Актьорът, който играе Левски, 6 пъти изключван от училище

Като дете Веселин Плачков бил за кратко прекръстен на Васил. Днес също се казва Васил. Но не Васил Плачков, а Васил Левски. Защото плевенският актьор се превъплъти в “кожата” на Апостола в новия български филм “Дякон Левски”.

Ако като дете името ми бе объркано в една от читанките при описването на родословието на прадядо ми Аспарух Плачков - герой от Първата световна война, то днес много хора просто се бъркат, идентифицирайки ме с героя ми от филма, споделя Веселин Плачков. От което той не само не страда, а дори е щастлив, че го свързват с една от най-великите личности в историята ни.

За първи път се случва роля да ме промени не само докато съм на сцената, а въобще като характер, признава актьорът, който повече от 10 г. играе в Плевенския театър. “Видях какво е да си истински българин и истински мъж. И сега би ме било срам от себе си, ако се държа непристойно спрямо хората около мен. Не се гордея с повечето неща, които съм мислил и правил преди, с отношението си към хората. И може би най-важното - разбрах, че да си родолюбец, не означава да мразиш другите. Че истинската сила е в духа, а физическата е просто екстра”, казва той.

За първи път му казват, че прилича на Апостола, преди повече от 2 г.

Бил на фризьор в Плевен и той му обръснал брадата, оставил му мустака и го сресал назад, след което му казал: Виж се на кого приличаш.

Въпреки визуалната прилика обаче, Плачков не успява да получи ролята на Дякона от раз, а на “второ четене”. Смята, че се е справил добре, макар че не пожелал да изгледа целия филм преди премиерата. Притеснява се как ще го приемат хората, защото “всеки носи в сърцето си своята представа за Левски”.

Два били най-трудните момента за него по време на снимките, продължили над две години - единствената целувка във филма и кадрите, в които Апостола пее. Не мога да пея и ми беше трудно просто да си отварям устата в синхрон с останалите, спомня си актьорът. А

за целувката го връщали 100 пъти и му се карали, че не се справя

Иначе за трудните сцени си имал дубльор каскадьор - никой не искал да рискува Плачков да падне и да си счупи я ръка, я крак, та снимките да забуксуват. След 200 молби обаче му дали сам да си изпълни поне лъвския скок. По това време Веселин бил много болен, а трябвало да прескочи трапа, в който обаче била сложена много скъпа камера. “Не беше голямо разстоянието, но само си помислих, че ако се спъна и падна върху камерата няма да доизкарам филма, защото някой ще ме обеси, и се мобилизирах”, спомня си днес.

На снимките много често се случвало да идва някой от масовката и да му обяснява, че има у дома я пистолета на Левски, я потурите му, я тефтерчето му, или пък, че Дякона се е крил при дядо му. Можем музей да отворим, смее се Плачков.

Всъщност между 35-годишния актьор и прототипа на героя му Васил Левски има немалко общи неща. Освен че и двамата са зодия Рак Плачков е също толкова бунтарски настроен към обществото в младежките си години и не търпи “поробители”, макар и в неговия случай в ролята на учители. Само за 2 г. е изключен от 6 училища в Плевен, защото не бил съгласен да му се бъркат в живота и не му било интересно.

“Не бях толкова лошо момче, просто ме пращаха да уча все ненужни за мен предмети - ядрена електротехника, съобщителна техника, архитектура. Не бях по точните науки и просто не стоях в училище”, разказва днес. Бягал от час, за да ходи в Младежкия дом и да гледа репетициите на рокгрупите. Обичал да кара скейтборд, много танцувал и брейк.

Имало обаче и интересни часове като тези по история и литература например. Веднъж толкова му харесал урокът за Дон Кихот, че вместо да отиде на физика, се върнал със следващия клас и повторил часа по литература, обяснявайки на учителката, че е брат близнак на Веселин. Накрая все пак завършил хуманитарната гимназия в Белене, при това с нелош успех - 5,40.

От ученическите си години в Плевен

пази добро приятелство с дъщерята на Вера Кочовска

Деси. Двамата ни гонеха, Вера ни връщаше в училище, спомня си Плачков. С известната гадателка обаче никога не са си говорили за бъдещето.

Баща му бил следовател и Веселин искал да върви по неговите стъпки, като стане полицай. Обаче не го приели в школата в Симеоново и това решило съдбата му.

Влязъл от раз в НАТФИЗ. Все пак имал опит на сцената - участвал е в училищни спектакли, а и родителите му играели в самодейни състави към читалището, в което работела майка му.

В първите месеци като студент имал проблеми - нощем работел на автомивка, защото се издържал сам, а на другата сутрин се успивал и закъснявал. Извикала го обаче преподавателката му - проф. Димитрина Гюрова, и го нахокала: “Талантът е даден от Господ, но е кощунство, ако не се грижим за него и не го развиваме с труд.” Послушах я и се стегнах, казва Плачков.

Иначе извън професията си е работил още много неща. Бил е готвач по морето, охранител в плевенския парк Кайлъка, барман и сервитьор, носел е вар на варов възел, където дори се издигнал до човек, приемащ поръчките. Правил е опити и в частния бизнес - държал рок-бара в театъра в Плевен. Имал приятели с рокгрупа, а и други банди идвали да свирят, но бизнесът не потръгнал. По същото време взел и хижа в парк Кайлъка, но и нея не могъл да обслужва. И в крайна сметка се отказал от бизнес начинанията.

От 2003 г. играе в Плевенския театър. В свободното си време ходи за риба. Или пък с дъщеря си Андреа да яздят коне. Съпругата му Даниела е икономист, но Андреа вече тръгва по стъпките на баща си - имала е малка роля във филма. Преди време двамата водили заедно концерт - тя си научила сценария, а баща ѝ се изложил и чел.

Обича да ходи пеша. Вървял е неведнъж 55-те километра от Плевен до Белене

Първия път по принуда, защото имал сърдечен проблем, а след това няколко пъти за кеф правел преходи по неравен терен. Отнемало му към 7 часа с почивките.

В последните години мания са му и татуировките. Започнал с маските сълза и смях на лявото рамо - нали хем е Веселин, хем е Плачков, пък и работил в театър “Сълза и смях”. Към тях обаче добавил и трета маска - злобна, тъй като такъв му бил характерът. “Човек на крайностите съм - както съм мил и благ, така мога да съм и сприхав и невъздържан, тежък характер”, казва той. Имам много маски по себе си, защото обикновено зад тях се крия, допълва Плачков.

Материалът е на вестник "24 часа"