Метросексуалността умря. Да живее спорносексуалността

Докато тичаше до огледалото, за да провери дали не му се е появила някоя нова бръчка, метросексуалният мъж навърши 20. Е, колко бързо растат децата!

Сякаш беше вчера, когато го описах за първи път през 1994 г., малко след като бях на изложбата "Това е мъжки свят" на списание GQ. Тогава

там видях
бъдещето на
мъжествеността
А тя беше
намазана
с крем

"Метросексуалният мъж, необвързаният, с високите доходи, който живее или работи в големия град (защото там са най-добрите магазини) - той вероятно е най-обещаващият потребител на десетилетието", предвидих аз.

Две десетилетия по-късно, като гордо демонстрират и показват мъжката си суета, метросексуалните остават във фокуса на ненаситния потребителски пазар.

В скорошен доклад на HSBC (банкова корпорация в Хонконг и Шанхай) се изписаха куп глупости за това колко важна е станала метросексуалността. Но това, разбира се, не е нищо ново за всеки, който има очи да види лъскавите и непрекъснато пазаруващи мъже около себе си. Или в леглото си. Или начина, по който мъжките списания, от които се показват бицепси и мускули, надминаха продажбите на чисто женските четива. Не е новина и за всеки, разбрал новината от миналата година, че

вече мъжете
харчат много
повече,
отколкото
са го правили
жените

От гледната точка на днешния напарфюмиран, излъскан, спретнат и свикнал на селфита свят, е трудно да се повярва, че в началото на 90-те метросексуалните е трябвало да се мъчат да бъдат чути. Повечето хора не са разбирали какви са тези нови момчета и защо се мотаят толкова в банята.

Тогава мъжката хомосексуалност е още заклеймявана и отчасти забранена, а стремежът на мъжете да бъдат желани - презиран от мнозина.

Нарцисизмът се е смятал за чисто женска черта или дори оскаруайлдовска. И вижте какво се е случило с него. Опитите на Оскар Уайлд - последния денди, помагат да се заклейми викторианският морал през по-голямата част от ХХ в. Мъжката суета в най-добрия случай се е смятала за женственост, а в най-лошия - за извратена.

В края на ХХ в. с премахването на последните закони срещу хомосексуализма, с появата на манията по звездите и тяхната битка да бъдат видени в брандирания свят изчезнаха и последните останки от викторианския морал.

И за да ви дам пример за това, ще кажа само две думи - Дейвид Бекъм. Това е този футболист,

който
стана
световноизвестен
повече с
внимателно
подбраната си
прическа,

невъзмутима хубост и огромното желание да бъде желан, отколкото със своите умения на терена. Щом веднъж, през 2002 г., се каза (от мен, извинявай), че халфът, който облича женска дреха като индийското сари, е истинският метросексуален мъж, тогава всички възкликнаха: "Аха, сега разбрахме." И цялото онова отричане от 90-те се превърна в безкрайно бъбрене за метросексуалността и поддържането на мъжа. Но все още хората не разбираха какво наистина се случваше с мъжете.

Всъщност огромното значение, което метросексуалната революция има, е скрито от повърхностния начин, по който тя се отразява. Метросексуалността е парадокс, на който Уайлд би се насладил, но не само с кожата си. Тя не е само масажи на лицето и мъжки чанти, черен молив по очите и джапанки. Тя не е мъже, които са като момичета или като гейове. Тя е за мъже, които стават каквото пожелаят. За тях самите. Точно както жените са насърчавани да правят каквото пожелаят.

Така ходенето на упражнения, купуването на определени продукти или просто доставянето на удоволствие на мъжете, както това правят жените с брачни халки, е съвсем нормално вече. Както, ако все още трябва да се уверим, че ги има думите "мъжко" или "за момчета", написани на етикетите върху опаковката. Така е и с младите мъже днес, които наистина могат да бъдат всичко. Толкова много, че може да им дойде в повече на по-старите поколения

метросексуални мъже.
Със своите
старателно
напомпани и
изваяни тела,
подчертаващи
всеки мускул
татуировки,

пиърсинги, очарователни брадички и дълбоки деколтета е очевидно, че второто поколение метросексуални по-малко се интересуват от дрехите, отколкото тези преди тях. Изцяло издигащи себе си в култ, второто поколение е абсолютно вулгарно. Техните собствени тела (вече напомнящи по-скоро принадлежности и продукти) са се превърнали във върховния аксесоар. А във фитнес залата ги превръщат в желана стока - такава, каквато всеки може да види и сравни във всеки онлайн магазин.

Тази нова вълна превръща "сексуалността" в "метросексуалност". Всъщност вече има нужда от съвсем нов термин, с който те да се описват - тези напомпани младоци като излезли от реклама на Бекъм или Роналдо, в които

спортът влиза
в леглото
с порното,
докато господин Армани ги снима.

Така че нека да ги наречем "спорносексуални" (от спорт и порно).

Но за разлика от старите реклами на метросексуалния Бекъм, в които неговите атрибути са изкуствено украсени, днешните "спорносексуални" минават сами през фотошопа в истинския си живот.

Лъскавите списания създадоха ранните метросексуални, а манията по звездите ги изстреля в орбита. Но за днешното поколение социалните мрежи, селфитата и порното са основната движеща сила на мъжете, които искат да бъдат желани. Те искат да са желани заради телата им, не заради техния гардероб. И със сигурност не заради ума им.

И подозирам, че Уайлд би одобрил това.

МАРК СИМПСЪН, "Дейли Телеграф"