Мариана Попова: Посветих годината на семейството си и не съжалявам

B уютния дом на Мариана Попова елхата е още на балкона. Семейството не се е заело с коледната украса, защото и без това им е тесничко в новия апартамент. Но най-вече защото ще пътуват за празниците, ще гостуват на родата на Ханес, италианския мъж на певицата. Той обаче държи да уточни, че е от Южен Тирол и не крие, че се дразни от всяко друго определение. Майчиният му език е немският, макар че задължително учил и италиански. Фамилията пътува още на 19-и, а там със сигурност ще ги посрещне достатъчно пищна украса. "И много подаръци за Мимето под елхата, тя вече ги очаква с нетърпение. Ще празнуваме с родителите на Ханес, брат му и двете му сестри, семействата им, всички лели и чичовци", изрежда Мариана.

 - Ще занесете ли бутилка българско вино за трапезата?

- О, не. Там има достатъчно добри италиански вина. Ханес е водил български на техния винен фестивал, но това е част от работата му като сомелиер. В домашна обстановка няма да допрем до нашенските вина.

- А нещо българско все пак ще занесете ли?

Ще занесем в рамка корицата на вашия вестник.

Това ще е страхотен по-дарък за баба Ани и дядо Каръл. Те ни имат тримата на снимка още когато Мими беше съвсем малко бебе. Сега ще е страхотен подарък един портрет на нашето мило семейство. Благодарение на вас.

- Как оценяваш годината, която си отива?

- Странна, изпълнена с противоречия. И с много интересна музика. Радвам се, че продължих да записвам песни. Защото изцяло се промени картината в попмузиката. Аз като че ли останах леко встрани от големия бизнес, ако въобще има такъв. За сметка на това успях да обърна много внимание на семейството си, на детето си, на дома си. Като че ли годината ми беше повече за семейството, отколкото за работата. Макар че успешно завършвам поредното риалити. Има голяма вероятност победителят в "Музикална академия" отново да е от моя отбор. Така че имах успешна година, пуснах добри дуети - "На мен ми стига любовта" с Орлин Горанов и "Трябва да остана будна" с Лексъс. Радвам се, че напоследък всичко, което излиза от мен като музика, излиза и като текст от мен. Без да имам сериозна претенция, вярвам, че така е по-пълноценно и истинско.

- За каква промяна говориш в попмузиката?

- В момента се пее основно рап, който е със сериозни претенции да се превърне в новата чалга. Рапкултурата категорично превзе целия бизнес и в това няма нищо лошо. Не можеш да им отречеш на тези момчета, че работят здраво. И аз се опитвам да бъда арендби, доколкото мога. Това, което не ми харесва, е, че има много простащина в рапа.

А го слушат даже не младите, а малките. Няма да ги научи на нищо хубаво. Страхувам се за поколението, което слуша тези така наречени музикални произведения.

- Какво да се прави, борба между поколенията, има я и в "Музикална академия".

- Мъчно ми е за това, което видяхме в "Музикална академия". За пореден път отговорът кога ще се обединим най-после и ще бъдем истинска гилдия е "Никога". Тъжно е. Хората от шоубизнеса у нас са много алчни за внимание, оставят таланта на много, много заден план. Сблъсък на характери ли, на его ли, на някаква недостатъчна слава ли, нещо им липсва на хората. И това се видя в предаването. Преобръщат едно страхотно музикално събитие, в което можеше да се превърне това предаване, в безконечен спор кой е по-великият и има повече публика. Много елементарно и жалко. А ми се искаше да отрежем злите езици и да предизвикаме институциите да приемат най-после закони за българската музика.

- Кой е твоят фаворит за победител? (Интервюто е взето дни преди финала на "Музикална академия" - б.а.)

- Ще спечели Кичка, а искам да победят Поли или Дичо, и то не защото са от моя отбор. И двамата са толкова добри, че не мога да преценя кой е по-добър. И са еднакво страхотни хора, целите са музика.

- Полезни ли са тези музикалните формати?

- Полезни са само за хората, които работят в тях и взимат заплата. Пропукват се нещата най-вече след финала им, защото у нас няма музикални продуценти. Няма какво да се лъжем. Сега върви "Екс Фактор", аз питам къде е албумът на Рафи, та правите втори сезон. Всеки се пита каква врътка да направи, за да изкара някой лев.

За съжаление става дума за жълти стотинки. Не си правят сметка, че ако направят нещо смислено, може да не работят после цял живот. Дребнава история.

- Тъкмо си мислех, че вече си поукротила чепатия си характер.

- Като ми искаш мнението, говоря. Няма да премълчавам, я. По-скоро се научих да не се обаждам там, където не ми е работата. Може би защото слагам музиката на първо място, уважавам я, пипам внимателно тази материя. Силно вярвам, че изкуството като дар от Господа е нещо специално. Това ме е възпирало да влизам в някакви долни и елементарни отношения.

- Какво да очакваме от Мариана Попова през следващата година?

- На страхотен кръстопът съм в живота си и ми е трудно тук и сега да кажа какво ще създам догодина. Имам страшно много мисли в главата си дали да стоим тук. С всяка една простотия пред Народното събрание и вътре в него съм с още една крачка навън от България. Мога да кажа само, че ще излезе един страхотен дует през януари, без да казвам с кой, защото ме помолиха да мълча. Една много истинска и красива песен. Още сега, като слушам демото, плача. Това е най-скорошното. Но дали ще има и друго? Искам да преценя още веднъж и да си дам сметка има ли смисъл. За мен това е много важно, защото живеем в странен период. Не мога като повечето колеги да се абстрахирам от всичко, което се случва в държавата.

Хората да се бият на площада, а аз да пиша в социалната мрежа вижте новите ми снимки, чуйте новата ми песен, нали съм много куул. Моята музика зависи от живота, който живея. Не е нещо извън мен.

- С какво друго би се занимавала?

- Не знам. Със сигурност ще си взема една дълга почивка и ще оставя всичко в ръцете на Ханес. И ще си дам сметка накъде, как и какво. Няма да ми е леко без музиката. Най-малкото, което мога да направя, е да намеря клуб, в който да пея за кеф. Силно вярвам, че където и да вляза и изпея една песен, ще ме вземат. Усещам, че имам нужда от спокойствие, хармония, непретенциозен начин на живот. Да живееш с една претенция много тежи. Защото, откакто през 2006-а излязох на сцената на "Евровизия", винаги трябва да съм с изправен гръб, много гримирана, много нагласена. Това ме натоварва. Вярвам, че човек е много повече дух, отколкото материални неща.

- Да не би на Ханес да му писна да живее тук?

- Не, напротив. Той иска да остане в България. Ханес е болен оптимист. Постоянно прави нещо - проваля се една идея, веднага започва друга. Доста по-амбициозен е от мен в добрия смисъл на думата.

Ханес много вярва в България. Не мога да го кажа за себе си.
Вярвам само в чистата форма артист-публика. Когато отида да пея някъде и хората си купят билети и дойдат заради мен. Ето това е истинско. Оттук нататък ми е много трудно да приема хаоса, в който живеем. Боли ме, защото си обичам родината, горда съм, че съм българка, гордея се с историята ни, с всичко. Но това, което се случва, е нелепо и тъжно.

Наскоро имахме много емоционална благотворителна вечер в "Академията". Гостува ни Борис Годжунов. Не мога да се съглася, че той може да живее в мизерия. Нелепо и жестоко е. Това ме изкарва от равновесие. Чувствам се безсилна, че не мога да помогна. А не искам да се чувствам безсилна. От всичко това нямам сили и енергия да се зарадвам на детето си.

- Явно не искаш Мимето да расте тук?

- Ами, не искам. Защо всички сме болни през две седмици? Не съм глупава. Кой прави пари от болестите ни - фармацевтите. Защо трябва да държа детето си тук? Малко преди Мария да се разболее за пореден път, гледам реклами и вече зная какво ще и предпишат.

- Не е ли навсякъде така?

- Не е! Имам приятелки в чужбина и казват, че децата им не боледуват. Нас ни третира като страна от третия свят. А какво се прави там - оставят се хората да умират. Често се оглеждам и се чудя къде се намирам. Изчезнаха хората, човеците. Има присъствие на някакви материи. И ми е трудно вече да обяснявам рецептата на Мариана Попова за щастлив живот. Хубавият и апартамент ли? Ако няма любов и не сме здрави, какво му е хубавото. И ако не можем да помогнем на пет човека, за какво живеем? За чанта "Луи Вюитон". Ами нямам такава чанта.

- На какво учиш Мария?

- На такъв етап от живота си е, че в момента я уча да не пипа котлона, да не обижда и да не се бие и да казва благодаря. Колкото повече повтаряш благодаря, толкова по-добре. Уча я да казва извинявай. Чисто емоционално да ме разбира и да ме усеща. Не и го налагам, а и го обяснявам. Да знае, че и мама може да е уморена, да не и се играе. Съвсем нормални неща.

- Играете ли с Ханес на доброто и лошото ченге?

И двамата сме доброто ченге.

Честно казано, случихме на дете. Не ни дава поводи да сме лоши. Не знам как се получи, но съм намерила общ език с нея. И майка ми се старае много при възпитанието и, защото тя много ни помага. Само да не е болна - вирус след вирус и друг вирус. Посрещаме поредната Коледа на тъжните хора, на недоизказаност и неудовлетвореност. И колко години вече...

- Страхуваш ли се от остаряването?

- Не, напротив. Всеки етап от живота на човек е свързан с хубави неща. Свързвам остаряването с помъдряване. Ако съумея в годините, които ми предстоят, да осъзная още по-дълбоко, че трябва да обичам хората и да правя добро, значи с нетърпение очаквам за остарея.

- Какво става всъщност със сватбата ви с Ханес?

- Не искаме да се женим, не искаме да харчим пари за някаква безсмислена офанзива. Предпочитам да отидем в Куба например, нещо, което ще ми остане за цял живот. Носила съм много пъти бални рокли, снимала съм се дори за корица на сватбено списание, така че не мечтая да се превърна в принцеса.

- Но се разплака, когато ти предложи.

- Разплаках се, защото бях затворена повече от месец без близките си. Когато влизах във "ВИП Брадър", Ханес ме помоли никой да не му звъни и да го занимава с този формат, защото не го понася. Когато го видях в градината, реших, че някой е умрял. Не можех да си представя, че друго би го накарало да дойде. Затова започнах да рева и да вия едновременно.

- Как са го навили?

- С моя приятелка тръгнал да търси пръстен, защото искал да ме заведе в Рим и там да ми предложи брак в любимото си ресторантче. Явно продуцентите са разбрали и са го навили.

- Ханес ли е твоят човек?

- Мисля, да. Не бих го казала на всеки, но на теб ще ти кажа - всеки път,
когато се караме жестоко, а и ние имаме такива моменти, в следващия момент намираме начин да се срещнем. В погледите ни се вижда как искаме да сме заедно. Това е любовта. Но от гледна точка на мъдростта... Любо също е моят човек, можем да си говорим с часове. Орлин Горанов също е моят човек, обожавам да пея с него. За семейството, за Мария, Ханес е моят човек. Но безспорно имам и други човеци, които ме правят това, което съм. Приятелите са важни.

- Успя ли да опазиш приятелствата си?

- Минаха през много изпитания, отсяха се, временните си отидоха, но най-важните са до мен. И не са много. Тези, на които съм помогнала, дори не се обадиха. Не им се сърдя, това е част от играта. Направила съм го заради себе си.

- Различен ли е Ханес от българските мъже?

- Същият е. Мъжете са си мъже. Най-големият джентълмен в живота ми, който ме е карал да се чувствал като принцеса, е българин. Но аз просто не го обичах. Добрият човек е добър във всяка една точка на света. Виж, като манталитет е различен. Те са много по-самостоятелни, учат ги от малки да мислят за себе си. Ние го наричаме егоизъм, но не сме прави. Няма как да сме еднакви. Но за 5 години Ханес се преобрази.
Той е българче вече.

Когато обичат, хората се променят. Ханес държи на семейството си, на мен, помага ми, разделяме си работата вкъщи.

- Кой какво готви?

- Той готви италиански ястия, аз български. На мен ми е лесно, защото Мария си взима пълнените чушки и кюфтетата при баба си. Обожава паста и все иска татко и да направи.

- Не иска ли и братче?

- Не е настоявала. Но защо не, макар че още живея с тежкия спомен за прословутата си бременност. Не сме го планирали, не работим по въпроса. Ханес не е истеричен по темата, защото са четири деца. Аз съм много по-експанзивна в нашата връзка. На хрумки съм и това ми харесва. Само с музиката си не правя компромиси. Душата ми трябва да я усеща. Не съм превърнала таланта си в бизнес и въпреки това оцелявам.

Всичко за семейството