- Пак се върнахте на малкия екран с Малин Кръстев като водещи на “Господари на ефира”. Участвате и в много театрални постановки, как съвместявате всички тези ангажименти?
- Имам точен график, всичко ми е разграфено по часове. Трудно е, но е част от професията. Който го е страх от мечки, не ходи в гората. Четири дни в седмицата имам ангажименти с “Господарите”. Иначе всяка вечер съм на представление, поне не репетирам нищо в момента. Минимум 10-ина пъти в месеца пътувам из страната.
- Как станахте част от екипа на “Господарите”?
- Първо бях в “Пълна лудница”, обади ми се Емил Бонев, който беше сценарист и режисьор. С екипа се познавах отдавна, с актьорите също, били сме състуденти. Нямаше го това запознаване, приемане в екипа. А за “Господарите” логично си дойдоха нещата. Вече бях около половин година в “Пълна лудница” и продуцентът Джуди Халваджиян търсеше човек за тандем с Малин. Та всъщност той си ме избра.
- Работите заедно и на театралната сцена.
- Скоро се бъзикахме, че прекарваме повече време заедно, отколкото със семействата си. Вече 20 години се познаваме,
той е един от
най-близките ми хора
не само в живота, но и в професията. Мога изцяло да разчитам на него.
- При предишната двойка водещи Рачков непрекъснато си правеше майтапи на гърба на Зуека, който все беше в ролята на жертва. При вас има ли някаква линия на поведение, която трябва да следвате?
- Нещата си идват от само себе си. Малин винаги е по-критичен, аз се опитвам да търся по-позитивното. Но ние се допълваме добре, имаме еднакво чувство за хумор. Най-важното е да се забавляваме, като има сериозни моменти, акцентираме върху тях.
- Шегувате се с гафовете в ефира, какви са вашите?
- Има ги колкото искаш. Това, че сме “Господари на ефира”, не означава, че сме безгрешни. Оня ден щях да падна, спънах се в един праг, добре че Малин ме хвана. Аз пък го дръпнах, съборих микрофоните, но това е част от играта. Не крием тези неща, напротив. Всяка вечер от телевизионния екран излизат само негативни новини, хубаво е да има и нещо усмихнато.
- А вие на какво се смеете?
- С Малин много обичаме да се бъзикаме със себе си. Хубаво е да има самоирония. Много хора се взеха на сериозно - политици, актьори, телевизионери, бизнесмени. Всеки гледа лошо. В България е страшно.
- Сред ролите ви са тези на Швейк и Бай Ганьо. Като видите проява на байганьовщина, смешно или тъжно ви става?
- Защо да ми е тъжно? Не разбирам защо българинът бяга от Бай Ганьо като дявол от тамян и го анатемосва. Той е нормален човек, с обикновени желания, всеки един от нас носи черти от характера му. Но не искаме да си го признаем. Вече 70 пъти играем спектакъла в Младежкия театър, показваме позитивния Бай Ганьо, искаме да стигне до хората и мисля, че го разбират и започват да го обичат. Чехите също не си харесват Швейк, което е учудващо. Той е толкова наивен добряк.
- Ще ви върна към едно страшно за вас преживяване - катастрофата, която преживяхте преди години край Шипка. Помните ли сблъсъка?
- Всичко си спомням, може би ми се губят само секунда-две от удара. На един завой камион беше навлязъл в моето платно, валеше дъжд, беше около осем часът сутринта. Набих спирачки, но се ударихме челно. Имах само одраскване около окото, докторите, като дойдоха на място, не вярваха, че съм прав. Колата беше смачкана до предния прозорец.
Онзи горе явно е преценил, че не ми е било времето.
Травмата оттогава е,
че започнах да качвам
килограми
Лежах няколко дни в болницата, след като излязох, веднага поисках да карам кола и минах оттам, за да махна този стрес от себе си.
- Успяхте ли?
- Да, на година минавам по 40 хиляди километра, мисля, че съм го преодолял. Всеки бърза, но трябва да се внимава. След този случай 100 процента съм станал по-предпазлив. Бързането не е оправдание, като ти е важен даден час, ще тръгнеш навреме, а не в последния момент.
- Дълго време сте се занимавали с народни танци, защо не продължихте?
- Това е един прекрасен спомен, научиха ме на доста неща, на дисциплина, на полагане на труд, грижа за костюмите... Занимавах се 13 години.
- Заради тези изяви ли се влюбихте в сцената?
- Може би и това е допринесло. Не съм си представял, че мога да работя нещо друго. Навремето Русе беше невероятен град, страхотен театър, опера, куклен театър, музика, всичко имаше. От деца ходехме на постановки в кукления и драматичния театър. Някъде там се случиха нещата, много ми харесваше това, което гледах, странно беше, исках да го разуча. Мога да кажа, че съм щастлив човек, защото работя това, за което съм мечтал от дете.
- Вярно ли е, че в семейството ви е имало разправии кой да отиде на вашите родителски срещи, никой не е искал?
- Не бях от най-примерните ученици, покрай мен все имаше някакви бели. Нашите се опитваха да си спестяват това червене пред хората. Не може и двете деца да са за пример, брат ми беше такъв, а аз създавах баланса в природата. Веднъж гледахме един от епизодите на руската версия на “Тримата мускетари”, която между другото е най-добрата, и с брат ми решихме да разиграем мускатарите вкъщи.
Три полилея бяха
пораженията
след мои удари. Написах бележка, че аз съм го направил, брат ми не е виновен, че не заслужавам такова семейство, тръгвам си и повече няма да се върна. Обикалях по улиците до десет и половина вечерта и се прибрах, къде да ходя? Повече бой ядох не защото съм счупил полилеите, а защото съм си тръгнал.
Децата сега изобщо не знаят какво е игра, забавление. Нищо не знаят, миличките.
- На какво играете с дъщеря си Йохана?
- Гледам да сме навън, да има тичане, въображение, това е интересното. Водя я при нашите в село Ъглен, където има животни, да ги види на живо.
- Как приема честите ви отсъствия?
- Знае, че татко ѝ е артист, и ме разбира. Гледам да компенсирам, като използвам за нея всяко свободно време. На 12 април, навръх Великден, става на 6 годинки.
- Бихте ли я насърчили да се занимава с вашата професия?
- Ако ме питат мен - не. В България това е нечовешко, голямо тегло. Като знам през какво трябва да мине, по-добре да не го прави. Но това е мое мнение, сама ще избере с какво да се занимава. Казва, че иска да стане актриса, но на пет години и половина може да иска да стане и космонавт. Ходи на модерни и народни танци в градината, в едно читалище танцува балет, занимава се и с тенис. Програмата ѝ е пълна. Сама иска да опита от всичко, съгласявам се, защото и аз бях такъв.
- Ходите ли на родителски срещи в градината?
- Ходя, ходя, малко ми е странно, вече аз да съм в ролята на родител и да съм на такива срещи. Но гледам да разбера всичко и да помогна с каквото мога, защото знам, че цялата политика в България не е на най-високото ниво. Навсякъде в градините е така, всички родители помагат по някакъв начин.
- Как се запознахте със съпругата си Цвети?
- Чрез моя състудентка, беше преди 7-8 години. По принцип не помня много дати и имена, което е странно предвид професията, която имам и обема текст в главата ми. Питай ме за имена на улици, не мога да ти кажа.
- Предложението за брак романтично ли беше?
- Една вечер, докато си бяхме вкъщи, ѝ предложих. По това време правехме много голям ремонт на апартамента и решихме, че като сме почнали, трябва да си ремонтираме и живота.
Герасим Георгиев-Геро отново се завърна на малкия екран като водещ на “Господари на ефира”. Заедно с Малин Кръстев седнаха на местата на Зуека и Рачков в забавното предаване по Нова тв.
Преди години Геро бе водещ на “Монополи” по БНТ, а след това на “Горчиво” по Би Ти Ви. Влиза в екипа на “Господари на ефира”, след като забавлява зрителите с ролята си на Карфиол Петров от “Пълна лудница”.
В момента е щатен актьор в Младежкия театър. Играе в “Господин Балкански”, “Някои го предпочитат...”, “Кривите огледала”, “Карлсон, който живее на покрива”. Участва и в “Семеен албум”, чийто автор и режисьор е Малин Кръстев. На сцената на “Сълза и смях” играе в “Свалячи”, в Театър 199 участва в “Симулатор за чифтосване”, в Сливен - “Между два стола”, в Пловдив - “Кастинг за мъже”, в Хасково - “Остани за закуска”, в Старозагорската опера - “Българи от старо време”.
Геро има дъщеричка - Йохана, която скоро ще стане на 6 години, а жена му Цвети работи в спортната редакция в Канал 3.
Материалът е на вестник "24 часа"
Коментари (0)
Вашият коментар