сватбата ще е септември, и всичко беше определено и запазено, преди да знаем за предаването... Но беше много уморително. В съботата, когато отидохме в Белград за сватбата, бяхме толкова изморени с Андрей, че се погледнахме и си казахме: „Искаш ли да избягаме?"  После забравих за умората - най-хубавият момент в живота ми беше, когато влязохме в ресторанта, където са всички, които те обичат и ти се радват... Няма друг толкова силен момент като този и като момента на първия ни танц. Това се помни за цял живот.

Какви са родителите ти?
Най-готините. Баща ми беше шеф на отдел в държавната лотария, който се занимаваше с игрите, които бяха част от големи шоупрограми. Аз често ходех с него в телевизията, така се запознах с нея и се влюбих. Никога не съм се впечатлявала от звездите, защото ги виждах постоянно. И никога не съм им искала автограф, беше ми тъпо и обидно - с какво този е по-добър от мен. Майка ми пък работи в телеком.

Каква беше като малка?
Може да не повярваш, но бях много тиха. Суперспокойно и послушно момиченце, което се разхождаше, береше цветя. Наистина, можех сама да прекарвам часове и да търся цветя. Бях и много възпитана, винаги казвах добър ден. Искам такова да е моето дете един ден! Веднъж не погледнах един човек в очите, когато го поздравих, и татко ми се накара. „Когато казваш „здрасти", даваш ръка и поглеждаш в очите!" - каза. Той самият така оценява хората. Слава Богу, Андрей го погледна право в очите, когато се запознаха. Баща ми веднага го хареса, а след това и заради други неща. А, и още нещо - сама се научих да пиша, когато бях 5-6-годишна. Взех буквара и се научих. Дори тогава написах и първата си поема. Аз и до днес пиша стихове.

Много интересно. И как се казваше поемата?
„На моя стар таван". Ние нямахме таван, но бях с татко на работа и видях един таван на постройката отсреща с кръгло прозорче. Впечатлила съм се и ето така излезе поемата - от въображението ми. По отношение на писането обаче съм като с танцуването - срам ме е да споделям тия неща. В телевизията нещата не са така, не ме е срам да се показвам. Никаква сценична треска нямам, сякаш нямам център в мозъка за това.

Как приемат родителите ти идването ти тук?
Страдат. Всеки ден ги чуваме по телефона. Но по-тежко е, като се видим. Майка ми плаче всеки път, като се разделяме. Досега нямах време да си ходя заради VIP Dance, но сега ще се прибирам по-често.

Липсва ли ти работата там след девет години стаж?
Самата телевизия не ми липсва. Там, където работех през последните две години, не ми харесваше системата, управляващите. Тук вече си имам предаване, което ми харесва, но ми липсват хората, с които работех.

Притеснява ли те, че заради Андрей те приемат за връзкарка?
Не, въобще. Даже ми е жал за тези, които мислят така. Аз девет години в Сърбия бях известна водеща без някакъв друг Андрей, знам качествата си, няма нищо странно да продължа да работя това. Истина е, че съм в предаването, защото съм негова жена, но не само това е причината. Идеята за „Отчаяни съпруги" е добра, а и ние с Вихра и преди сме се занимавали с това, не сме били учителки например. Тъпо е да се мисли, че сме набутани там. Но в България всичко трябва да се обсъжда, да е скандално. Постоянно пишат големи глупости за нас. Вече съм била бременна три пъти в третия месец.

Дразни ли те това?
Не, просто се учудвам как хората са толкова мързеливи. Някой журналист сяда и чете в интеренет, че съм бременна, но не вижда, че датата на тая клюка е от една година преди това... и преписва. После веднага изкарват, че това е причината да се оженим, защото иначе няма защо да го правим, ако не съм бременна. Кой се жени от любов?!

Как те свали Андрей?
С хубавите си очи. Не знам. Това е любов, не може да се обясни, просто се случва. Запознахме се в телевизия, където работех на хонорар. Той не ми беше шеф, а шеф на продукцията. В началото малко се дърпах заради това, а и защото е българин. Факти, които не ми харесваха. Но като ми звънеше, аз толкова се радвах, че... не можех да се дърпам много. Против тръпката нищо не можеш да направиш.

Какво харесваш в него?
Всичко, затова се омъжих за него.

А какво те дразни?
Пак всичко. Той си е Андрей. Аз отдавна съм разбрала, че не можеш да промениш характера на човека. Може само да повлияеш на някои от навиците му, както и да стане по-добър. Аз с него станах по-добър човек, влияе ми много добре. Според мен, ако някой мъж те прави по-добра, значи Той е твоят мъж. Има жени, които си мислят, че са щастливи с половинките си, но се мъчат. С Андрей всичко ми е естествено, всичко ми е моето и си е на място. Винаги ме е било страх, че когато ми предложат брак, няма да знам какво да кажа... ще се чудя дали е правилният. Въобще не се изплаших, значи това е. На шестия месец от връзката ни той ми се обади от морето и ми предложи по телефона. Аз се обидих: „Как така без пръстен и по телефона!" Но после разбрах, че това е най-хубавото, защото е спонтанно, почувствал го е така. Е, малко беше подпиинал, лято, нали знаеш?

Като каза за пиенето, дразни ли те, че пият с Иван?
Това са митове, че двамата пият толкова. Пият като нормални хора, понякога въобще. По този начин се разтоварват в компания. Аз не пия, опитвам се, той прави всичко възможно да ме научи, но от две чаши вино съм пияна. Аз за първи път опитах алкохол на 25 години, и то тук. България е адът на Земята - много се пие.

Какъв е Андрей в живота?
И двамата сме каквито изглеждаме по телевизията. Той е естествен като мен, затова и го харесах. Има моя начин на мислене. В студиото аз и Вихра говорим така, както говорим в живота.

Тя, изглежда, повече се притеснява?
Не, тя е такъв човек, не се притеснява. Много е тихичка, мила. Справя се чудесно.

Много ли сте близки?
Сега ставаме много близки. Много се смеем заради вкуса ни към дрехите, аз харесвам едно, тя друго. Вчера гледаме жена с палто от някакво убито животно. Тя казва: „Виж колко е хубаво", а аз: „Убита кокошка, не бих го облякла." Напомня ми на най-добрата ми приятелка от Сърбия, с нея също спорим за дрехи.

За домакинството кой се грижи? Андрей помага ли ти?
Аз се грижа. Ние сме на балканите и аз съм жена, не му давам да глади например. Той готви от време на време, когато е гладен.  Аз обичам да готвя, майка ми е чудесна готвачка. Андрей понякога ми се меси в това и се дразня. Ако съм приготвила нещо и той си слага някакъв сос отгоре, а не трябва, това направо ме обижда. „Неее, чакай, поне пробвай!" Убива ме с това. Вчера правих пълнени чушки с кайма и ориз. Аз си нося месо от Сърбия, защото тука не ми харесва.

Андрей работохолик ли е?
Да.

Това дразни ли те?
Не, и аз съм същата. Само заради любовта още на първия месец щях да дойда в България, но заради работата ми там не можех.

Той ли е любовта на живота ти?
Да!

А кога се влюби за първи път?
Не знам, мисля, че бях на 18-19.

С Иван и Вихра сте много близки. Какво правите заедно извън работата?
Всичко, което другите правят. Ходим на вечеря, на кино, обичаме да пътуваме.

Атракция ли сте, като ви видят заедно четиримата?
Да, а това притеснява малко. Затова обичаме да ходим в чужбина. Макар че Андрей и в Дубай срещна българи, които го познаха.

Вярно ли, че ще кумувате на сватбата им?
Аз не знам дори със сигурност кога ще се женят, те не са определяли дата. Тя има годежен пръстен, живеят си добре. А дали ще сме кумове, не знам, най-вероятно да, когато те решат.

още за нея:

най-много в себе си харесвам: косата
обичам: шоколад
никога не пропускам да: целуна Андрей, преди да тръгна на работа
мисията на живота ми е: да се науча да членувам на български
уморявам се от: гладенето
не ме е страх от: живота
трябва да престана: да си ям кожичките на пръстите
мечтая за: два часа масаж, много често ме билят главата и гърбът... баща ми преди се шегуваше: „Няма да казваме на никого, че имаш такива болежки, докато не те омъжим."