Сняг в бутилка

„Какво е любовта?" попита ме малката ми братовчедка, влачейки шейната си към хълма."Мама и татко казват, че тя е много красива. Дали прилича на някоя от моите кукли с пясъчнорусите коси? Но аз защо не съм я виждала? А как са я запазили досега?" погледна ме въпросително Ани. Толкова много въпроси се блъскаха в малката й главица.

„Любовта Ани е..." замълчах. Как да обесня на шест годишно дете какво е любовта?Какво да й кажа? Как да й обесня, така че да разбере. Огледах се. Навскякъде около нас цареше весела глъчка. Деца и техните родители с шейни, големи и малки снежни човеци." Любовта Ани е като сняг в бутилка", започнах,  „Първо завалява сняг. Всички снежинки ти се струват еднакви докато. Докато не намериш най-красивата. Единствена по рода си. После я затваряш в бутилка, за да е само твоя и за да не я загубиш. Пазиш я от слънцето да не се разтопи, родителите ти пък пазят тяхната любов от лоши хора. Поддържаш ниска температура, за да я запазиш. Те пък правят разни малки жестове един на друг, за да я поддържат. Радваш й се искрено нали? Те също. Харесва ти как блести на светлината, защото е красива. Любовта също е красива. Не искаш да свърши зимата, защото ще ти е мъчно когато се стопи. Помниш колко плака за Снежко?" Тя кимна  „Ако любовта си отиде хората също тъжат... много." Тя помисли малко, разглеждайки зелените си ботушки и рече: „ Това любовта е сложно нещо. Радвам се, че мама и татко са успели да я запазят. Ако и аз някога я срещна, ако някога и при мен завали такъв сняг, ще направя всичко възможно, за да я опазя. А сега нека се попързаляме, моляя." Тя ме погледна с големите си лешникови очи и устните й се разтеглиха в усмивка при, което видях две малки бели зъбчета. „ Добре, да вървим"..

По някога любовта може да бъде обяснена наистина простичко...
Наистина бих се радвала, ако публикувате това мое "мини" разказче.
Целувки, Ейприл.7