Далеч от майка ми

Ето я моята история, тя не е happy като останалите, но все пак искам да я споделя:

Майка ми не обичаше вече баща ми (няма да казвам, защо) и трябваше да се разведе с него... така и направи. Бях само на 11 години и ми беше супер гадно, исках да умра. Никой не може да си представи как се чувствах и още се чувствам! Добре, че тогава имах приятелки зад гърба си и с тяхната подкрепа се справих.

Ако не бяха те, бях готова да се дрогирам, само и само да съм щастлива поне за малко. Мама замина да живее при майка си, но след една година замина за чужбина, за да изкарва повече пари. И така само по skype можем да се чуваме и виждаме! Тя си идва всяка година, но само за един месец. А разделянето ни просто... не мога да го опиша. Толкова ни е гадно и тъжно.

Гледам как заминава и очите ми се пълнят със сълзи .. и се разпадам. Искам да умра! Но трябваше да си идвам. Бях развалина - всичко ми напомняше за нея и почвах да плача и не можех да се спра. Така беше една седмица. След това постепенно се справях някак си (и аз не знам как) и така чакам следващата година за да я видя (само един път в годината си идва). Вече минаха четири години, а аз не мога да свикна. Не мога да се справя. Постоянно мисля за нея и ми е супер гадно. Ето това е моята история, разказана на кратко.

Али Данова