За „Тройка на разсъмване" няма теми табу

„Тройка на разсъмване" по Радио Витоша навършва десет години. На 3 декември екипът и водещите Милена, Тодор и Кирил ще отпразнуват събитието с голямо парти в столичен клуб. Тройката е в този състав вече повече от шест години - предостатъчно време, за да успеят не само да се сработят, но и да си станат много близки. Ние, естествено, се срещнахме с тях, за да разберем и нещо повече. И честит юбилей!

Много или малко са 10 години всекидневни ефири?
Кирил: 10 гoдини са си 10 гoдини. Промениха се много неща. До колко ние сме се променили не мога да кажа, но слушателите ни, които бяха преди 10 години пораснаха, появиха се нови. Ние с тях вървим, растем, променяме се, споделяме живота си.

Определят ви като „скандалната тройка". Как се виждате вие?
Кирил: не знам кое точно ни определя като скандална тройка, освен няколкото акта от СЕМ, които имаме. Това става най-вече когато си говорим открито за секс.

Какво се случва с тези актове след това?
Кирил: Плащаме си ги като попове. Естествено обжалваме ги, но накрая плащаме. Всъщност те не се заяждат са определени думи, защото ние цинизми и вулгаризми не използваме. Просто смятат, че тематиката не е подходяща за по-млади слушатели, което е глупаво, защото човек може да си купи каквато иска мръсотия от сергията.

Има ли за вас теми табу?
Кирил: Не. Стига темата да е интересна на много хора и на нас. Обсъждането на сексуални теми е по-добре да става открито. Това помага на хората повече, отколкото да гледат порно.

Какви са всъщност отношенията ви в тройката? Приятели ли сте?
Кирил: Определено сме приятели, никой с никой не е спал. А това приятелство е едно от нещата, които ни помогна да оцелеем въпреки че сме много различни като характери.

Имало ли е сутрин, в която толкова ви се спи, че искате да зарежете всичко?
Тодор: О, на мен през ден.
Кирил: Всяка сутрин.

В колко часа ставате?
Тодор: Доста преди шест, защото тогава започваме, но зависи и в колко си си легнал. Редовният номер е да закъснеем.

Като закъснеете как се покривате?
Тодор: Еми трима сме, все някои ще се включи, нещо ще каже.

А кога си лягате?
Кирил: Гледам да е преди 12.00, но не винаги се получава.
Тодор: към 00.00-1.00, зависи колко сериала съм си свалил да гледам, а и колко съм спал следобед.

Как измисляте темите си на деня?
Тодор: Ти дойде малко след като измислихме темата за утре. Ние с Киро лежахме там върху бюрата. Тримата нахвърляме някакви идеи според това какво ни е направило впечатление. Обсъждаме ги и след около час решаваме. Ма не си мисли, че си пишем някакви сценарии.

Рутината в работата след 10 години пречи или помага?
Кирил: Само помага.
Тодор: Така е. Няма ги моментите, в които се дъниш, както в началото. Дори и да чоплиш семки, както се казва, когато трябва превключваш на темата, го правиш. Е, понякога се бъркаш, дори когато четеш хороскопа, но има и такива моменти.

Разкажете ми за някои скунфузен момент по време на ефир?
Кирил: Спомням си като колежката поля пулта с кафе или веднъж, когато имах разстройство и не можех да си отворя устата, а трябваше да звуча весело.
Тодор: Естествено и всякакви технически проблеми.

Темите са секса ли са най-успешните теми на „Тройка на разсъмване"?
Тошко: Мисля, че не. Прави впечатление това, че говорим за секс малко по-свободно, не го завоелираме и не обсъждаме просто разни статистики.
Кирил: Това може да е нещо, което се откроява от пръв поглед, но не е най-важното.

Как така не се притеснявате да говорите за тези неща?
Тодор: Това е все едно да се притеснявам да ги правя... Щом нямаш проблем да правиш нещо, какъв е проблема да говориш за него, как ще си го поискаш? Аз си споделям човешки неща, не разказвам да съм правил секс с животни например. Това, че аз казвам нещо, което всички правят, не смятам, че го прави по-вулгарно.
Кирил: Важен е начина, по който го казваш, не трябва да звучи пошло.

Какво ви вдъхновява?
Кирил: Желанието да вървим напред, възможността свободно и открито да говоря с хората. Да успееш да накараш човек да прескочи бариерите, които си е създал и да види нещата без предразсъдъци - това е нещо, което винаги съм търсил.
Тодор: В началото ме вдъхновяваше това, че съм в по-различно, модерно радио и мога да говоря за това, което ме вълнува. Сега ми е трудно да си представя сутрешно шоу, различно от това, което ние правим.

Ако ви предложат друга работа в медия?
Кирил: Всичко е въпрос на оферта. Ако е нещо, което ще ни изкуши...

Какви компромиси правите в личния си живот заради работата?
Тодор: Да не правиш секс сутрин. Гледаш да изкопчиш още десет минути за сън.
Кирил: Вече не се чувствам безсмъртен. В началото можех да изкарам три денонощия без да спя, но сега гледам да спазвам някакъв режим.

Бихте ли издържали на работа в офис от 8 до 5?
Тошко: Аз съм работил какво ли не. И в Гърция съм живял и работил, но въпроса е да правиш, каквото ти е интересно.

За какво си мечтаете?
Тодор: Аз да си сменя матрака, че се е продънил.
Кирил: Мечта е нещо, което не може да стане. Аз си мечтая за околосветско пътешествие например.

Имате ли си половинки в живота?
Кирил: Женен съм от 95 -а имам две деца. Момче и момиче. Дъщеря ми е пети клас, а сина ми е на шест.
Тодор: Аз не съм женен, имам си приятелка от няколко месеца, но не живеем заедно. Личния ни живот не е много интересен.

Хоби имате ли си?
Тодор: Гледах морски риби до скоро, но както всичко при мен, бързо ми омръзна.

Спортувате ли?
Кирил: Ходехме на фитнес по едно време, но рядко спортуваме.

Милена, за теб много или малко са 10 години?
Милена: 10 години са перфектно време, идеален отрязък, за да си направиш преценка какво си направил със себе си и да прецениш дали искаш да продължиш по този начин. Да прецениш дали тройката си струва, дали е паснало на живота ти и къде намираш себе си. Да се разделиш с някои илюзии да си направиш поуки. За 10 години аз пораснах, шоуто порасна, случиха се много неща.

Как започна всичко?
Милена: Беше тръпка, седнах, отворих микрофоните, предаването нямаше име, намерихме му. Сменихме 4-5 човека във времето, за да намерим Тодор, последния засега.

Разкажи ми за кампанията „Повече българчета за България".
Милена: Тази година я правихме за четвърти път. Сега беше за двойките, които лекуват стерилитет. Гордея се, че се получи толкова лично. Обърнаха внимание на проблема и хората, които дълго време са живели с тези проблеми разбраха, че някои ги счита за човеци. За мен това беше жестоко емоционално, защото месеци след като някой си е чувствал второ качество, разбра, че е като всички останали. За предишните три години от кампанията се родиха 10 деца. Сега се включихме и в събиране за средства за клиника за лечение на деца с бъбречни проблеми. Правихме и акция за спермодарителство, в която Кирил и Тодор съм сигурна, че са се включили. Хубаво е, че можем да помогнем на хората по този начин.

Преди години имахте предаване със същото име по TV7. Каква стана тогава?
Милена: Това, което винаги ме е потрисало е как хората ти предлагат ангажимент и точно в момента, в който трябва да уточните кой какво иска от другия, се оказва, че някой не е искрен. Ние поехме ангажимента за предаването и те знаеха на кой го предлагат. Знаеха, че няма да се съобразим с това, кой в налял пари в телевизията, или каква е политическата ситуация. А накрая г-жа Грозданова, която сигурно е била зависима от политически интереси, започна да иска цензуриране на въпросите, обсъжданите личности и темите ни. Затова не останахме доволни един от друг и те накрая получиха това, което казаха навремето, че искат - две жени, не много красиви, горе долу поддържани на оранжев диван в светло студио.

В радиото никога не сте ли имали проблеми с цензурата?
Милена: Не. Ние направихме във времето това, независимо от различните собственици, винаги да останем относително автонимни. Всички се шегуеват, че сме като радио в радиото, защото аз съм мениджър на предаването, тон режисьор съм на пулт, обаче всичко минава през някакъв филтър. Аз много се карам и общо взето аз решавам какво може и не може да мине. Извоювахме си да имаме страхотна слушаемост, няма кауза зад която да не можем да застанем. Това, което мен ме вкисва е, че хората мислят, че ние пускаме музиката, а не е така. Има музикален продуцент, правят се специални пручвания за слушателите и така се избират парчетата.

А тримата помежду си карате ли се?
Милена: Да, понякога, но нещата вече са много регулирани, познаваме се добре. В крайна сметка всички взимаме решението, но както казват Кирил и Тодор „ти като настояваш пет пъти за една тема, най-накрая я правим." Все пак някой трябва да носи отговорност, ние сме екип, но е ясно че има един, който трябва да вкарва насоката. Ние обаче се научихме да си уважаваме различията. Предстоят промени в тройката, които съм замислила, но ще се разберат по-натам.

За какво мечтаеш?
Милена: Това, за което мечтая е по-общо. Мечтая си хората да не си позволяват да съдят и да лепят етикети на другите, без да им стиска да погледнат себе си. Около себе си виждам некачествени продукти в човешки вид, които си позволяват да оценяват другите без значение за какво става въпрос и да съдят по свои параметри. Нещата имат свое измерение - колко си стабилен, колко може да се разчита на теб, заставаш ли зад думата си, вършиш ли си рабоатата. Така че си мечтая хората, преди да плюят другите, да оценят първо себе си.
В личен план мечтите ми се превърнаха в желания и аз си ги осъществявам. Силно желание е да възпитам и да отгледам човешко същество, което (малко е клише) да не мине през същите грешки и да му се спестят някои неща. Но тъй или иначе разумна и отговрна личност, за която много хора да могат да кажат, че е читав човек. Сина ми Христо сега ще стане на пет. Искам той преди всичко да е човек. Мечтая още никога да не изпадна в гадната ситуация да се занимавам с неща, с които не искам. Желая да не правя това, което ми доставя удоволствие и да се намирам там, където искам.

Знам за развода ти. Има ли любим човек до теб сега?
Милена: Да, има и много го обичам. За сега не живеем заедно. А за развода, каквото се е случило, съм го оставила зад гърба си. Извлякох си поуките от това за моите и на другия грешките. Направих цедка на приятели, роднини. Все се шегувам, че другите след развод се вкисват, а пък аз взех, че разцъфтях.

С бащата на детето в какви отношения сте?
Милена: Той си се вижда с Христо, всичко е нормално. Той си се възпроизвежда - четвърти брак, второ дете. Но това си е негова работа. Аз обаче имам късмет, защото не съм зависима. Мога да си гледам детето, да си определям средата, финансите, приятелите и всичко останало. Не съм зависима от това, че след като нещо е приключило, както много жени, ще разчитам дали някой ще купи якенце на сина ми или ще му осигури ваканцията.

Как си почиваш?
Милена: Следобедни сексуални занимания, чета, пътувам.

Какво те уморява?
Милена: Хората, които имат претенции към мен. Ако са основателни и мога да ги покрия, Ок, но когато са неоснователни, тогава побеснявам.

Какво те вдъхновява?
Милена: Това, което ме вдъхновява и ми доставя удоволствие е факта, че постоянно виждам резулатати от работата си. Вдъхновението е да знаеш, че не си се оказал глупак в избора си.

Без какво не излизаш от къщи?
Милена: Без телефон, ключ за кола.