Искам кожата ти (галерия)

"Дай ми парче от кожата си, а аз ще ти дам част от душата си." Може да звучи като договор с дявола, но не е. Ако приемете, няма да получите пари, слава, жени или каквото там сте си пожелали, но няма и да отидете в Ада, пише "Труд".

Най-много да се сдобиете с татуировка, която никой друг няма. Или ще бъдете възхитени от нея, или ще я намразите. Средно положение с творбите на Джей Фрийстайл няма.

Представете си, че отивате да си направите татус, но ще видите резултата едва когато рисунката бъде завършена върху тялото ви и няма да има връщане назад. Ще приемете ли?

Може да се изненадате, но много хора го правят и не съжаляват. Оставят се в ръцете на Джей и получават шанс да надникнат във въображението му. Той никога не използва скици. Всичко идва на момента и стъпва на импровизацията. Всяка татуировка е уникална и се прави само един-единствен път.
Джей е роден и израснал в консервативно китайско семейство в Йоханесбург, а преди 10 години се мести в Амстердам, където живее и сега. Изцяло самоук, артистът вмесва няколко стила и техники, а в работите му се преплитат акварел и графични елементи, реализъм и абстакционизъм.

Посетителите на студиото му се опитват да идват с детайлен образ на това, което искат да си татуират, но след като говорят с него и видят познанията му в областта на естетиката, разположението, цветовете, размера и символите, просто се отказват от първоначалната си идея и му казват: "Давай смело. Доверявам ти се изцяло" , разказва пред "Дейли Мейл" художникът.

Често му се случва да рисува върху хора, които идват за своята първа татуировка. Те като че ли са по-смели и по-склонни да опитат нещо ново и различно. "Не всички харесват стила ми, разбира се. Някои идват и държат да получат стандартен татус. Правя и такива, но много по-интересно се получава, когато хората ми гласуват доверие", продължава Джей.

Артистът е запознат с платната на майсторите в изобразителното изкуство и черпи вдъхновението си от тях. Много научава и по време на пътешествията си, които задължително организира през определени интервали от време. Със себе си носи и своите инструменти и така пренася творбите си отвъд границите на Холандия.
Ако сте достатъчно смели да седнете под иглите му, без да знаете резултата, хвърляйте око на страницата му във фейсбук - /www.facebook.com/ JFreestyle. Може някой ден да мине и през България.

Татуировките станаха на пет хиляди години

Пеперуда, кацнала на рамото на момиче. Дракон, докоснал с огнения си език нечий глезен. Бонсай разпрострял короната си върху бицепс... Символи, криещи значението си само за този, който е избрал да остави трайна следа по кожата си. Тялото се превръща в картина, която поръчителят й носи винаги със себе си. Татуировките днес са постоянен аксесоар или начин да отбележиш преломен момент от живота си.
Изложба във френския Musee du Quai Branly показва, че татусите не са феномен на последните десетилетия, а са се появили преди повече от 5000 години. Със своите 300 фотографии, инструменти, черепи и парченца кожа изложбата ще върне любителите на това изкуство до неолита и ще остане отворена до края на октомври.

Докато татусите са сравнително ново явление в Европа и Америка, рисунките по тялото са били част от полинезийската и египетската култура. Това доказват и символите, открити по мумиите. Първите татуси се появяват по телата на мъжете и жените от неолита, а на Запад идват доста по-късно - през ХIХ век. Първата отбелязана в историята мания по татусите се свързва с висшата класа на Викторианската епоха. Пътешественици, поели към новите си открития, се връщали у дома в Обединеното кралство с множество истории за странни татуирани жени, които срещали по пътя си. Така бързо превърнали татуировките в знак, с който богатите дами избирали да украсят своята кожа. Рисунките били толкова примамливи, че самата кралица Виктория си татуирила бенгалски тигър, борещ се с питон.

По-различно било в ориенталските и африканските култури, където татуировките играели по-голяма роля, а и все още продължават да го правят в някои от тях. На Запад татусите се приемали като знак за маргиналност и с тях белязвали затворниците и робите. Такъв е случаят с Colbert's Code noir - черния код, с който маркирали нарушителите на закона и проститутките във Франция.

В началото на 30-те години на ХIХ век в Северна Африка циркове опъвали шатрите си и спирали караваните си край пътя. Брадати жени, магове, укротители на змии, гълтачи на огньове - тази странна смесица от чудаци се отличавала и с татуировки по кожата си. Странностите в поведението на артистите се допълвали и от странните линии по телата им. Рисунките били знак за принадлежност, само че не към света на богатите, както е било по време на кралица Виктория, а към света на особняците. Европа, която винаги си падала по "странностите", в които умело се преплитали необяснимото, илюзиите и науката, ги посрещнала с отворени обятия. Благодарение на тези артисти изкуството на татуировките достигнало своя разцвет през ХХ век.

Християнството не посрещнало рисунките по тялото с такава охота. Те били официално забранени през 787 г. на втория събор в Никея. През Средновековието пилигримите запазили живо това изкуство и го съхранили през вековете.

Голямата промяна настъпила през ХVIII век, когато татусите започнали да се възприемат като знак на непокорство, бунт и свободомислие. Постепенно те били приети в обществото на бохемите. С тях покривали телата си и войниците. Моряцитесъщо не останали по-назад. При тях обаче татуировката имала и друга функция - показвала земите, през които носителят е преминал. Костенурката означавала, че мореплавателят е преминал Екватора, котвата показвала, че е преплавал Атлантическия океан, докато драконът означавал, че се връща от Изток.

До края на ХIХ век татусите вече били част от мейнстрийм културата, въпреки че някои от тях запазили и първоначалната си идея и цел. Така през Викторианската епоха в някои части на Обединеното кралство отвличали жени, насила изрисували телата им и след това ги карали да работят като атракция на циркови представления.
Въпреки че популярността на татусите белязала бодиарта през 20-те, 30-те и 40-те години на миналия век, следвоенните години спрели напредъка му за известно време. Потънало в забрава за няколко десетилетия, голямо си завръщане изкуството направило през 70-те години, когато било прието от феминисткото движение, преди да стане аксесоар и начин за разкрасяване през 80-те. Следващото десетилетие рисунките вече били част от мейнстрийма.

Сега, когато татуировките отново са в разцвета си, изложбата във френския музей цели да покаже, както твърдят кураторите , че "татусите са част от общото наследство на човечеството". А то може да носи както белега на епохата, така и на индивидуалността на отделната личност.
Татуировките си остават език и за начин за комуникация. Остава само човекът отсреща да разбере какво е посланието, което носят.