Много от най-великите, влиятелни и успешни филми, правени някога, са вдъхновени от литературен първоизточинк. "Кръстникът", "Портокал с часовников механизъм", "Апокалипсис сега", "Психо", "Полет над кукувиче гнездо", "Няма място за старите кучета", "Властелинът на пръстените"... Списъкът е по-дълъг от снимачния период на последния филм на Кубрик "Широко затворени очи", пише "Труд".
Виж тук новите електронни издания в MediaMall - цени от 1,20 до 4,80 лева - вече и с SMS
Но трябва да сме наистина лишени от сетива, за да не знаем, че за всяка качествена екранизация има поне няколко десетки болезнено лоши опити да се пренесе магията от хартията на сребърния екран. Филмовата история е пълна с примери за опустошителни провали, които извикват в съзнанието на зрителя изречения от рода на "защо изобщо са се занимавали - да бяха оставили тази книга на рафта".
Алчността на продуцентите е хвърлила сянка върху много литературни шедьоври, които са били омерзително варваризирани от месарски опити за тяхната широкоекранна адаптация. А твърде често и посредствените книги вдъхновяват свои още по-слаби аудио-визуални версии.
И така - да започваме. В последните години никое заглавие не предизвиква повече отрицателни реакции от "Здрач". Вампирската романтика е вдъхновена от почти прилични тийн книжлета, които просто не трябваше да бъдат пипани.
Но пък тогава попкултурата нямаше да се обогати с многобройните шеги с бледата Бела (Кристен Стюарт), инертния Едуард (Робърт Патисън) и нелепия Джейкъб (Тайлър Лаутнър).
"Здрач" наистина е ослепително слаб филм, но пък донесе маса пари. Както и друг читателски феномен "Шифърът на Леонардо". Конспиративната проза на Дан Браун беше толкова успешна, че нямаше как да не бъде пренесена в киносалоните. Но дори и Том Ханкс не успя да спаси филма от бруталната, агресивна посредственост.
Друг пример за нескопосано пренесена от страниците на екрана история е фентъзи феноменът "Ерагон", пленил колективното въображение на милиони млади читатели в началото на новия век.
Филмът, който неизбежно се появи няколко години след първата публикация, се оказа горчиво разочарование.
Но не колкото излезлия преди четири години хипер провал "Пътешествията на Гъливер". Холивуд наистина се опита да хвърли петно върху приключенската класика на Джонатан Суифт от XVIII век. С Джак Блек в главната роля "Пътешествията на Гъливер" бе нищо повече от жалък каталог на плоски гегове, физически хумор и невдъхновени изпълнения. Филмът беше един от големите провали на 2010-а.
Друга опропастена класика е "Котка с шапка" на идиосинкретичния гений Теодор Гайсел, известен като Доктор Зюс. Магията на неговите необикновени произведения е трудно постижима в контекста на студийното кино, но за "Котка с шапка" дори не се бяха постарали.
Малко повече талант и внимание към детайла е вложен в екранизацията на "Двестагодишният човек" на Айзък Азимов. Филмът с Робин Уилямс в главната роля обаче предложи много сополива мелодрама за сметка на вдъхновената фантастика.
Класиката на Дюма "Тримата мускетари" е ставала жертва на много спорни адаптации, но никоя по-лоша от екстравагантния провал на Пол Андерсън от преди три години. Интригуващата история беше напълно потънала в блатото на клиширания диалог, визуалните ефекти и неприятната актьорска игра.
"Алената буква" на Натаниел Хоторн е друга оцапана класика. Екранната версия с Деми Мур и Гари Олдман беше премахнала цялата историческа вкусност на романа.
Така стана и с "Машината на времето" по Хърбърт Уелс. Филмът с Гай Пиърс и Джереми Айрънс остави трайно лош вкус сред почитателите на легендарната книга. Като говорим за фантастика, няма как да не споменем фиаското "Дюн". В средата на 80-те визионерът Дейвид Линч прави опит да екранизира епичната книга на Франк Хърбърт, но от студиото се набъркват в артистичните му решения и в крайна сметка готовият продукт е една бъркотия. Почерка на Линч го има, но си личи, че филмът е имал сериозни проблеми. Самият режисьор си признава провала и го определя като най-гадното преживяване в кариерата си.
А докато вие четете този текст, някой някъде вече е взел решение да опропасти поредната книга.
Коментари (0)
Вашият коментар