Психоложката Мадлен Алгафари, която благодарение на този сезон на Dancing Stars видяхме в съвсем друга светлина, ни разказа как минават дните й откакто танцува и какви са чувствата й свързани с предаването.
Здравей. Как минава деня ти, откакто си заета с танците?
Преди си мислех, че не ми стига време за нищо, сега се чудя как съм го намерила, но щом е за удоволствие, човек винаги намира време. Иначе си работя като психолог, имам си пациенти - по пет човека на ден, след това идвам и танцувам. В сряда, четвъртък и петък репетирам минимум по пет часа, а понеделник и вторник по-малко, защото тогава имам най-много пациенти.
Защо се нави да участваш в Dancing Stars?
Защото ми харесва. Това е за мен терапия, всъщност най-старата терапия е танца, шаманите не случайно са танцували. Той сменя всички вибрации в тялото, емоциите. Харесва ми, защото ми е различно и ми връща спомена от сцената, аз имам някогашни занимания на сцена. Занимавала съм се с театър, куклен театър, пяла съм. Явно да помиришеш праха на сцената си е краста, която после не минава. Е, сега съм в доста по-академични години в живота ми и с по-различен имидж, но исках да си върна малко тази тръпка.
По-точно с какво си се занимавала?
С театър, с куклен също, имам завършена режисура за драматичен и куклен театър във факултет обществени професии, който беше между СУ и ВИТИЗ тогава. Пяла съм в група за политически песни, много рецитали, както и в хор. Имам няколко театрални роли в постановки „Най-чудното чудо", „Утрините тук са тихи", в детски пиеси не толкова известни, както и с театъра на сенките. Участвала съм по фестивали. Тази краста си остава завинаги.
Колко килограма свали?
Два. Бях 48, сега съм 46.
Имаш ли си фаворит от другите двойки?
Всички са страшно свестни и весели хора. Не мога да кажа кой е най-добър, възхищавам се на Бианка Панова. Това, което прави тя, никой от нас не може да го направи. Тя владее всяка клетка на тялото си, докато ние постоянно мислим къде са ни ръцете, краката, корема, главата, наклон на тялото... При нея изглежда така, че се справя с огромна лекота, но знам, че й коства усилия.
За финала знам, не съм дошла тука да печеля състезания, този целия процес го преживявам като приказно пътуване из различните си същности и различните версии на женското в мен самата. Това е най-важно за мен в това преживяване. Много се радвам и, че се запознах с всички тия хора, с партньора ми Алекс особено.
Кое ти е най-трудно в шоуто?
Да мисля едновременно за всичко, защото двигателната памет се нуждае от много повторения, за да стане ирационална. Т.е., за да може тялото само да схване какво да направи. Това е като карането на кола, първо мислиш, а после става като навик. На двигателната памет са необходими много повторения. Но усещам, че с всеки танц ми става все по-лесно и тялото започва да схваща по-бързо.
Коментари (0)
Вашият коментар