Нудълс, китарист на “Дъ Офспринг”: Сега е най-щастливият период в кариерата ни

- От 30 г. сте на сцена. С възрастта и опита по-добри ли ставате, или младостта е важна за правенето на пънк музика?
- Ставаме все по-добри. Сега дори е по-лесно и забавно. Феновете ни са страхотни, усещаме енергията им и се вдъхновяваме.

- Каква е разликата между публиката ви сега и тази преди 20-30 години?
- В началото се харесвахме предимно на сърфисти, скейтбордисти, не бяхме много популярни. Албумът Smash обаче буквално ни изстреля към върха - започнаха да ни слушат много хора. Публиката ни не се променя много през годините, само се увеличава.

- Една от най-популярните пънк банди сте. Успявате ли да оправдаете очакванията на феновете си?
- Излизаме на сцената и даваме най-доброто от себе си за шоуто. Феновете ни усещат колко много харесваме това, което правим, и се забавляват заедно с нас. Ние сме себе си, музиката е животът ни. Ако постоянно се питаш “Това би ли се харесало на публиката”, ще се провалиш.

- Имате ли нещо като ритуал преди да излезете на сцената?
- Нищо специално. Аз си раздвижвам пръстите с китарата, а после си пожелаваме успех с “Дай пет”.

- Имали ли сте такава трудност в кариерата, че да си кажете “Край, отказвам се от музиката”?
- Имали сме много моменти, в които сме се чудили какво ли ще се случи в бъдеще. Беше много трудно, когато Рон (барабанистът на “Дъ офспринг” до 2003 г, б.р.) напусна, но винаги сме продължавали, защото обичаме музиката и бандата.

- В кой период от кариерата си сте се чувствали най-щастливи и удовлетворени?
- Може би в настоящия момент. Свирим по-добре от всякога и още адски ни харесва да го правим. Преди 20 г. беше много вълнуващо, ново, имаше куп предизвикателства, но беше и доста плашещо. Тогава трябваше да работим през деня нещо друго, защото не можехме да се издържаме от музика.

- Smash е най-продаваният ви албум. Той ли е любимият ви?
- Smash постави началото на кариерата ни, от хоби музиката се превърна в основно наше занимание, което е страхотно, но не мога да кажа, че ми е любим, харесвам всички.

- Кой е албумът, който сте записали най-трудно?
- На прима виста щях да кажа, че е първият, но не е така. Всъщност трудни албуми нямаме, има само такива записи, проточили се дълго във времето. Rise And Fall, Rage And Grace е такъв, дълго го чакахме.

- Какво слушате, докато шофирате?
- Миналото лято си направих едно дълго пътуване с кола. В айпада си бях заредил микс от много класически пънк, някои нови банди, и разбира се, “Дед Кенедис”. Понякога пък съм в настроение за Джони Кеш.

- Опишете се с три думи!
- О, само с три? Тогава нека да са висок, пиян и смотан.