Дони Василева стана Мисис Баба преди няколко дни, макар изобщо да не ѝ личи, че вече има двама внуци. Нито те, нито дъщерите на Дони обаче разбират, че тя ще се яви на конкурса. Научават едва след като става победител и публикува новината в страницата си във фейсбук. Веднага телефонът ѝ започва да звъни, а отсреща Дони чува поздрави не само на български. Внучетата ѝ живеят с родителите си в Холандия, а с баба си говорят и на английски.
Василева знае за конкурса от няколко години и ѝ става интересно да гледа снимки на победителките в него. Но така и не събира смелост тя самата да се яви в него. “Мои приятелки все ми казваха: “Хайде да отидеш”, и аз накрая приех идеята”, разказва Дони. Попълва формулярите за участие, изпраща ги по мейла и не след дълго е одобрена.
“Аз много се гордея, когато ми казват “бабо”. Има жени, на които не им харесва. Но винаги съм си мислела, че на мен ще ми е обидно, ако децата ми наричат баба си “майко”. Майката е една. И как ще кажа на дъщеря ми нейните деца да ме наричат майко - аз съм нейната майка, а баба звучи толкова гордо. Така да ме нарича малкото същество на моето малко същество”, обяснява Дони Василева. Това е и другата причина да се яви на конкурса - да видят останалите жени, че да ги наричат “бабо” не е страшно.
За конкурса кандидатстват 250 жени от цялата страна, а журито допуска само 12 от тях. Те трябва да преминат през три кръга. В първия финалистките разказват повече за себе си, а във втория показват свой талант. Дони решава, че най-подходящо за церемонията ще е да представи уменията си на текстописец - таланта, който ѝ носи най-голямо удовлетворение. Макар че се занимава със сериозен частен бизнес,
от години Василева пише текстове на парчета за известни музиканти
Нейно дело са думите в Love Unlimited - песента, с която Софи Маринова представя страната ни на песенния конкурс Евровизия през 2012 г.
Точно думите от тази песен Дони решава да рецитира на втория кръг от конкурса “Мисис Баба”. А за да усети журито силата на музиката, Василева кани на сцената певицата Йоана Драгнева. На живо тя изпълнява “Усмихни се” - последната си песен, чийто текст пак е на Дони.
“Имах желание да накарам хората да се усмихнат и мисля, че успях”, казва тя. Накрая с останалите 11 финалистки излизат в официален тоалет, след което идва и награждаването. Изненадващо за нея Дони получава короната. Журито оценява не само външния вид на участничките в конкурса, а и доколко те са успели и са достойни за подражание.
А Василева няма лека съдба. Тя губи първородното си дете – сина си Иван, когато той е на 2 г. “Роди се жив и здрав. Впоследствие се случиха много неща. Започнаха да ми съобщават диагнози – първо беше менингит, впоследствие се разви хидроцефалия”, спомня си тя. През 1988 г. медицината още не е много развита и Дони обикаля различни болници заради детето си. “Беше ходене по мъките. Две години живеехме по болници – по всички възможни места, за които чувах, че могат да ни помогнат”, разказва тя. Налага се да оперират Иван, но семейството така и не успява да намери необходимата сума за това – над 6000 долара. “Накрая
той почина, защото така и не направихме операцията
То беше и късно. Но това са нещата от живота, които ни се поднасят по някаква причина. Може би за да ни направят силни и да ни научат на нещо. Сега знам, че имам ангел на небето, нямам време за отчаяние”, казва тя.
Докато обикаля болниците, тя ражда и второто си дете – дъщеря си Елица. Когато умира Иван, Дони се разделя със съпруга си, а вече е бременна с третото им дете – Руслана. “През последните 15 г. не съм чувала или виждала съпруга си. Разведохме се, когато бях бременна”, обяснява Василева. Месец след като загубва първородното си дете, умира и майка ѝ. Така тя трябва да се грижи сама за двете си дъщери и болния си баща. “Когато си млад и минеш през ада, нямаш време дори да мислиш. Цялата борба е за оцеляването – трябваше да работя адски много”, казва Дони.
Междувременно, тичайки между децата и работата, завършва три различни образования – филология с гръцки и английски език, политология и завършва магистратура по дипломация. Шегува се, че често се надпреварват вкъщи кой ще изкара повече шестици.
Вечер, когато дъщерите ѝ се приберат от училище, а тя – от университета, вадят бележниците и студентската ѝ книжка и сравнявават оценките. “До трийсетина години ходих в университета и там ме мислеха за преподавател, защото съм по-голяма от другите”, казва тя. Василева влиза за стаж в Министерството на отбраната. Заради дипломната си работа
тя успява да разсекрети документи от министерството
Темата ѝ е спорът за Резовската река при границата с Турция. “Никой не го беше правил дотогава. Това бяха документи, за които никой не беше чувал. Моите преподаватели бяха възхитени, когато си четох дипломната работа пред тях – че съм успяла изобщо да пробия там”, разказва Дони.
Но тя така и не се занимава по специалността си. Работи от 16-годишна, а докато учи в университета, вече е започнала частен бизнес – държи детски партиклуб. Организира партита за рождени дни, в клуба имат голяма зала за игра за най-малките. Василева решава да продаде бизнеса си след 5 г. Но не защото не ѝ върви, а заради умората. След това дълги години продава коли.
Един ден нейни приятели я молят да отиде с тях до Гърция, за да им помага с превода при преговори с местна фирма. Василева пътува десетки пъти до там и без да иска, навлиза все по-навътре в бизнеса с рециклирането на отпадъци. Среща се с различни бизнесмени, влиза в много фабрики, сключва сделки и печели доверието на хората в бранша. Така те сами ѝ предлагат да влезе в бизнеса с рециклирането. В момента има малка фирма в Атина, която управлява от офиса си в София. “Ходя до там и 2-3 пъти месечно, за да наблюдавам нещата. Но всичко е организирано и върви добре. Разширявам го, тъй като това е бизнесът на бъдещето”, обяснява тя.
Дони става баба, когато е на 38 г. - тогава голямата ѝ дъщеря Елица ражда сина си. И го кръщава на Дони - момченцето, което през март ще навърши 6 г., се казва Доминик. На галено дори му викат Дони. “Аз родих дъщеря си Елица на 19 г., тя нейното също на толкова”, разказва Василева.
Елица живее в Холандия от 5 г. със съпруга си и двете им деца – Дони и малката Андрея. По-малката дъщеря на Василева - 23-годишната Руслана, работи в Германия. Но макар и далече от майка си, трите са си много близки. Виждат се на живо последно преди 3 месеца в Холандия за рождения ден на Андрея.
Като всяка горда баба и тя бута количката с внучката си по парковете, заедно карат колело. Това е и един от малкото случаи, в които Дони спортува. Тя не поддържа форма с упражнения във фитнеса, но се увлича по йогата. Внимава и с храненето, вегетарианка е от 15 г. “Грижа се първо за духа си – не позволявам никога черни мисли да минават през ума ми. Старая се да съм добър човек и това ми стига”, казва Мисис Баба 2015.
Материалът е на вестник "24 часа"
Коментари (0)
Вашият коментар