- Г-н Милев, вие сте едновременно действащ музикант, общински съветник в Костинброд и член на управителния съвет на "Профон". С кое се самоопределяте и с кое съобразявате останалите ангажименти?
- Ако се самоопределям категорично към едно от всичките неща, няма да бъда това, което съм. Аз съм комбинация от всичко, което ми се е случило и което съм правил. Това, че съм завършил икономика, това че съм била 14 г. данъчен инспектор, че съм се занимавал с финанси ми помага в музикалната част при поставяне на пазар и при създаване на позиция. Председател на комисията по жилищноспестовни влогове и съм в комисията по финансите. Хората, които са по-нови като общински съветници в Костинброд, ме знаят, че съм музикант, защото са ме виждали по телевизора. Когато сме се събрали и имаме някакви финансови разглеждания за проекти на общината, в които говорим за приходи и разходи, е много смешно, че те гледат към мен, все едно на мен обясняват подробно. (Смее се.) Това е чаровно и приятно.
- Кое от всичко ви храни?
- Общинската заплата. (Смее се.) Получавам осигуровки върху нея. Малко е сложно. Истината е, че не обичам много да говоря за пари в чистия им вид. Всичко, което притежавам като имущество, абсолютно препокрива всичко, което съм декларирал в данъчните си декларации, бъди сигурна в това. Това съм го правил и в годините, преди да отида на гости на държавата, и това ми е помогнало много, когато след това трябваше да съдя прокуратурата и следствието. Имах достатъчно доказателства за пропуснати ползи от моите декларации, които съм подал преди влизането ми в затвора. На това основание стъпих и заведох исковете си.
В онзи момент бях в много сериозен творчески подем. Тогава се бях класирал за "Златният Орфей" и всъщност не можах да отида на него. Реално станах популярен като музикант 8 г. по-късно след първата Евровизия с Мариана Попова.
- На какво основание точно ви прибраха и как успяхте да докажете, че сте невинен?
- Тогава ме обвиниха за документи и справки, които са ми носили. Основният въпрос на всички беше: "Кой ти донесе тези документи?" Трябваше да разпозная човека, който ми е дал фалшива декларация. Но идваха хиляди хора да подават декларации всеки месец. И ни арестуваха няколко човека.
Уважавам всички
институции, но в тях
има хора, които са
инатливи и не толкова
кадърни
Поради тези 2 неща и желанието за кариера често правят грешки. След това се инатят. Всъщност моят престой в затвора за 1,5 г. беше заради инатене. 'Щото ние вече сме направили грешката, а сега ако вземем и си я признаем, ще стане лошо за нас, няма да пораснем в кариерата.
За да ти втежнят ситуацията, ти струпват и ти повдигат много голямо количество обвинения по много членове, за да може първоначално обвинението ти да изглежда огромно и страшно, за да те държат колкото се може повече. Впоследствие членовете започват да отпадат един по един. Точно тогава беше променен
Наказателнопроцесуалният кодекс, който познавам много добре между другото. Преди 2000 г. не задържаше съдът, а прокуратурата. Това беше променено впоследствие и хората не знаят, че който е бил задържан преди 2000 г., винаги може да съди България в Страсбург, защото прокуратурата е страна в процеса, както и защитата. Единственият орган, който не е и преценява виновност, е съдът. Изначално задържанията преди 2000 г. са били незаконни, защото са били извършвани от страна в процеса. Оттогава направиха така, че когато те задържи прокуратурата, има право да го прави от 24 до 72 часа. След това те трябва да отидат пред съда и да изложат доказателства, въз основа на които са те задържали и съдът да прецени дали да останеш задържан. Аз съм най-дълго задържаният в следствието - 1 г. във Варна и оправдан. В следствието е най-тежък престоят. Там по мое време нямахме и разходки. Веднъж седмично се бръснеш, веднъж на 2 седмици се къпеш. Това са ти излизанията.
- Как разбрахте, че сте обвинен в документна измама?
- Обадиха ми се по телефона приятели да ми кажат, че ако се прибера вкъщи, ме чакат да ме поканят на гости. И аз се прибрах. Елементарни са ситуациите в тоя случай. Много често, за съжаление, някой скача с огромна сила да каже ето аз си върша работата, без да е сигурен дали е прав. От това страдат много хора. Дори сумата, за която осъдих следствието и прокуратурата, е в резултат на данъците на всички нас.
- Успяхте ли да осъдите прокуратурата?
- Да. Имам две спечелени дела - срещу следствието и срещу прокуратурата. По едното, по което имах престой 1,5 г. в затвор, и по другото, по което имах няколко прибирания за по 24 часа.
- Докато сте били в затвора, съпругата ви е родила сина ви. Кога го видяхте за първи път?
- Мисля, че беше на 1 месец, когато го доведоха. Следователят беше накарал жена ми да седи в чакалнята на следствието 1 час с детето, за да го видя. Някои хора са идиоти. Какво да ти кажа. Горе-долу тогава се разболях от ларингит. Там нямаше и доктор в онзи момент. Адвокатът ми докара външен, купи ми и лекарства. Тях обаче 4 дни ги нямаше в шкафчето за лекарства. И в момента тия неща се правят.
- Кое ви съхрани в затвора? Какво беше всекидневието ви 1,5 г. там?
- Като отидеш на място, където времето не тече, изведнъж става друго. Когато влезеш в затвора, и се наспиваш. Първите дни спиш, защото си изморен. После не ти се спи. Там разбрах, че часовникът върви по друг начин. Не на 12 часа, а на 5-6. На толкова ти се приспива. Това не съвпада с нормалните ден и нощ. Всъщност ти трябва да си налагаш да живееш нормалния живот, който е отвън. Обаче в един момент сънуваш как телефонът ти звъни, липсва ти радио, нямаш телевизия, вестници - беше забранено там, защото някой си се опитал да се запали с вестници. Единствената информация получаваш, когато влезе някой нов човек.
Прозорецът не е прозорец. Той представлява два реда стъклени тухли, като единият е без една тухла отгоре, а другият – без една отдолу, за да влиза въздух. Всичко това е покрито с ламарина на дупки. Това е светлината. Една вградена в стената лампа блещукаше само. Даже си мисля, че ако имах възможност да чета вестници и книги, съм щял да си повредя зрението. Моите близки ми казваха, че съм станал прозрачен. Казах си, че преди 100-200 г. не ги е имало тези неща – радио, електричество и т.н. Затова не се самонавивам, не се сравнявах, а си посверих часовника.
Брат ми успя да ми вкара радио. Точно като по филмите в подметките на маратонки. Беше ги издълбал и в едната беше сложил радиото, а в другата батерии за него – подредени, залепени, уплътнени, за да не дрънкат, като се носи кутията. Чифтът седеше малко нелогично тежък. Така вкарах и пейджър, най-малкото за да знам кога пристигат близките ми и да мога да се обръсна и изкъпя, преди да се видя с тях. Не само за теб е стрес да си в затвора, но и за тях.
- Защо, след като излязохте оттам, оставихте работата на данъчен инспектор?
- Имиджово е добре да бъдеш в същата система, докато имаш висящи дела, защото показваш, че не се притесняваш. Благодаря на моя началник, който тогава ме възстанови без никакви проблеми и претенции. Когато ме оправдаха по всички дела, през 2008 г. тръгна шоуто на Азис. Дотогава седеше чаровно – музикантът, който е данъчен инспектор.
Обаче изведнъж тръгва шоуто, аз съм му музикален директор. Ставам такъв и на “Дансинг старс”. Това започна да прави впечатление. Данъчната администрация е затворена система и има хора, които са започнали да задават въпроси на моя директор и той ми каза. Знаеше, че си върша работата и всичко е наред. По закон, когато си данъчен инспектор, нямаш право да получаваш доходи от нищо друго освен от данъчната администрация или по закона за авторските права, евентуално. Но аз как работя, като такъв в шоутата? И по кое време на деня? Щяха да го накарат да въведе специална присъствена тетрадка само за мен, за да ме дебнат. И така напуснах. Никой не ме накара да напусна, никой не ме е изгонил. Просто така се случи.
- Кандидатствали сте 2 пъти в консерваторията. Защо се отказахте и защо се записахте в УНСС?
- През 1986 г. завърших средното си образование. Бях отличник. Моят учител по китара ми каза, че съм умно момче и е по-добре да завърша друго, да имам професия в ръцете, а музиката може да ме храни на края на света. В най-тежките ми моменти, навсякъде мога да взема 1-2 деца да им преподавам и пак ще се храня. Но същевременно аз не съм професионалист, каквито са Ачо Заберски или Мишо Йосифов. Това е битка, в която трябва да отвоюваш 2 пъти повече, за да те признаят.
При първото ми кандидатстване в консерваторията ме отхвърлиха още на първия тур. Имах около 2 седмици да се подготвя за каквото и да е друго. Тогава имаше задръжка 3 месеца ако не влезеш да учиш, а ако си приет, излизаш оттам още септември. Трябваше спешно да вляза каквото и да е. Така избрах икономика. Тогава не беше популярна. Седнах и започнах да уча география. Един приятел ме научи как се пишат теми. Той беше командир на бригада, който учеше икономика. Заведе ме на кръщене на човек от изпитващата комисия. Той ми даде една тема да прочета и тя се падна на изпита. Изкарах 4,75 и влязох. Специалността ми беше “Труд и работна заплата”, т.е. трябваше да стана директор, който да пише заплатите. Завърших изключително лесно. След 1 година пак кандидатствах в консерваторията. Тогава не ме скъсаха, но изпуснах часа или деня на изпита. Не бях прочел добре. Докато бях студент по икономика, всъщност се хранех с музика.
- Преди години за малко да ви отровят в заведение в Костинброд с препарат в чаша вместо водка. Стигнахте ли до съд?
- Не се съдихме. Държали в стъклена бутилка препарата за миене на съдове, защото разграждал пластмасата. За щастие, усетих, преди да го глътна. Тогава прокуратурата започна проверка. По-късно я прекаратиха и ми изпратиха съобщение, че мога да заведа собствен иск, като наказателно производство. Това писмо го намерих много по-късно в пощенската кутия. Беше забравено, бях изпуснал сроковете. Казах си, че явно Господ е казал така и трябва да оставя тази история. Можеше да се случи на всеки и затова исках да доведа историята докрай. Освен това се държаха с мен доста некоректно. Щях да си извадя медицинско,
защото ми
бяха изгорени
устните и езикът
По пътя собственичката ми звънна и ме помоли да не го правя и че ще се споразумеем. Когато тръгнахме да се разбираме за сумата, мъжът се държа нагло. Поисках 5 хил. лв. Не е 10 хил., за да бъде обидно, а 5, за да им е неприятно и достатъчно стряскащо. Не беше 1000, за да не им взема просто ей така някакви пари, защото самите пари по себе си не бяха важни. Отказаха ми и когато казах на собственичката, че ще заведа дело, тя отвърна: “Да, ама нямаш медицинско.”
- Преди няколко месеца песента ви “Лека нощ, любов”, която отпадна в много ранен етап в “Бургас и морето”, стана победител във “Фестивал за поп и рок музика София”. Нагласени ли са музикалните конкурси като Евровизия и “Бургас и морето”?
- Силно ми се иска да вярвам, че нищо не е нагласено и смятам, че не е. Сигурен съм обаче и за друго – не са чужди низките страсти, войни и отмъстителността между хората в този бизнес. Учителят ми по китара Димитър Дойчинов, който почина преди години и ме подготвяше навремето за консерваторията, ме накара да ида при неговия конкурент на уроци. Другият, за съжаление, преподаваше там и от него зависеше дали ще вляза. Ако си ученик на моя учител, не можеше да влезеш. Тогава Дойчинов каза: “Ако не ти помогне, поне да не ти пречи”. Това е клише, но е абсолютно актуално за въпроса, който ми зададе.
Как да кажа, че Евровизия е нагласена, при положение, че с Мариана я спечелихме. Знам, че не сме направили нищо специално, за да се случи. Просто бяхме симпатични на хората или просто песента беше добра. А може би беше най-добрата в този момент. Парчето беше пуснато 3 месеца преди това и с него не се случи нищо. Имаше клип, който струваше 24 хил. лв., заснет на кинолента.
- Малко след обявяването на фалита на КТБ се заговори за 10 млн. лв. на “Профон”, които са били депозирани там. Откъде организацията има толкова пари?
- Има много организации, които имаха пари там. Те са изправени пред това да изгубят едни пари, които не са сложили виновно там. Тези пари на “Профон”
не са били в банката
при преференциална
лихва
със специална уговорка. Да бъдат сложени пари там, е гласувано на управителен съвет. Не е решено от някого еднолично.
Нашата сума, която беше там, не е 10 млн., а 7. 10 става с лихвите. Парите на “Профон” не са само тези. Имаме и в други банки. Рискът е премерен. Това са неразпределени пари. Някои имат претенции, че това са техни пари. Когато влязох в “Профон”, имаше много неразпределени за 2008 и 2009 г. пари. После станаха промени в управителния съвет и на изпълнителния директор, който сега е Ина Килева. С екипа, който е от 2-3 години насам се работи много здраво и той успя да разпредели всички пари. Правят се по 2 разпределения на година, което е колосален труд. Това са обработки на брой излъчвания, ротации, медии, колко часа . Ако всички пари са разпределени, какви са тези пари и кой има претенции за тях? Това са пари, които, слагайки ги на лихва в банка, тя издържа офиса, заплати на хората, които работят там, за създаването на групи по градове, които да убеждават заведения и хотели, за да се разширява приходът към дружеството.
Ще се радвам, ако имаме добър финал на цялата тая история. Имаше опити за цесии. Една цесия става с оформени юридически документи, прехвърляне на дългове и т.н. Тя не е реален факт, докато не бъде вписана в счетоводството на банката и не бъде призната, защото някои не се признават. Предприели сме мерки, но те все още не са факт. Не сме безучастни към ситуацията.
- Защо държавата е финансово лабилна? Кой е виновен и каква е формулата тя да се стабилизира?
- За мен проблемът е във все още продължаващата лакомия. Искам да пожелая на хората, от които зависи разпределението на бюджетите, да бъдат по-скромни в своите виждания за личното си благо. Видимо прозират на много места лични интереси. Румъния започна много да ни изпреварва. А тук все още си мислят, че в рамките на 4 г. в парламента ще си решат живота. Това е престъпно. Как да говоря за тази или онази сфера, като цялата изконна причина да се случва всичко е личният интерес.
- Имате ли политически пристрастия?
- Имам, но в момента не съм член на нито една партия. Синьо ориентиран съм или по-скоро не червено ориентиран. Никога не съм вярвал в логиката на прекаленото социално, защото съм монетарно-икономически насочен. Консервативен съм за това как се правят пари. За да съществува нещо, то трябва да се създаде и тогава раздаде, а не предварително. Не можеш непрекъснато да живееш на кредити и обещания.
- Мислили ли сте за политическа кариера?
- Имам амбиции. На предишен мандат
ми предложиха
да стана кмет
на Костинброд
Не се случи, защото все още имаше висящи дела. Важно е, когато човек събере популярност, да взема страна и да показва отношение към събитие и случки, защото има едни 5 човека, които го харесват и му вярват.
- Мислили ли сте някога за емиграция? Искате ли децата ви да останат в България?
- Не, никога не съм мислил за това. Обичам България и смятам, че няма смисъл да ходя някъде да мия чинии след всичко, което съм постигнал тук. Но и аз се разочаровам на моменти.
Ако моите деца са амбициозни и искат да идат да учат другаде ще ги подкрепя. Може да ми е тъжно, но нямам против. Още не са решили какво искат.
- Колко големи станаха те? Имат ли вече идея какви искат да станат?
- Сава е в 9-и и не знам дали се ориентирал. Маги е в 8-и клас. Тя все още смята, че трябва да пее и да е актриса. Името даже е избирано, за да бъде водеща или актриса – Магдалена Милева.
- От години страдате от подагра. Какво правите, за да потискате симптомите? Спортувате ли?
- Не успявам много . Имам си кризите, болките и високото кръвно. Овладявам подаграта, защото си купих апарат, който ми мери киселината и редовно го използвам. Оказа се между другото, че на всеки човек различните храни и напитки влияят по различен начин. Точната схема не важи за всеки. Най-добре да намериш храните, които ти влияят добре. Не спортувам, но плувам. Няма как да тичам, защото вдигам нивото на киселина в ставите. След концерти, на сцената на които съм тичал много, съм имал кризи. Не мога да не тичам, защото такава ми е работата, но не мога и да изляза в инвалидна количка следващия път. Затова преди участия внимавам, за да мога да си изтичам тичането на сцената и след това да не правя кризи.
Дани Милев е роден през 1968 г. в Костинброд. Там завършва средното си образование, като през 1980 г. започва да свири на китара. Кандидатства два пъти в консерваторията, но не го приемат. През 1988 г. се записва да учи в Икономическия институт. Дипломира се през 1992 г. и две години работи като директор на училището в Костинброд. Работи над 10 г. като данъчен инспектор. Обвинение в данъчни измами през 1998 г. и 1,5 г. в затвора го лишават от възможността да се яви като изпълнител в “Златният Орфей”. Впоследствие е оправдан по всички обвинения. През годините е правил музика за много изпълнители, а междувременно е бил музикален редактор на “Вечерното шоу на Азис”, “Дансинг старс” и “Х Фактор”.
Материалът е на вестник "24 часа"
Коментари (0)
Вашият коментар