Годината на Милена

Ще запомня 2009-та година с това , че се сбъднаха желанията ми. Мечтите от детството добиха нов облик и се случиха. Христовата възраст ми донесе това, за което винаги съм се молела. В търсене на отговорите, намерих точните въпроси и разбрах защо, как, с кого . Колко дълго можем да живеем с капаци на очите?

По-удобно ли е или ако изберем слепотата , краха ще дойде неминуемо и тогава повече ще боли? Стиска ли ни да се изправим срещу себе си и да се намерим така, че да знаем кои сме и в чии очи искаме да се оглеждаме? Живота е логичен. Може да те остави в неведение и страх дълго време. Може да те изпълни с увереност, че си намерил истината. А после да ти предложи дар и да те изпита ще го видиш ли въобще, ще имаш ли очи да го оцениш и сърце да го поканиш трайно в живота си. Колко уверени и непобедими сме се чувствали като малки ? Пораснахме и осъзнахме, че не е страшно да летиш и да се гмуркаш . Страшно е да направиш избор и да поемеш отговорност за него. Да се научиш да не мрънкаш, а да знаеш кое и защо си заслужил . Благодарна съм, че точно в голямото лутане и многото сълзи, молитвите се сбъднаха и срещнах хора. Хора, които ме направиха щастлива, вървяха с мен по стръмното, направиха така, че да има с какво да се гордея . Да, суетата в мен остана, но тя се трансформира в желанието да бъда по-добър човек .Извадих жесток късмет. За това бих пожелала на всеки, да получи своя шанс и да го използва навреме. Ето, сега е зима, всички отново говорят за кризата, за улиците и страната, в която живеем. За лятото, световните личности, концертите и местата, които планират да видят. Най-хубавото, което Бог ни е дал е, че можем да срещнем някого и да сме у дома си навсякъде, щом сме заедно. Ще запомня годината с това, че се върнах към себе си и хората, които ценя сега са истински. Че местата, които видяхме заедно и дните, които споделихме все още ме карат да се усмихвам.

Милена, "Тройка на разсъмване"