Мартин Ризе е първият в САЩ сомелиер на вода. В Лос Анджелис, родно място на много модни тенденции в храненето, той се опитва да внуши на клиентите, че за вкуса на бутилираната вода трябва да се мисли по същия начин, както за вкуса на виното, разказва Ройтерс.
В САЩ се изпива бутилирана вода за 18,8 млрд. долара
годишно, показва статистиката. А жителите на страдащата от суша Калифорния са просто обсебени от мисълта за бистрата течност.
Ризе е натрупал знанията си със самоучение и трупане на опит. Твърди, че водата има десетки различни вкусове в зависимост от извора, състава на скалите, почвите и климата.
Роденият в Германия експерт от дете проявява голям интерес към водата. Родителите му пътували много и той държал да опитва какво тече от чешмата навсякъде, където отиде, за да определи географските особености на течността. Постепенно този интерес се превръща в кариера.
През 2006 г. Мартин Ризе съставя първото си водно меню за ресторант в Берлин. Три години по-късно решава да легализира знанията си и се явява на изпит пред Германската асоциация на търговците с минерална вода, която
му издава сертификат за сомелиер на вода.
Същата година пише и книга за водата и нейните качества според различните региони.
Мести се в слънчева Калифорния през 2011 г., защото е убеден, че именно там може да развърти истински бизнес. Дебютира с меню от 20 вида вода на цени от 8 до 20 долара за бутилка, което предлага в бара на Музея на изкуствата в Лос Анджелис. Впоследствие започва да работи и за ресторант “Патина”, където в момента прави дегустации, участниците в които плащат по 50 долара. Водното меню, което пък се предлага на клиентите на ресторанта, вече е набъбнало до 43 страници. Предлагат се всякакви бутилки - от Франция, Норвегия, Фиджи, Германия, САЩ.
Най-новите селекции включват вода от датски ледници,
която според него възстановява детския спомен от вкуса на дъждовните капки, както и вода от Словения, богата на магнезий с леко метален вкус и особено подходяща за хора на диета.
В микса влиза и популярната в Холивуд “лайфстайл” планинска пролетна вода от Сиера Невада, която Ризе създава сам, като умело я обогатява с минерали, за да се съчетава идеално с храната и виното.
Сюзън Браун, 40-годишна посетителка на дегустациите, организирани от германеца, твърди, че е започнала да избягва заведенията, когато спряла да пие алкохол. Тя се надява, че ако и други ресторанти се увлекат от модата на водните менюта, това ще ѝ даде възможност да започне отново да излиза с приятели извън дома си.
Независимо от това обаче, дори и в отворената към всичко ново Америка дейността на Ризе се приема доста скептично, а мнозина го възприемат като мошеник. Той самият разказва, че когато започнал програмата си, бил засипан от хейтърски имейли, които стигали дотам да го гонят да се връща в Германия. “Много хора не разбират, че аз просто им предлагам повече възможности. Няма да споря с никого, който държи да пие чешмяна вода. Но съм тук, за да предложа услугите си на онези, които искат да изпитат нови усещания”, брани се Ризе.
За себе си той казва, че е способен да оценява специфичните особености на водата по същия начин, както други хора умеят да оценяват изкуството.
“Водата няма аромат, но това не значи, че няма вкус”,
казва германецът. Признава, че медиите първи са започнали да го наричат сомелиер на вода, това му харесало и той започнал сам да се нарича така.
По време на дегустациите започва “с по-леки” води с ниско съдържание на минерали и върви към по-минерализирани и по-солени на вкус. Посочва, че най-лошото нещо, което може да се пие между вкусването на различните видове вода, е кафето. За сметка на това виното не пречи на водните дегустации.
Ризе разказва, че хората остават шокирани, когато в ресторант им се предложи такова огромно разнообразие от води. Над 50% от клиентите продължавали да искат чешмяна вода. Макар невинаги да поръчвали, останалите се заглеждали и изчитали менюто. “Менюто има и тази цел - да ангажира и образова нашите гости”, казва германецът.
На въпрос какво прави водата за 20 долара различна от тази за 2 долара, Мартин Ризе отговаря: “Зависи от това колко е рядка и колко средства са вложени в производството ѝ. Най-скъпата бутилка в нашия списък, която струва 20 долара за 750 мл, идва от айсберги в Канада. Виртуално тя е недокосната от каквато и да било човешка дейност. Взема се от разчупили се ледници на 15 хиляди години и
се топи по стриктни правила,
за да бъдат напълно запазени свойствата ѝ. За набавянето на тази вода се изискват усилия.” Казва също, че е голям фен на тасманийската дъждовна вода, но все още не е намерил начин да я докара до САЩ, затова предлага само това, до което има достъп.
В менютата на Ризе има снимки на всяка бутилка с описание на историята, указание дали е газирана или не, точния състав, както и специална таблица, която показва до каква степен тя е горчива или сладка.
Всъщност водните менюта са европейско изобретение, като най-известното е на водния бар “Колет” в Париж. Там се дегустират води от цял свят на цени от 3 до 15 евро.
Материалът е на вестник "24 часа"
Коментари (0)
Вашият коментар