Преди години част от изпитът за шофьорска книжка беше на полигон. В едно от задължителните упражнения трябваше да спреш върху наклонена рампа и да после да потеглиш, отпускайки плавно ръчната спирачка, без да позволиш на колата да се върне назад.
Отдавна кандидат шофьорите не се потят над такива задачи. Но това не ги прави по-сръчни, когато им се наложи да спират и тръгват по стръмни улици. Донякъде им помага модерната техника - автоматичните трансмисии и електронните асистенти за наклон задържат автомобила. И пак на някои несигурни водачи им се изправят косите по стръмни улици, заобиколени от коли отпред и отзад.
Ами ако наклонът е два, три или четири пъти по-голям от този, с който сме свикнали? Като на "Болдуин Стрийт" в новозеландския град Дънедин например. В рекордите на Гинес тя фигурира като най-стръмната улица в света с наклон 35% - при изминаване на 100 м по нея човек се изкачва с 35 м на височина. "Болдуин Стрийт" е туристическа забележителност и всяка година там се организира състезание по изкачване с тичане. Рекордът за 750-метровата дистанция е 1:56 минути. А при спускане с велосипед германецът Томас Хугеншмид фиксира скорост 117 км/ч.
От другата страна на Тихия океан се намира градът с най-много стръмни улици. "Филбърт Стрийт" и "Ломбард Стрийт" в Сан Франциско са с наклон 32% и движението по тях се извършва по виещи се серпентини. Като в планински проход - за да се убива скоростта на автомобилите. Като стана дума за проходи, те също са кошмар за шофьори и велосипедисти. За най-стръмно изкачване (33%) претендира дефилето Харднот в Англия. Изключително зрелищен е най-високият асфалтиран алпийски проход Щилфзерйох. Най-големият наклон там е "само" 15%, но в плетеницата от завои човек се изкачва до 2757 м над морското равнище.
Материалът е на вестник "Труд"
Коментари (0)
Вашият коментар