Гладен съм - пускай принтера!

Пожелавам ти време, се казва в един текст, който се разпространява напоследък във фейсбук и ни провокира да се замислим накъде гледаме - в бъдещето или в миналото. Някои твърдят, че бъдещето би било ужасно, ако човекът допусне машините да управляват света. Остава да си припомним как неотдавна робот прахосмукачка захапа стопанката си. От десетина години на мода са “умните” къщи - домове, които можем да командваме и от офиса. Стига да имаме смартфон, нареждаме да бъде пуснат климатикът или пък пералнята. Вече е възможно да получим даже храна, стига да разполагаме с принтер! Той, разбира се, трябва да борави не с мастила, а с хранителни съставки. Със задачата се заеха различни специалисти - от архитекти до майстор-готвачи и дори НАСА.

Храната за Космоса се създава от разработения от компанията SMRC 3D принтер, който използва специални консумативи - сменяеми пълнители, в които има съставки в прахообразно състояние. Техният срок на годност е до 30 години. Те биват “събуждани” от принтера, когато ще започва изработването на храна, с помощта на вода или масло. Засега астронавтите тестват в Космоса храна, произведена от 3D принтер на Земята. Целта занапред ще е принтер да има на Международната космическа станция и всичко да се прави на място.

Каталунската компания „Нейчъръл машинс“ ще започне в средата на тази година продажбите на първия си 3D принтер за храна. За разлика от този на НАСА тук се работи основно с пресни продукти. Машинката се нарича „Фудини“ и може да прави различни неща - от хамбургери до шоколадови или макаронени изделия. Най-характерното за “Фудини” е, че предлага изключително разнообразие от форми. Затова от компанията се надяват, че освен за домашна употреба техният 3D принтер ще навлезе и при професионалистите. Цената му е около 1000 евро, а от “Нейчъръл машинс” уточняват, че някои от изделията може да се нуждаят от допълнително изпичане след отпечатването. Засега!

Красивите форми и цветове винаги са предизвиквали възхита, а когато към това се добави и разкошен вкус, то успехът е гарантиран. Точно на това залагат от фирма “Шугър лаб” с техния принтер Shefjet, чиито устройства произвеждат истински ювелирни сладки неща. Устройството е дело на семейството архитекти от Лос Анжелис Лиз и Кайл фон Хаселн. Двамата експериментират още от студентските години с детайли в различни области, включително в сладкарството, по-точно украсата на торти. След много опити Фон Хаселн решават да опитат с принтер и така създават Shefjet – за произведенията от него е трудно да се повярва, че могат да бъдат изядени.

През 2012-а една холандска фирма - TNO, започва сериозно да експериментира в областта на 3D храната. Подходът им е свързан с разбирането, че всеки има нужда от строго индивидуален подход в храненето, както и това, че трябва да се търсят алтернативни продукти, като в същото време има баланс в съдържанието. Затова от техните принтери излизат също неголеми порции, в които са вложени например насекоми за протеини, водорасли за въглехидрати и т.н. Един от главните принципи на TNO, за разлика от разработката за НАСА, е всичко да е прясно и да се прави и консумира веднага. Това доведе до сътрудничеството със световноизвестната италианска компания “Барила” и до създаването на причудливи нови форми на паста. А една млада и амбициозна холандска дизайнерка - Кло Руцервелд, стигна още по-далеч и създаде 3D храна, която след отпечатването расте сама и така обедини в едно “Барила” с основното разбиране на TNO. Става дума за отпечатване на малко тестено изделие, в което принтерът полага също дрожди, кълнове и семена. Те от своя страна порастват и веднага са консумирани.

Явно холандският талант в хранителните 3D принтери е необятен, защото своя ниша намира и “Фууд криейшън”, които са част от “Филипс”. Те залагат на концепцията за принтер за създаване на необичайни миниформи от обичайни ингредиенти, като се спазват принципите на молекулярната кухня. Тя изучава и използва и най-фините химически и физически процеси, произтичащи при приготвянето на едно блюдо. А външният израз е просто начинът да се подчертае даден вкус на изработеното или просто да се заложи на формата му. Сред идеите на “Фууд криейшън” например е да се предложат на децата броколи във вид на пенесто пюре или сладолед. Едно е сигурно - че предстои голяма надпревара в създаването на 3D отпечатана храна и особено в това тя да е още по-разнообразна, полезна, топла и напълно готова за консумация.

Материалът е на вестник "Труд"