Спомени

Спомени

Навън снегът вали..вали
топи се в моите очи,
а в стая пуста аз седя
и свела неволно глава
пред прозорец пуст аз стоя,
тъй детски гледам на снега.

А в мен спомени безброй се стичат и валят,
като снежинки бели се топят.
И пак със спомените стари аз забавлявам се или тъжа..
Навън вали и продължава
да трупа пухкаво снега..

Отново аз за моите приятели се сещам
и как играехме със топката навън
и неусетносякаш за секунда
порастнахме като в кошмарен сън!
Навън студено е, но пак във мене нещичко тлеи,
а именно надеждата това е
да чакам моите приятели добри.

И ред спомени ред сълзи заснежени
стичат се във моите очи,
а навън вали и пак вали.
Но ето че годините минават
и стават пусти наще дни.
Животът ни истива като хлябът, но приятелят все до мен седи.
И вече сбръчкани и побелели
си спомняме за миналите дни..

Ах,отдавна беше, зная, но Боже, как мечтая за ден да се върна в БЕЗКРАЯ!