Теди Кацарова: Не СПИН, а депресия е чумата на века!

Поп певицата Теди Кацарова в края на миналата година отпразнува двадесет години на сцената със стилен концерт, събрал най-големите й хитове. Теди стартира кариерата си с победа в музикалното шоу „Хит минус едно", а през годините с големия си чар и кадифен глас тя успя да покори не само родните меломани, но и скандинавската публика.
Теди има успешни музикални проекти в Швеция и Финландия, където песента й „Безрезервна любов" дори е класирана на второ място от зрителите на конкурса „Евровизия". Талантливата певица се изявява успешно и като композитор, като песента й „Летя", изпълнена от Васил Найденов и майка й - Силвия Кацарова, спечели „Бургас и морето". Теди написа и дебютната песен за победителката в „България търси талант" Богдана Петрова.

- Теди, новият ти албум се казва „Преродена". Чувстваш ли се наистина преродена?
- Почувствах се в нов етап от живота си и всичко ми върви много по-леко отпреди. Преоткрих себе си в един по-различен музикален стил - акустичен. Смених коренно посоката, заобиколих се с много добри музиканти - прекрасен екип, с който направихме хубави песни, които изпълнявам с голямо удоволствие. Сега с моите издатели пускаме ретираж на албума.

- Освен като певица през миналата година ти се изяви и като телевизионна водеща, написа кулинарна книга, снима се в популярна реклама... Какви са новите проекти, които подготвяш?
- Иска ми се пак да заложа на нещо, свързано с телевизията - например кулинарна рубрика. Щастлива съм, че рекламата на биопастата за зъби, в която участвах, се прие много добре. Сега ми предстои да се снимам в още една реклама - на минерална вода. Съжалявам единствено, че музикалното предаване, което водих, го спряхме, защото, въпреки че имахме висок рейтинг, не успяхме да намерим спонсори.

- Как оцеляваш финансово в тази ситуация в държавата ни, в която за изкуството наистина много трудно се намират пари?
- В държава като нашата, в която авторските права са минимални и не вземаш пари отникъде освен от живи участия, всеки един изпълнител за мен е герой. Да можеш да инвестираш, да си търсиш спонсори, същевременно да си си мениджър и пиар - това е наистина геройство. Не искам да казвам какви пари вземаме от авторско право и т.н., защото хората си мислят, че всички певци сме милионери, а истината е, че отчисленията са толкова минимални, че аз реално от една песен взех много повече в Скандинавия, отколкото за цялата ми кариера тук.

- Много твои колеги се съгласяват да участват в различни риалити формати, които понякога сериозно увреждат имиджа им. Ти имала ли си желание да се включиш в шоу като „ВИП брадър" или „Музикална академия"?
- Не, особено след последния „ВИП брадър", който гледах, съм толкова отвратена и не бих участвала. Аз и майка ми имахме покани, но така и не стигнахме до консенсус. Благодаря на Господ, че не приех, защото наистина беше падение това, което видях. И то не защото хората са толкова лоши, а защото така беше монтирано после. Познавам всеки един от участвалите и знам, че не са такива хора, но явно нещо се случва там, какво - не знам... Като има много хора в затворено помещение плюс алкохол - това е взривоопасна комбинация. Ако участвах, щях да плача сигурно всеки ден - много неща има, които да ме обидят и наранят.

- Получавала ли си покана да бъдеш ментор или жури в някой от родните музикални формати, които се радват на голяма популярност?
- Не са ме канили, но по принцип не съм фен на тези формати от гледна точка на това, че използват младите хора, изцеждат ги в рамките на няколко месеца и след това едва ли не ги изхвърлят и ги оставят да се борят сами. От гледна точка на това, да виждаме колко талантливи млади хора има у нас - съм съгласна, но от друга страна, от това, че ги третират по този гротесков начин, ми става много мъчно. Иначе в момента изпълнителите, които останаха в Х фактор, са изключително добри, дано да се реализират и след това. За мен Маги Халваджиян е един от еталоните за правене на бизнес у нас, за перфектно създаване на шоу. Възхищавам му се.

- В момента много актуални са рап изпълнителите, които същевременно са и много критикувани заради циничните им текстове. На техните текстове ли се дразниш повече или тези на фолкпевците?
- Рапът наистина задмина фолка в цинизмите. Определено не ми харесва, когато слушам от 4-5-годишни дечица да се пеят някакви безумни текстове. Не им подхожда да пеят за всякакъв вид любов и подобни неща... Явно е, че за да пробиеш в днешното общество, трябва да си много краен и много критикуван, но все си мисля, че човек трябва да има някаква граница - да гони златна среда. Иначе от новото поколение рапъри имаме и много добри, които за съжаление остават в сянка.

- Приятелка си с попфолк звездата Есил Дюран. Какво те сближи с нея?
- Тя е един изключително талантлив и позитивен човек. Есил е голям професионалист, създава много красиви и удобни дрехи, с които ми е комфортно на сцената. Хората, които правят за мен дрехи, ги зареждат с толкова положителна енергия и любов - такава е Есил, също така Вяра Георгиева и Евгени Петков.

- Приятелят ти Димитрис е грък, на него какво му харесва в България и какво не?
- Димитрис по принцип обича да е в България. Той все пак е живял и работил четири години тук и е възприел всичките ни традиции, даже и манталитета. Не му харесва това, че тук е много студено - предпочита по-топлия климат. В Атина е много по-топло, най-ниските температури там са между 2 и 5 градуса, докато при нас си е стабилен студ.

- Вие сте заедно вече от 3 години. Замисляте ли се за сватба и дете?
- Работим по въпроса, но вече съм решила да не говоря по лични теми, защото нещата, които споделям, след това много се изкривяват - много ми дойде напоследък. Засега не съм сгодена или омъжена, но ще се чуе, ако това стане. Все още нямаме такива планове.

- Любимият ти мъж живее в Катар и покрай него ти също прекарваш много време там. Кои са нещата, които те впечатляват най-много в тази страна?
- Там все едно си в друг свят. Много често ми се случва да имам усещането, че съм във филм на бъдещето - примерно в 2040 година. Заобиколен си от огромни сгради с много стъкло и метал, с уникални конструкции и всичко е направено като под конец, толкова футуристично изглежда! Наред с тази картина от бъдещето виждаш хора, които са облечени с роби - мъжете в бели одежди, жените с бурки и този контраст е много странен.

- А успя ли да се запознаеш с техните традиции и обичаи, които сигурно са много странни за нас, европейците?
- За мен е странно това, че мъжете там си имат по няколко жени - не мога да си го обясня. Като тръгнат така по улиците, придружени с по няколко жени, ми е много трудно да го възприема. Същевременно в Катар е абсолютно забранено да се целуваш и прегръщаш на обществено място - за такова поведение има солени глоби. Сещам се за един много интересен обичай в Йордания - в кулинарната ми книга („От двете страни на съвършената храна" на издателство „Труд" - б.а.) съм го описала. Там имат едно ястие - мансаф - агнешко в кисело мляко, което се яде само с дясната ръка, защото другата се смята за мръсна.

- Има ли друга кулинарна привичка, която те е впечатлила или изненадала по време на някое от твоите пътешествия в чужбина?
- Много са. В Турция например нямат право да изхвърлят хляб, смятат, че това грях. За тях той е най-ценното нещо и винаги, като месиш хляб, трябва да си изкъпан, а на жени в цикъл не е разрешено да месят. Също така, ако им остане хляб от трапезата, той се дава на бедни хора или на животни, но никога не се изхвърля. Аз самата по време на престоя ми в Африка установих колко са ценни хлябът и водата, това бяха нещата, които най-много ни липсваха там - видях, че можеш да живееш без абсолютно всичко освен вода и хляб. Като се прибрах в България, бях болна 3 седмици след това, защото от постоянното неядене в Африка организмът ми явно толкова се бе пречистил, че му беше трудно да премине към нормалната храна. Явно от отровите, които се съдържат в нея, имах стомашни разстройства и едва се оправих, бях отслабнала много.

- Кой е най-тежкият момент в живота ти досега?
- Определено разводът ми и това след девет години в чужбина после наново да започна да градя кариера тук от нулата, не буквално от нулата, но все пак... Един от най-трудните ни моменти беше неотдавна, като оперираха ставата на майка ми, защото не се знаеше какво ще се случи. Казаха, че било „рутинна операция", но не мога да кажа, че едно такова нещо може да бъде рутинно.

- Кои са най-хубавите и зареждащи случки в живота ти?
- Едно момиче ме срещна на улицата и ми каза, че е родила по-леко, докато е звучала песента ми „Само аз и ти". Друго момиче ми писа, че е преодоляло болестта си, като е слушало първия ми албум „Кадифе". За мен най-показателно е, когато изляза да се разхождам с кученцето навън и дойде някой при мен да ме поздрави и да ми каже: „О, твоята усмивка ми направи деня по-хубав!" Това е най-хубавото признание, това са значимите неща, които на пръв поглед изглеждат много миниатюрни, но са най-важни. Според мен това е нашата цел и мисия в живота - да ставаме по-добри, да се усъвършенстваме в работата ни, в личния живот, във всяко едно нещо. Важното е да не стоим със скръстени ръце и да се развиваме.

- Имаш ли своя настолна книга, която често препрочиташ?
- „Излекувай душата и тялото си" на Луиз Хей. Смятам, че човек първо трябва да стигне до същността си - до душата си, за да успее да разбере как да си помогне.

- А какъв е начинът да си помогнем според теб?
- Хората така сме устроени реално, че като си легнем вечер, си казваме: „Днес това не свърших, другото не свърших..." Напротив, трябва да си казваш положителните неща, да се потупаш по гърба и да си кажеш: „Браво, направих това и това!" Според мен най-хубавото нещо, което човек може да направи, за да промени нагласата си, е всяка вечер да започне да си записва положителните неща. Това ще му даде преимуществото да се чувства все по-значим за себе си. Не започнеш ли ти самият да си благодариш и да се почувстваш значим сам за себе си, няма как да си помогнеш.

- Вярваш ли в силата на молитвата?
- О, да, разбира се. Често ми се е случвало да си мечтая за нещо и да си казвам: „Боже, искам еди-какво си да ми се случи", и то наистина ми се е случвало след време. Например, като отидох за първи път в град Петра в Йордания, си казах: „О, колко красиво тук, толкова ми се иска да дойда отново и да го заснема." Точно след две години ме потърсиха с покана да отида там и да заснема клип с местен изпълнител! Имам много подобни случки, за които винаги благодаря. Смятам, че вярата ни предпазва от всичко негативно.

- Най-ценният съвет, който си получавала?
- Да не се предаваш, въпреки че това е най-сложното нещо. Според мен не СПИН или рак са бичовете на нашия век, а депресията, защото тя поражда всяка една от тези болести. За да не се стига до крайните фази, трябва реално да помогнем на себе си. Всеки трябва да разбере какво му липсва вътрешно, за да намери начин да го преодолее. Знам по себе си, че периодите, в които съм била най-депресирана, съм била и най-болна. Точно това ме навежда на мисълта, че почти всички най-тежки болести са породени от дълбока мъка - когато ненавиждаш себе си, когато си недоволен, това е тежко нещо. Затова нека да обичаме хората, които са около нас, защото колкото повече любов даваме на приятелите си, на роднините и близките си, толкова повече те ще ни отвръщат със същото.

Материалът е на вестник "Труд"