Славин Славчев: Беше ми мъчно, че се подстригах. Но това беше добра стъпка за участието ми в шоуто

С победителя на третия сезон на "Х Фактор" разговаря Цветелина Шенева:

- Как се чувствате като победител в “Х Фактор”, Славине?

- Чувството, което изпитах на сцената, беше абсолютна еуфория. По-късно дойдоха размислите по повод какво идва с тази победа - за добрите и лошите неща след нея. Самата победа е отговорност. Надявам се, че ще успея да я нося занапред.

- Кои са добрите и лошите неща, които идват с победата?

- Отношението на хората към теб може да е от най-различно естество. Може да бъде добро и лошо. Чувал съм, че отношението на приятелите към някои хора, които са минали по този път, се променя. Изисква се човек да бъде силен.

- Вие усетихте ли такава промяна в отношението, докато участвахте във формата?

- Да, но за щастие, най-близките ми хора не промениха отношението си към мен по никакъв начин. От тези, за които наистина ме е грижа, не съм изгубил никого.

- Как успяхте да се овладеете по време на дуета си с Джо Лин Търнър?

- Казах си, че важното сега е да уловиш момента, който ти е даден, и да го изживееш изцяло, да му се насладиш. Защото може би няма да има втори такъв. Джо и аз споделихме рокендрол духа, както се надявам, че сме го предали на сцената. А рокендрол духът не позволява да бъдеш сдухан и притеснен.

- Успяхте ли да поговорите след това с Търнър, той даде ли ви съвети?

- Да, говорихме много дълго време. И ми се искаше да запиша всяка негова дума, обаче нямаше как да се случи. Почти всичко, което ми каза, беше като малък урок за мен като бъдещ изпълнител, като победител в шоуто. Говори ми за това, че не трябва да ми пука за нещата, които хората ми говорят, а да правя това, което искам и трябва.

- Посъветва ли ви да пуснете пак дълга коса?

- Не.

- А ще го направите ли?

- Преди си представях как,

като остарея, ще

бъда дядо с бяла коса

Не съм си мислил, че ще се подстрижа. Не знам дали пак ще си я пусна, времето ще покаже.

- Трудно ли се решихте да се откажете от дългата коса?

- Естествено, че беше трудно. Малко нямаше накъде, решението вече беше взето. Мисля, че това беше правилното нещо, което трябваше да се случи с визията ми. Това беше добра стъпка за участието ми в шоуто. Иначе в личен план ми беше малко мъчно.

- На какви други жертви сте готов в името на кариерата?

- Знам ли. Ще разбера на какво съм готов, когато трябва да го направя.

- Ще завършите ли висшето си образование по право?

- Ще се опитам.

- Как съвместявахте лекциите с репетициите по шоуто?

- Никак не успях да съвместя двете неща. Наскоро имахме изпитна сесия. Отидох на един изпит и успях да го взема. Образованието остана на заден план и тепърва ще наваксвам.

- Обмисляте ли кариера с правото?

- Това би бил хубав резервен вариант, ако нещата с музиката не се получат. Ще бъде супер, ако успея да комбинирам музиката с правото.

- Как се насочихте към тази специалност?

- В училище не харесвах математиката и когато завършвах 12-и клас и трябваше да кандидатствам в университет, бях решил, че ще е с история и български език. Най-престижната специалност, която можех да избера, беше правото. Никога не съм бил напълно убеден, че това е нещото, което трябва да правя. Нито майка ми, нито баща ми се занимават с право. Но си мислех, че то ще е добър вариант за мен. Мислех си, че е престижна специалност и реших да се захвана с нея, когато разбрах, че съм приет.

- Защо учите във Велико Търново, а не във Варна?

- Вариантът във Варна беше да уча в Свободния университет, в който таксите бяха доста големи. В същото време чувах, че не е толкова престижен. А в София ми беше малко далече. Имах нужда да се прибирам по-често във Варна и като среден вариант избрах Търново.

- Защо имахте нужда да се връщате често във Варна?

- Имах приятелка, която учеше в града, и в името на това да се виждаме колкото се може повече, се прибирах често.

- Вярно ли е, че сте били общ работник по строежи?

- Да, даже два пъти във Варна. Първия път

правихме основен

ремонт на

Варненската опера

Тази работа ми донесе сантименти. Сега всеки път като мина през операта, се сещам какво сме правили по нея и че съм допринесъл малко или много да изглежда добре. Търсех си работа за лятната ваканция, а приятел на родителите ми има строителна фирма. Оказа се, че наема работници и така попаднах при него за едно лято. Втория път беше пак с него, малко преди да се явя в “Х Фактор”.

- Сам ли се издържахте, докато следвате в Търново?

- Не, изцяло разчитах на родителите ми.

- Те подкрепиха ли ви на финала на шоуто?

- Да, бяха всички на концерта. Вуйчо ми пристигна от Англия специално заради мен. Всички много се гордеят с мен и ме подкрепят.

- Свирите ли в група?

- Да, казва се Century. В нея съм от 2 г. Групата я имаше, преди аз да се присъединя към нея. Тогава се явих на прослушване и те ме харесаха. Свирим основно във Варна, но сме ходили по фестивали, дори в Румъния миналата година.

- Имате ли свои записи?

- Да, имаме две записани авторски парчета - “Порочна жажда” и “Градинарят”. Аз съм автор на текста на други две парчета, които все още не са записани.

- Ще се отделите ли сега от групата?

- Ако имам възможност да правя музика с тях, никога не бих я пропуснал.

- Преди “Х Фактор” сте се разделили с приятелката си. Имате ли нова?

- Не, нямам.

Материалът е на вестник "24 часа"