Сладък живот: 60-те години на италианското кино

Годината е 1960-а. По кината излиза монументалният филмов шедьовър на Федерико Фелини “Сладък живот” и Италия никога вече няма да бъде същата. Сюрреалистичният брилянт ознаменува прехода на Фелини от неореализма към пищните кинематографични видения, които стават символ на бурния звезден живот в Рим, превърнал цялото десетилетие в иконична епоха. 60-те години са най-плодотворният период за италианското филмопроизводство. Халетата на легендарното студио “Чинечита” са по-заети от всякога, пише "Труд".

Всяка година изпод Ботуша излизат буквално стотици заглавия, които да запълнят нуждата на разрастващата се консуматорска класа за модерно забавление.

Подемът на индустрията е подпомогнат от експлозията на тъй наречената “култура на знаменитостите”. Холивуд обръща поглед към Италия и изсипва маса продукции в Рим. Аристокрацията на американския шоубизнес се смесва с елита на местното кино по улиците на древния град. Настъпва златно време за папараците. Една дума, която идва директно от “Сладък живот” и става символ на фотографската жажда за сензационни звездни снимки.

Вълшебното време е запечатано на хиляди черно-бели “парчета живот”.

Много от тях влизат в разкошната лондонска колекция “Годините на La Dolce Vita (сладък живот от италиански, б.р.).

Фотографиите са запечатали страхотното време, което най-ярките звезди са си откраднали в Рим и други градове на Италия. За няколко години древният град е столица на световното кино. Тук по работа и/или удоволствие редовно отскачат Кари Грант, Одри Хепбърн, Ракел Уелч, Лиз Тейлър, Ричард Бъртън, Джак Лемън, Джейн Мансфийлд, Рок Хъдсън, Джоан Колинс... Те се събират заедно с европейски знаменитости като Бриджит Бардо, Анита Екберг, София Лорен и, разбира се, Марчело Мастрояни - символът на “сладкия живот” в Рим през 60-те години. Но все пак говорим за времето, в което италианските режисьори и продуценти са дори по-известни от обожаваните изпълнители. Това е епохата на Фелини, Де Сика, Висконти, Антониони, Пазолини, Леоне, Бертолучи, Карло Понти... Всички искат да се докоснат до тяхната магия. През 70-те темпото се забавя и бумът отшумява. Но днес легендата за “сладкия живот” на италианското кино отново е жива.