Как да прецакаме тотото

Трима студенти, които учат кино, решават да направят филм за зловещата легенда на щата Мериленд - „Вещицата от Блеър”. Имат два дни за снимки, влизат в гората и... не се завръщат никога. От тях остават само камера и лента. Такъв е сценарият. А самият филм „Проклятието Блеър” излиза през 1999 г. и става едно от събитията на годината. Създаден е не от трима, а от двама студенти - Даниел Мърик и Едуард Санчес. Те го пишат, режисират и монтират. Струва им по-малко от 60 000 долара, а чистата печалба е над 248 милиона долара. Така „Проклятието Блеър” остава завинаги като пример за това как, ако работиш здраво и имаш поне малко късмет, можеш да спечелиш много.

Звучи като формулата на успеха, само че през годините много хора се опитват да извадят от уравнението „работата” и без да си дават много-много зор, да спечелят много пари. Става дума за „игрите на щастието” като цяло и лотарията в частност. А това е начинание с вековна давност и славна история.

Много преди да се появят митичните в наши дни американски лотарии „Пауърбоу” и „Мега милиони”, лотарията в Китай по времето на династията Хан (205-187 пр.н.е.) помага да се финансират големи държавни проекти като построяването на Великата китайска стена, а в Рим по времето на император Август Цезар - за възстановяването на града.

У нас мечтата наведнъж да се спечелят много пари е с вековна давност и е някъде по средата между твърдото убеждение, че „ние, българите, сме голяма работа” и светлата вяра, че „ние, българите, рано или късно ще се оправим”... Лотарийните билети са една от атракциите на Първото земеделско-промишлено изложение в Пловдив през 1892 г. В края на август българите от близо и далече гледат в захлас не само Едисоновия фонограф, шевната машина „Сингер” и въздушния балон „Ла Франс” на френския въздухоплавател Йожен Годар, но и ценните хартийки. Те били изработени във Виена, а върху тях личали подписите на директора на изложението Михалаки Георгиев и на тогавашния финансов министър на България Григор Начович.

Цената е 1 левче, а голямата печалба - 20 000 лева. За 100-хилядния посетител на Изложението има специална награда - 100 лотарийни билета. Печели ги баба Тодорина Калина от родопското село Бойково. По съвет на своите роднини женицата веднага продава своите билети на другите посетители. С част от спечелените пари купува 8 "французки" сапуна, а останалите 90 лева връзва в кърпа и прибира в пазвата си. Годините променили много неща - хората, парите, модела на хазартните игри в България. Останала вечна само надеждата, че слепият късмет все някога ще ти се усмихне и ще проблесне само за теб с мекия блясък на несметното богатство.

И ако бабата от село Бойково печели на чист късмет, повече от век и половина преди нея един от най-просветените умове на Европа бавно и методично успява да използва лотарията, за да натрупа милиони. Неговото име е Франсоа-Мари Аруе, но като всеки истински творец е по-известен с артистичния си псевдоним - Волтер. Изследователите му и до ден днешен спорят кой от двата му таланта е по-голям - литературно-философският или усетът му към парите.

През 1729 г. в опита си да намери средства френското правителство организира лотария, с която да стабилизира държавните облигации. Точно тогава в центъра на Париж Волтер съвсем случайно среща един от старите си приятели - математика Шарл Мари де ла Кондамен. Вече няколко седмици той проучва възможностите за печалба и с изненада забелязва, че комисионерът на парижката лотария е допуснал ужасна грешка - сборът от всички парични награди бил по-голям от цената на всички продадени билети!

След като и Волтер лично се убеждава, че сметките на Кондамен са абсолютно точни, двамата намират богати съмишленици и създават „синдикат”. Целта е проста - трябва бързо да бъдат изкупени всички билети в Париж. Речено-сторено - това продължава близо година и при всяко теглене хората на Волтер печелят огромни суми. Комисионерът на лотарията Дефор все пак „хваща” собствената си грешка. Твърде късно - „синдикалистите” вече са спечелили сума, която според днешния курс възлиза на 41 милион долара, а дялът на самия Волтер – 615 000 долара.

Историята на Волтер така вдъхновява Жън Сиу Фън, мениджър в „Земеделската банка на Китай” (АВС), че през 2007 г. той успява да „отклони” 26 000 долара, за да купи лотарийни билети. Печели достатъчно, за да прибере добри пари и да покрие липсата. По-късно Фън „взема” от трезорите 6,6 милиона долара, но печалбата от тях е едва 12 700! Няколко дни по-късно пишман волтерианецът е арестуван заедно със своите съучастници и осъден на смърт.

Но, когато става дума за математика и лотария, е време за най-странната история. Тя се случила в Оклахома през лятото на 2008 г. Един белобрад и беловлас 42-годишен тантурест чичка спринтирал така, както не бил тичал и в гимназията. Той тъкмо се бил откъснал с цяла пресечка от двамата маскирани младежи, но единият от тях стрелял и куршумът пронизал беглеца в лявото бедро. Спасило го само това, че внезапно се появил полицейски патрул...

Младоците така и не са намерени, но мотивите им били повече от ясни. Те искали да отвлекат професора по математика, за да разберат как е възможно да спечелиш три пъти един след друг от лотарията. Всъщност Лари Блеър, така се казвал човекът, участвал в 10 тиража в продължение на 2 месеца. Познал всички числа 5 пъти и спечелил 3,5 милиона долара!

Интересът към професора граничел с национална истерия, а инцидентът с маскираните окончателно го убедил, че ако продължава така, жив няма да излезе от цялата работа. Затова, първо, дарил 1 милион долара за финансиране на библиотеки в страни от Третия свят и второ, решил да издаде книга. Нарекъл я „Черната книга на лотарията”.

В нея обяснил, че в продължение на 8 години сам проучил целия числов архив, до който можел да се добере. Целта била да моделира комбинациите, които се падали в тиражите през последното десетилетие. Това се оказало къртовска работа, защото по това време нито цялата статистика била качена в интернет, нито търсачките били толкова разпространени. Затова професорът бавно и внимателно трябвало да обработва информацията в търсене на печелившия модел. След много съмнения и проби „на сухо” в един априлски ден на 2007 г. той най-сетне решил, че е дошло време за действие.

Първо, спечелил 200 хиляди долара - познал всичките шест числа, но джакпотът не бил много голям. За сметка на това обаче се убедил, че „кодът” на играта вече е разкрит. След нови две седмици взел 125 хиляди долара, а през май 2007 година спечелил 1 милион долара!

Всичко това разказал в „Черната книга на лотарията”. От нея решил да продаде само 1000 бройки, а след като те свършат, да унищожи оригинала. На 1 декември 2009 г. Лари Блеър пуснал в интернет схемата, която гарантира печалба. Цената била 97 долара, но ако си я купите веднага, получавате отстъпка от 30% и плащате 67 долара. Ако наръчникът не ви свърши работа в рамките на 60 дни, имате правото да го върнете и да получите вашите пари обратно. За две седмици 131 души от различни държави се похвалили, че са спечелили благодарение на системата на професора от Оклахома.

Много бързо „Черната книга” се превърнала в „проклятието Блеър” за много хазартни босове. Затова те веднага наели експерти, които набързо доказали: първо, че системата не работи; второ, че Лари Блеър никога не е печелил нищо, и трето, че такъв професор изобщо не съществува. И е факт, че от 2010 г. насам следите на този човек се губят.

Останала най-голямата мечта - с малко да спечелиш много. А през годините тя ставала все по-ясна - от бабата, която имала чист късмет, през Волтер, който имал приятел математик, до професора, който подходил съвсем научно - все повече и повече хора вярвали, че е възможно да се създаде система, която да победи системата.

Разбира се, винаги ще има хора, които не вярват в съдбата, а във всекидневната работа и методичното постоянство. Те са убедени, че животът си заслужава усилията. Така да е! Но след като съдбата непрекъснато си играе с нас, защо и ние поне веднъж седмично, не опитаме късмета си?

Затова не вярвай на тези, които казват, че хазарт играят само онези, които не разбират от математика. Вярвай в късмета и в това, че най-хубавото ще се случи точно на теб. Но какво пък - може би наистина парите не са най-важното нещо на света, а любовта. юбовта към парите! Затова кога, по дяволите, е следващото теглене?

Материалът е на вестник "Труд"