Бъркането в носа е навик и на бедни, и богати

Повечето от нас го правят, макар че малцина си признават. Ако ни хванат, изгаряме от срам. В същото време обаче се мръщим, ако видим някой да го прави на обществено място. 

Говорим, разбира се, за това как пъхаме пръст в носа си, за да го прочистим от някой засъхнал секрет.

Наистина ли бъркането в носа е толкова лошо и дали е много разпространено - това са въпроси, на които изследователи търсят отговор от години.

Официалният медицински термин, използван за описване на бъркането в носа, е rhinotillexomania. Първото систематично проучване по въпроса е направено през 1995 г. от двама американски изследователи - Томпсън и Джеферсън, съобщава Би Би Си. Те изпратили въпросник до 1000 жители на Дейн Кайнту, щата Уисконсин. Отговорили едва 254 души. От тях 91% признали, че си бъркат в носа, а 1,2% потвърдили, че го правят на всеки час. За изненада на учените двама души заявили, че толкова често си бъркат в носа, че

пробили дупка в носния хрущял,

разделящ двете ноздри.Това не било перфектното изследване, тъй като едва четвърт от запитаните отговорили. Резултатите обаче показали, че бъркането в носа е доста разпространено. 

Пет години по-късно индийските лекари Читаранян Андраде и Срихари от Института за ментално здраве и невронауки в Бангалор решили да изследват малко по-подробно вредния навик. Смятали, че той е по-разпространен сред децата и тийнейджърите, отколкото сред възрастните, така че решили да изследват 4 училища. Двамата проучили младежи от колежи, където учели деца от различни социални класи. Общо били анкетирани 200 тийнейджъри.

Почти всички младежи признали, че си бъркат в носа средно по 4 пъти на ден. По-интересни обаче били различните нюанси в проучването. 20% от учениците признали, че смятат, че имат сериозен проблем, свързан с бъркането в носа. Повечето младежи смятали, че го правят, за да успокоят сърбеж или да почистят носа си. 12% пък обяснили, че това им харесва.

Проучването установило, че децата бъркат в носа си не само с пръсти. 13 ученици разказали, че използвали пинсети, а 9-има - моливи, за да тършуват из носовете си. И най-потресаващото - деветима ученици си признали, че след това

изяли това, което успели да измъкнат

Както казват хората - да ви е сладко!

Индийското изследване установило, че няма разлика между социалните класи, когато става въпрос за бъркане в носа. По-скоро - то обединява всички. Има обаче някои различия по пол. Така например момчетата са по-склонни да го правят, а повече момичета го възприемат като лош навик. Статистически момчета са тези, които са по-предразположени и към други вредни навици като гризане на нокти (onychophagia) или дърпане на кичури коса (trichotillomania).

Понякога бъркането в носа съвсем не е безобидно. В някои крайни случаи то може да причини сериозни деформации в носа и даже по лицето, установили индийските учени, които изчели всички документирани случаи по проблема. При един от тях хирурзи не успели да затворят оперативно перфорирана носна преграда, тъй като пациентът не можел да се въздържи да не си бърка в носа и не позволявал на раната да заздравее. 

Случаят на 53-годишна жена обаче бил още по-фрапантен. Навикът постоянно да си бърка в носа довел не само до перфорация на носната преграда -

тя направила дупка в един от синусите си

29-годишен мъж пък страдал от съчетание на 2 опасни навика, което не било срещано дотогава - бъркане в носа и дърпане на косми. Всъщност той непрекъснато си дърпал косъмчета, които стърчали от носа му. Когато стигал до крайности, носът се възпалявал. За да се лекува, той започнал да се маже с лекарство, но неговият страничен ефект бил, че носът му ставал лилав. За негово учудване обаче лилавото петно скривало стърчащите косъмчета и той така се чувствал много по-спокоен. Мъжът

предпочитал да излиза от дома си с лилав нос вместо с косми, стърчащи от ноздрите

Лекарите успели да излекуват маниакалния навик на мъжа с лекарства.

За разлика от гризенето на нокти и скубенето на кичури от косата, които се смятат за някакъв вид разстройство, лекарите считат, че в повечето от случаите бъркането в носа е безобиден навик. Но това не означава, че е напълно безопасен.

В изследване от 2006 г. холандски учени установили, че бъркането в носа допринася за разпространението на бактерии. При проучване в клиника било установено, че при пациенти с проблеми уши-нос-гърло, които имали този навик, по-често били откривани стафилококови бактерии, отколкото при тези, които не го правели. Подобна връзка била установена и при здрави доброволци - тези, които имали навика да си бъркат в носа, имали и повече бактерии в него.

И така - като се има предвид всички рискове, свързани с бъркането в носа, защо все пак продължаваме да го правим? Изследователите така и не са намерили ясен отговор. Може би обаче логиката е подобна на тази при гризането на ноктите - изследователят Том Стафорд писа наскоро, че то е някакъв вид “почистване”, което правим на себе си. Като добавим и това, че носът ни се достига много лесно, ние ровим в него, защото “той е там”, смятат изследователи. Според други пък това може би е израз на мързел - по-лесно е да почистим носа си с пръсти, вместо да открием къде е пакетът с кърпичките.

За своите усилия двамата индийски учени, изследвали бъркането в носа, получиха през 2001 г. Антинобелова награда - това са призовете, присъждани за абсурдни изследвания, които обаче често ни карат да се замислим, след като се посмеем. На церемонията Читаранян Андраде отбеляза: “Някои хора си пъхат носа в работата на другите хора. Моята работа пък беше да се напъхам в носа на другите хора.” 

Материалът е на вестник "24 часа"