Любов от разстояние има!

Всичко започна в края на седми клас. Намерих профила на Ники в сайт за запознанства. Сетих се, че го познавам. Бях му сервирала торта на рождения ден на наш общ приятел. Писах коментар на една от снимките му, а след около час - два имах отговор. И така, карахме я на интернет - закачки една седмица. След тази седмица, той се беше престрашил да ми намери скайп-а. Писахме си пак горе - долу толкова време. Разговорите ни се състояха в нещо като „как си?","какво правиш?","каква музика слушаш?". Направи ми впечатление, че той нито веднъж не ме попита дали имам гадже. И може би именно това пробуди интереса ми към него. Искаше просто да споделя с мен, като с приятел, въпреки, че една седмица чат, не може да се нарече дори „познанство".

Аз обаче, бях тази, която го покани навън, колкото и странно да звучи. Тогава се събирахме много хора в двора на една детска градина. Хора, които никак не бяха мой тип. Той се появи там със усмивка до ушите. Казахме си „здрасти", ама беше някакво такова срамежливо. Но, не беше като да не се познаваме. От това, което си поговорихме в онзи ден, разбрах, че наистина го харесвам.

17.05.2008г. Това беше и деня, в който тръгнахме.
Вечерта бях с нашите на някакво събиране. Бях толкова развълнувана, че веднага казах на мама. Тя разбира се не беше никак очарована. Края на седми клас, а аз вместо да уча за изпитите, взех, че си хванах гадже. Така го приемаше тя. Да, ама аз се чувствах много добре и това нейно отношение не ми направи впечатление.

Още от самото начало, от както се откъснах от онази компания, аз започнах да уча по-сериозно за изпитите. В последствие дори се оказа, че съм приета в мечтаната гимназия. Бях много щастлива. С Ники прекарах най-незабравимото и безгрижно лято в живота ми. Тези три месеца с него ме промениха много. Започнах да усещам как полагам основите на характера си. Разбрах какво означава „морални ценности". Изградих себе си като личност, до колкото можех да се нарека „личност" на тези години.

Времето ни минаваше най-вече в общуване. Слушахме една и съща музика, а това само успяваше да ни сближи. Не беше като с другите момчета. Усещах, че не мога да му се нарадвам. Усещах как ме кара да се усмихвам дори за най-дребните неща. Започнах да ценя съвсем различни моменти от преди. Сдобрих се и със най-добрата си приятелка покрай него. Той беше първото момче пред което плаках. И не от какво да е, ами от радост, от силните думи, които ми каза. До тогава никой не ми беше говорил така искрено, никой не ме беше карал да се чувствам значима. От тогава не чух отново такива думи, дори от него самия. Това може би прави момента още по ценен. Случиха се толкова много неща. И това само за три месеца.

Дойде 15ти септември. Трябваше да замина. Е, не, че Банско и Благоевград са много далеч, но нямаше да се виждаме всеки ден, както преди. Много ми липсваше, през цялото време. Усетих как след половин година с него, го обичах толкова много, че между нас можеше да застане само ученето. Зимата на 2008/2009 мина тежко. Поне за мен. Ревност, липса, гордост ... усетих какво означава да имаш сериозна връзка. Не, че е нещо лошо, това просто е най-голямата отговорност към даден човек. Имаше и хубави моменти, все пак. Ходихме на ски, кънки. Разхождахме се в най-големия студ.

За първи път прекарах Свети Валентин с половинка. И все пак мина, а ние се държахме.
Неусетно дойде 17.05.2009г. Годишнината ни. Спретнах му номер. Казах му, че няма да се прибирам, поради поредица от причини. Той, милия, ми повярва. Е, прибрах се и го изненадах. Бях му спретнала супер забавен подарък. В една кутийка бях сложила 365 листчета, навити като свитъчета, залепени с изолирбанд. На всяко листче пишеше нещо, което да го радва. Всеки ден, до следващата ни годишнина, той трябваше да взима по едно листче. Мисля, че му хареса, макар че не е много редовен във изваждането на листчета. Той ми подари едно от най-ценните неща за него. Скарабей (или поне така си мисля), чиито крилца се отварят и се показва един часовник. Наричаме го „безценното". Знам, какво означаваше за него този часовник и бях убедена, че показва любовта си, като ми го подарява.

Лятото на 2009 беше много забавно и разнообразно. Познавахме се много по-добре от предишното лято. Ники имаше група и свиреха чат-пат. Аз естествено се стараех да не пропускам нито един техен концерт. Не успявах да бъда навсякъде, но където можех, си прекарвах много добре. Това много разнообрази лятото ни. Ходихме на пикник, по язовирите.. общо взето гледахме да си запълваме времето с нещо различно от кафенета. Това беше нашата политика.

Мина и лятото. Свърши и 2009та година. Дори първият учебен срок почти отмина. Аз не преставам да го обичам все така силно. Единствената ни пречка е това, че родителите ми не одобряват връзката ни, но мисля, че и с този факт започнах да свиквам. И след година и осем месеца с него, мога да кажа, че срещнах най-прекрасния човек. Той не се отказа от мен, въпреки, че по цял ден вижда приятелите си с половинките им, а аз съм далеч пет дена в седмицата. Можеше да е по-щастлив сега, с някое друго момиче, но той не го направи. Не ме предаде и остана с мен. Подкрепяме се във всяко едно отношение. Много го обичам и мисля, че сме перфектния пример, че ЛЮБОВ от разстояние ИМА.

Пирина